Решение № 11139 от 6.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Алексов с адрес: гр. София, [улица], чрез адв. Калистратов, срещу решение 1213/25.02.2022 г., постановено по адм. дело 10432/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р 22002220004814-091-001/18.05.2021 г., издаден от органи на ТД на НАП София, потвърден с Решение 1512/28.09.2021 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 21 471,51 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 13 030,16 лв. В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е взел предвид представени доказателства и декларации в хода на издаване на първия РА, както и че неправилно в решението е прието, че са налице основанията на чл. 122, ал.1, т.1, т.2 и т.5 от ДОПК. Счита се, че редът за извършване на ревизии при особени случаи изначално е нарушен, като същият е използван единствено за разместване на тежестта на доказване, без да са изследвани обстоятелствата, заложени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Релевира се довод, че неправилно съдът не е кредитирал и игнорирал представения договор от 03.01.2013 г., както и приложените към него нареждания и вносни бележки, от които се установява, че по сметките на ревизираното лице са внасяни средства на А.-Х. ЕООД. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендират се сторените разноски за държавна такса в общ размер на 277 лв. за двете инстанции. Ответникът Директор на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в о.с.з. излага съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Фактическата обстановка е подробно описана в решението на първоинстанционния съд. По делото е установено, че в хода на ревизията, извършена на А. Алексов в качеството му на физическо лице за периода от 2011 г. до 2016 г. включително, при съпоставка между имуществото и доходите се установява превишаване на разходите над приходите за данъчни периоди 2013 г. 2016 г. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е едноличен собственик на капитала и управител на А.-Х. ЕООД с предишно наименование А.-В. ЕООД, като основният му източник на доходи е от цитираното търговско дружество, поради което за ревизирания период не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, а само декларации обр. 1 с данни за самоосигуряващо се лице с посочен доход от 420 лв. В хода на ревизията органът по приходите е установил, че А. Алексов е предоставял парични средства на А.-Х. ЕООД за осъществяване на дейността на последното през 2013 г. в размер на 800лв., 2014 г. 10 600 лв., 2015 г. 26 385 лв. и 2016 г. 58 789 лв., които според ревизиращите органи са определени като предоставени парични заеми на трети лица . Наред с това е установено, че през ревизирания период Алексов е захранвал и личните си сметки с парични средства, като е извършвал плащания към доставчици на задължения на дружеството, както и е получавал парични преводи по личните си сметки, които са класифицирани от ревизиращите като получени суми по вземания от трети лица . Още в хода на първата ревизия Алексов изрично е декларирал, че е захранвал сметките си с пари на дружеството, извършвал е плащания от негово име за сметка на дружеството и е получавал суми във връзка с дейността на дружеството, в доказателство на което при обжалване на РА по административен ред е представил договор от 03.01.2013 г. и платежни нареждания, издадени във връзка с договора. Видно от приложените документи дружеството А.-Х. ЕООД е възложило на Алексов по негово нареждане да получава парични средства от касата, които да съхранява в личните си банкови сметки и да оперира с тях от името на дружеството. За всички суми, с които касаторът е оперирал са представени нареждания за получаване на сума от каса, по силата на които на основание цитирания договор дружеството му е предоставяло суми, които той е внасял по личните си сметки и е извършвал плащания от името и за сметка на дружеството. След анализ на всички събрани в хода на повторната ревизия доказателства, включително предоставените доказателства от трети лица за ползване на банкови кредити и приложените банкови извлечения от сметките на ревизираното лице по силата на дадено разрешение от Алексов за разкриване банкова тайна, приходният орган е извел извод, че е налице превишение на разходите над приходите, както и че са налице обстоятелства по чл. 122, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, предвид което процесната ревизия е извършена по особения ред, като данъчната основа е определена като са отчетени внесените суми на каса по банковите сметки на Алексов, които суми са квалифицирани като недеклариран доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В резултат на изложеното приходният орган е установил несъответствия за периода 2013г. 2016 г., които са послужили за определяне на данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи и в предвидената форма, при спазване на регламентираната процедура по чл. 124 от ДОПК и в съответствие с материалния закон, като се установяват предпоставките за приложението на чл. 122, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, тъй като са налице данни за укрити доходи, които не са декларирани по надлежния ред от жалбоподателя. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че са установени данни за недекларирани доходи, въз основа на което е възникнал недостиг на парични средства за покриване на констатираните разходи на жалбоподателя. В решението са споделени изводите на органа по приходите, че извършените от касатора разходи за захранване на банковите му сметки представляват разпоредителни действия и действия по управление на негови собствени парични средства, представляващи облагаем доход, който не е деклариран по надлежния ред и за който не е начислен и платен данък. Представеният договор и платежни нареждания от касатора не са кредитирани от съда като са преповторени мотивите на приходния орган, че като новопредставени доказателства са създадени за целите на производството и не удостоверяват реално настъпили факти и обстоятелства. В резултат на изложеното съдът е стигнал до извод, че правилно установеният недостиг на парични средства за покриване на разходите на лицето е квалифициран като доход от други източници по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ. Наведеното възражение за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно. Въз основа на изложеното, съдът е заключил, че оспореният РА е законосъобразен, както и законосъобразно с него са установени задължения по ЗДДФЛ по реда на чл. 122 ДОПК. Решението е неправилно. Настоящият състав намира, че съдът неправилно е счел въз основа на доказателствата по делото, че по безспорен и категоричен начин се установява наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, а именно: до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци не са представени. Относно предпоставката по т. 1 от чл. 122 ДОПК следва да се посочи, че за касатора би възникнало задължение за подаване на декларация в случай, че безспорно е доказано, че внесените суми по банковите му сметки са негови, а не такива на дружеството, с оглед на което да бъдат квалифицирани като доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ, подлежащ на деклариране. В случая обаче съдът е пренебрегнал фактът, че А. Алексов изрично е декларирал още в хода на първата извършена ревизия, че е захранвал сметките си с пари на дружеството, като е извършвал плащания от името на дружеството, както и е получавал суми във връзка с дейността му. Този факт се потвърждава не само от приложените писмени доказателства, които не са кредитирани от съда, а и от данните в приложените банкови извлечения, видно от които Алексов е извършвал плащания към доставчици на дружеството, както и е предоставял парични средства на управляваното от него дружество. Следователно изводът на приходния орган, споделен и от съда, че извършените от касатора разходи за захранване на банковите му сметки представляват разпоредителни действия и действия по управление на негови собствени парични средства, представляващи облагаем доход, който не е деклариран по надлежния ред, напълно противоречи на доказателствата по делото, с оглед на което за касатора не е било налице задължение за деклариране на тези средства и предпоставката по чл. 122, т. 1 от ДОПК се явява недоказана. Аналогични са изводите на касационната инстанция и относно твърдените от ревизиращите предпоставки по чл. 122, т. 2 и т. 5 от ДОПК, тъй като липсват данни за укрити приходи, които касаторът е следвало да декларира, поради което и не може да му бъде вменено задължение за представяне на документи за установяване на основата за облагане. С оглед изложеното в процесния случай не се доказва да е налице нито една от предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, предвид което незаконосъобразно ревизията е протекла по особения ред на цитираната разпоредба. Действително, съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. В конкретния случай, обаче, констатациите на органа по приходите, че е налице облагаем доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ, подлежащ на деклариране не намира подкрепа в събраните доказателства, поради което ревизионният акт не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Освен това с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, положителният факт, а именно твърдяното от касатора обстоятелство, че средствата, с които е захранвал личните си банкови сметки са на управляваното от него дружество е следвало да бъде оборен от ответника, чрез установяване на отрицателния факт, а именно какъв е реалният произход на средствата и дали това са били лични средства, които са подлежали на деклариране. В случая чрез провеждане на ревизия по особения ред недопустимо приходният орган е разместил доказателствената тежест в производството без да са налице предпоставките за това. Наред с това без основание представените писмени доказателства не са кредитирани в хода на развилите се производства при положение, че нито са оспорени, нито противоречат на останалите събрани доказателства и изявления на ревизираното лице. Предвид изложеното незаконосъобразно е проведена ревизия по особения ред, което е довело и до незаконосъобразно установяване на задължения по ЗДДФЛ. За пълнота на изложението следва да се посочи, че изводите на съда относно неизтеклата погасителна давност са правилни и се споделят от настоящия касационен състав. С оглед изложеното съдебното решение на първостепенния съд е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото, с което РА като незаконосъобразен следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател се дължат претендираните разноски за държавна такса за двете инстанции в общ размер на 277 (двеста седемдесет и седем) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,