Решение № 1023 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2019 г.

Решение № 1023 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Джамал, [гражданство], чрез процесуалния му представител адв. Мечкова срещу решение № 3255 от 14.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1455 по описа на Административен съд София – град за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 16157 от 28.08.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че преценката на съда досежно липсата на предпоставките за приложение спрямо М. Джамал на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е неправилна. Кандидатът за закрила се притеснява да се завърне в страната си по произход поради опасения, че ще бъде преследван и убит. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспореното пред първоинстанционния съд решение на председателя на ДАБ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Попова, преупълномощена от адв. Мечкова, която от негово име поддържа касационната жалба. Представя по делото и писмена защита. По подробно изложените в нея съображения и в съдебното заседание моли обжалваното съдебно решение за бъде отменено, а жалбата срещу административното решение на председателя на ДАБ да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба – председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя актуална справка от 9.10.2019 г. за общото положение в държавата по произход [държава]. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд е било Решение № 16157 от 28.08.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на М. Джамал е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 ЗУБ. За да отхвърли жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу посоченото решение на председателя на ДАБ, съдът е приел, че изложените обстоятелства от жалбоподателя в интервюто проведено с него не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че за квалифициране на събитията, които са претърпени или представляват заплаха за молителя, като преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, е необходимо същите да са достатъчно тежки според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека (например живота, свободата или физическата цялост), или след преглед на всички елементи в досието да се установи, че тези събития очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход. Събитията следва да се основават на една от причините за преследване по чл. 8 ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Изложил е мотиви, че в разглеждания случай, от изявленията на М. Джамал, дадени в хода на проведеното с него интервю е видно, че той не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Обосновал се е, че бежанската история на чужденеца не съдържа твърдения за осъществено преследване по признаците, установени в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Като причина за напускане на държавата по произход жалбоподателят е посочил нападения и заплахи от страна на шиитите, които съгласно представената актуална справка за общото положение в Пакистан са едва 10 – 15 % от населението, а сунитите (религиозната група към която спада жалбоподателя) са 85 - 90 %. Нападенията и заплахите, отправени за живота му от страна на шиити в с. Малкхавала, обл. Сиалкот имат криминален характер и очевидно не те са причина за търсене на закрила в България, доколкото се изясни, че жалбоподателят е напуснал Малкхавала и се е установил в с. Самбриал, обл. Мултан, където не е имало подобни заплахи или нападения спрямо него. Позовавайки се на проведеното интервю в предходното производство е приел също, че М. Джамал е посочил изцяло икономически причини за напускане на Пакистан. С тези мотиви е приел, че не се установяват основанията за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел, че в процесния случай жалбоподателят не е посочил като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, предвидени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В оспореното решение е направена и преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на справка от специализирана дирекция в Държавната агенция за бежанците. Независимо от факта, че в някои части на Пакистан положението се определя като несигурно и напрегнато, мащабът не се доближава до утвърдените критерии за безогледно насилие. Тези данни не дават основание да се приеме, че степента на безогледно насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Въз основа на това направил извод, че не са налице предпоставките по чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС да съществуват тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, предпоставящи предоставяне на субсидиарна закрила. По тези причини е направен извод, че на М. Джамал не следва да бъде признат и хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В заключение жалбата срещу решение на председателя на ДАБ била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, въз основа на анализ на приобщените по делото доказателства. Съдът изрично се е мотивирал, че не дава вяра на представената бежанска история от М. Джамал, поради което и като съобразил липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, отхвърлил жалбата на кандидата за закрила. Така направеният извод за нейната неоснователност е обоснован на събраните по делото писмени доказателства, в съответствие е с материалния закон и се споделя от настоящия състав. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, поради което не може да се приеме, че М. Джамал обосновава основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне там. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Не се установява подобни действия да са извършвани спрямо М. Джамал и те да са основани на някой от визираните в чл. 8, ал. 1 ЗУБ признаци. Правилно съдът е приел, че от доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че се касае за икономически мигрант, като поведението му категорично сочи на поведение свързано с търсене на икономически по-добър живот в Европейския съюз. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите на решаващия съд, че Пакистан не се намира в състояние на вътрешен или външен въоръжен конфликт, за да е налице заплаха за неговия живот, сигурност и свобода по смисъла на чл. 9 ЗУБ, както и не са налице обстоятелства за опасност от тежки посегателства – смъртно наказание, екзекуция, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността. След като Пакистан не е в ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, то разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО е неприложима, тъй като възникват ограничени инциденти, които не са в състояние да предизвикат масов ефект на "безогледно" насилие. Правилно съдът, предвид установената фактическа обстановка е приел, че чужденецът не е бил принуден да напусне Пакистан поради реална опасност от тежки посегателства. Съдът е взел предвид и е обсъдил данните от официалните справки за ситуацията в Пакистан. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето, на заявеното от него в хода на административното производство и на установените по делото факти, и се споделя от настоящия състав. Предвид изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение