Решение № 7462 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5554/2018 г.

Решение № 7462 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5554/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Пато" ЕООД, гр. Д., чрез процесуален представител, срещу Решение № 436/06.03.2018 г. по адм. д. № 2644/2017 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 339- ОП/23.08.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- В.. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че нарушението е преустановено веднага след констатираните му, с оглед на което определяният с акта срок от един месец е крайно несъразмерен. Акцентира върху довода, че деянието не е довело до вреди за фиска, нито до избягване на данъчно облагане. Счита, че с наложената ПАМ няма да се постигне предвидената в закона цел. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, представя писмени доказателства и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените и в двете инстанции разноски. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС - Вана е отхвърлил жалбата на "Пато" ЕООД срещу Заповед № 339- ОП/23.08.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- В., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ запечатване на обект - надземна цистерна за съхранение на дизелово гориво, разположена в двора на складова база "Пато" в гр. Д. за срок от 30 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че дружеството е извършило административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на Министъра на финансите да монтира, въведе в експлоатация и използва регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Счел е, че осъщественото деяние се субсумира в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, предвиждаща независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, налагането на ПАМ. Съобразил е още, че мотивите на административния орган по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ са достатъчно обосновани. Счел е, че мярката цели превенция и дисциплина, както и преустановяване на нарушението в обекта, продължило две години. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, в приложимата й редакция, предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 1 месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Такъв ред за въвеждане в експлоатация и регистрация е регламентиран в чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, предвиждащ лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В случая между страните не е спорно, че в деня на съставяне на процесния АУАН дружеството не е отчитало зареждането с течни горива за собствени нужди от неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 л. чрез електронна система за фискална памет. Безспорно е още, че цистерната е декларирана в ИС на НАП на 24.04.2015 г. с индивидуален номер, код на икономическата дейност - "транспорт", вед на съда и предназначение- " зареждане на превозни средства". Съобразявайки разпоредбите на чл. 7 вр. с чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. и § 4 от ПЗР на същия подзаконов нормативен акт, първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице материалното правните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС за прилагане на ПАМ. Той не е отчел обаче доколко определеният с акта срок на налагане на ПАМ е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Същият сочи, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като нарушението е констатирано за първи път и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за максимално допустимия от закона едномесечен срок не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Само така не би се засегнал в по- голяма степен от необходимото стопанският оборот, който е източник на приходи в бюджета. Следва да се посочи още, че целите на принудителните административни мерки са дефинирани в чл. 22 от ЗАНН и са свързани с предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от тях. В този аспект неправилно първоинстанционният съд е игнорирал обстоятелството, че веднага след извършването на проверката и преди издаването на оспорената заповед за налагане на ПАМ, нарушението е преустановено чрез закупуването на изискуемото се от закона устройство и регистрирането му в НАП. При изпълнението на легитимно признатите цели на принудителните административни мерки към датата на издаването на заповедта за ПАМ не би могло да се приеме, че определеният максимален срок е определен по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Като не е съобразил това и е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Оспореният акт не съответства на целта на закона, с оглед на което и по аргумент от чл. 146, т. 5 АПК се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 75 лв. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение