Решение № 6741 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2542/2010 г.

Решение № 6741 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2542/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "РОНИ-М-91" ЕООД София против решение № 62 от 25.06.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 7555/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-23-86/19.09.2008 г. на началника на СРДНСК, издадена на основание чл. 224, ал. 3 ЗУТ за спиране изпълнението на всички видове строително монтажни работи на строеж: "Жилищно-административна сграда", находящ се в УПИ VIII-9, кв. 353 по плана на гр. София, с административен адрес София, ул. Хан Аспарух№ 17. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество с отмяна на обжалваната заповед. Ответните страни СРДНСК и Съюз на слепите в България не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна на посоченото основание за издаването й и при липсата на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на съда за наличие на компетентност на органа издал заповедта-началник на СРДНСК, не почива на доказателства по делото, поради което решението е необосновано. Съгласно чл. 224, ал. 3 ЗУТ заповедта за спиране изпълнението и забрана достъпа до строеж се издава от началника на ДНСК или от упълномощени от него лица, когато обстоятелствата по ал. 1 на чл. 224 ЗУТ са установени с констативен акт, съставен от органите за национален строителен контрол. По делото липсват доказателства за упълномощаване на началника на СРДНСК. Мотивът, че такава упълномощителна заповед е служебно известна на съда, не е достатъчен да обоснове обратен извод, тъй като не е спазено задължението по чл. 155 ГПК приложим на основание чл. 144 АПК, съдът да съобщи на страните служебно известните му факти и да ги обяви за неподлежащи на доказване. Допуснато е съществено нарушение на правилата по чл. 171, ал. 4 вр. чл. 9, ал. 3 АПК за указване от съда на издателя на заповедта, че не сочи доказателства за наличието на компетентност за издаването й. Неустановяването на факти, релевантни за законосъобразност на заповедта, освен че сочи на неправилност на обжалваното решение, препятства и произнасянето по същество от настоящата инстанция. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане при съобразяване указанията, изложени по-горе. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,