Решение № 3415 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2016 г.

Решение № 3415 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "К. т." ЕООД, гр. С., срещу Решение № 2846 от 26.04.2016 г., постановено по адм. дело № 6037/2014 г. по описа на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2171308674/24.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 817 от 12.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП " гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Законният представител на дружеството сочи, че е жертва на измама, тъй като е бил принуден да регистрира "К. т." ЕООД и да подпише пълномощни в полза на лица, които не познава. Завява, че не е подписвал лично никакви документи и не е запознат с дейността на дружеството. Акцентира върху обстоятелството, че е подал сигнал в СРП, като представя заверено копие от входящия му номер, като по същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуален представител, в о. с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "К. Т." ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 2171308674/24.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 817 от 12.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в общ размер на 135 561,42 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 90 433,92 лв. за данъчни периоди от м. 02.2012 г. до м. 03.2013 г. и са начислени лихви за забава в размер на 11 021,88 лв., както и от допълнително определен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 31 482,08 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 2 620,54 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: В ревизионното производство от дружеството са изискани търговски и счетоводни документи относно процесния период, като в указания срок такива не са представени. Приходните органи са приели, че процесуалното бездействие на ревизираното дружество мотивира извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК, обуславящи провеждането на облагане по аналог. След връчването на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчиците "А. 8" ЕООД, "А. 11" ЕООД, "Д. К." ЕООД, "Д. С." ЕООД, "К. БГ" ЕООД, "К. В." ЕООД, "М. 12" ЕООД, "М. 2000" ЕООД, "О. Х." ЕООД, "О. 10" ЕООД, "С. 80" ЕООД и "Т. БГ" ЕООД, при които никой не е открит на адреса за кореспонденция. След анализ на констатираните факти и обстоятелствата, приходните органи са приели, че следва да се откаже право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, посочени от дружеството в дневника за покупки и отразени в СД относно ревизирания период. Това заключение е формирано с оглед липсата на каквито и да е съпътстващи доставките доказателства и непредставянето на фактурите. Предвид неустановеността на реалното извършване на доставките, включени в дневника за покупки на ревизираното дружество, органите по приходите са увеличили финансовият резултат на предприятието за 2012 г. с отчетените за доставките разходи по ОПР на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, в резултат на което са установили допълнително дължим корпоративен данък за 2012 г. в размер на 31 482.08 лв. и следващите се лихви за забава. Съпоставяйки насрещните тези и възражения на страните, съдът е преценил, че спорът се концентрира върху реалното осъществяване на фактурираните доставки и наличието на условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит за тях. В този контекст той е съобразил, че не са ангажирани каквито и да е доказателства за действителното осъществяване на спорните доставки, както и, че лицето не притежава данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред. Посочил е, че при неустановеност на реалното извършване на доставките, отразените за тях разходи са документално необосновани, поради което законосъобразно с тях е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2012 г. и е установен допълнително дължим корпоративен данък в посочения размер. В обобщение първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В. разпоредби, наред с нормите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС сочат, че за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или с престирането на резултата от услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е в колизия с тълкувателно приложимата практика на СЕС, нито се отрича от него. В своите решения Съдът многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В случая както в хода на ревизионното, така и на съдебното производство, не са представени никакви съпътстващи доказателства за покупките на ревизираното дружество, отразени в дневника му за покупки и СД. Не са представени и данъчните документи за тях, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред. Съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, първоинстанционният съд правилно е приел, че при неустановеност на реалното извършване на доставките и на първото условие за упражняване на правото на приспадане по чл. 71, т. 1 ЗДДС, с РА законосъобразно е отказано признаването му. След като доставките не са реално извършени и липсват първични счетоводни документи за тях, то отразените съответстващи разходи са документално необосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели. С тях правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2012 г., в следствие на което е установен следващият се допълнително дължим корпоративен данък и лихви за забава. Като е достигнал до същия краен правен извод за законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че твърденията на законния представител на ревизираното дружество, обективирани в касационната жалба, са ирелевантни спрямо предмета на настоящия спор. С РА са установени данъчни задължения за юридическото лице "К. т." ЕООД, а не за неговият законен представил, поради което евентуалното му въвеждане в заблуждение при упълномощаването на трети лица да действат от името и за сметка на дружеството или осъществена принуда за регистрацията му са само още една индиция, че изследваните доставки не са реално извършени. Сезирането на прокуратурата със сигнал, депозиран през 2016 г., не променя обстоятелствата, че в д. периоди м. 02.2012 г. - м. 03.2013 г. ревизираното дружество е отразило в дневниците за покупки и в СД доставки, за които не е налице данъчен кредит и не е издаден първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 3 885,61 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение