Решение № 10059 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5473/2016 г.

Решение № 10059 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5473/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. Д. С." ООД, с ЕИК *********, подадена чрез адв. С. Р., срещу Решение № 2016 от 23.03.2016 г., постановено по адм. д. № 8727 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2015 г., трето отделение, 17 състав. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 81 от 27.12.2011 г. на Столичен общински съвет (СОС) по т. II, т. 1 в частта му по предложение първо, както и Приложение № Б към решението. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид необсъждане на всички релевирани от "Е. Д. С." ООД доводи за твърдяната нищожност на оспореното решение, предвид което, според касационния жалбоподател, не е даден отговор на спорния по делото въпрос. П. подробно изнесените в касационната жалба аргументи се иска отмяната на обжалваното съдебно решение като неправилно. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощената адв. Русанова, която от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът - Столичен общински съвет не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 81 от 27.12.2011 г. на СОС по т. II, т. 1 в частта му по предложение първо, както и Приложение № Б към решението, с искане за обявяване нищожността на решението в обжалваната част. С решението на СОС в оспорената му част бил определен размер на такса битови отпадъци за 2012 г. по Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, предоставени от Столична община, приета с Решение № 894 от Протокол № 93 от 23.11.2006 г. (Наредба/та), като по чл. 23 за нежилищни имоти на предприятия - според количеството битови отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване, като по ал. 3 - размер на таксата битови отпадъци на един съд за една година за всеки район на Столична община в лева, при честота на сметоизвозването един път седмично, в зависимост от вида и обема на съда, съгласно Приложение № Б, като цена на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. Първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима. Изложил е съображения, че подаването й не е свързано с определен срок предвид искането, направено с нея - за обявяване нищожността на общ административен акт (ОАА) в оспорената му част. Изразил е разбирането, че "Е. Д. солюшънс" ООД има правен интерес от оспорването, тъй като ОАА поражда задължения за него, което се потвърждавало от издадения на дружеството Акт за установяване на задължения по декларация № 16 от 13.08.2013 г. (съдебно потвърден), с който на дружеството, в качеството му на собственик на недвижим имот е установен размер на данъци и такси на основание оспореното решение на СОС и потвърждаващите посочения акт съдебни решения на АССГ и Върховния административен съд. Съдът е обсъдил направеното от ответника възражение за недопустимост на оспорването предвид Определение № 830 от 17.02.2014 г., постановено по адм. д. № 11279 по описа на АССГ за 2013 г. Изложил е и изрични съображения за липсата на отрицателна предпоставка по чл. 159, ал. 1, т. 6 АПК по причина, че предходно подадената от "Е. Д. С." ООД жалба срещу решението на СОС в същата част е оставена без разглеждане от съда поради невнасяне на определената държавна такса. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че Решение № 81 от 27.12.2011 г. на СОС по т. II, т. 1 в частта му по предложение първо, както и Приложение № Б към решението представлява ОАА. С него е определен размер на таксата за битови отпадъци за 2012 г. по чл. 23, ал. 3 от Наредбата. Като се е позовал на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Р. Б. и чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), съдът направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗМСМА, във вр. с чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и чл. 18 от Наредбата. На следващо място, като е съобразил представените по делото доказателства и е взел предвид разпоредбите на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА приел, че оспореното решение е валидно, като взето при необходимия кворум и при спазване на изискването за поименно гласуване. На следващо място в решението е посочено, че при издаването на ОАА не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в това число на процедурата по чл. 66 АПК, а предвид представения по делото доклад и приложения към него съдът е направил извод, че са налице фактическите основания за постановяването му, предвид разпоредбите на чл. 66 и чл. 67 ЗМДТ. Приел е, че оспореното решение не противоречи на материалния закон. Изложил е съображения, че Общинският съвет е компетентен да вземе решение, с което да определи размера на спорната такса, предвид издадената Наредба в изпълнение на законовата делегация по чл. 9 ЗМДТ и чл. 66 ЗМДТ и чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба. Наред с това е отхвърлил възражението, че противоречието на оспореното решение с нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата относно избора и вида на съдовете за съхранение на битови отпадъци е от категорията на съществените нарушения, водещи до неговата нищожност. Изразил е разбирането за възможна компенсация чрез коригиране броя на контейнерите и честотата на сметосъбиране. Не е намерил основания да приеме, че спорният ОАА е издаден в противоречие на целта на закона. На последно място е взел становище, че Приложение № Б не е самостоятелен акт, а част от Решение № 81 от 27.12.2011 г. и посочването на таксите в табличен вид цели прецизност и яснота. По тези съображения е направил извод, че формата на акта не е опорочена. Тъкмо обратното - така волята на СОС е точно формулирана и изразена, и то по лесно разбираем за адресатите начин. Решението е неправилно поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът е пристъпил към разглеждане на жалбата без преди това да изясни въпроса относно допустимостта й. Квалифицирането на оспорения административен акт като общ такъв не изключва проверката за наличие на личен, пряк и непосредствен правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за оспорване (чл. 147, ал. 1, във вр. с чл. 159, т. 4, във вр. с чл. 184 АПК). Настоящият състав споделя изразеното от състава на АССГ разбиране по направеното от СОС възражение за допустимост от 25.01.2016 г., аргументирано с действието на влязлото в сила Определение № 830 от 17.02.2014 г., постановено по адм. д. № 11279 по описа на този съд за 2013 г. Доколкото изводите на съда в тази връзка съвпадат със становището на настоящия състав те няма да бъдат преповтаряни. Правилно е отчетено от АССГ и това, че оспорването не е ограничено със срок, доколкото с жалбата се иска обявяване нищожността на оспореното решение на СОС (чл. 149, ал. 5, във вр. с чл. 184 АПК). Първоинстанционният съд обаче е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при извършване на дължимата преценка по чл. 159, т. 4, във вр. с чл. 147, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 184 АПК относно правния интерес на "Е. Д. С." ООД от предявеното оспорване. Като е приел, че правният интерес на дружеството е засегнат от решението на СОС в оспорената му част, само по причина твърдението му, че е данъчно задължен субект по ЗМДТ и предвид издадения му Акт за установяване на задължения по декларация № 16 от 13.08.2013 г., съдебно потвърден, съдът е извършил преждевременна и неправилна преценка по преюдициален въпрос, отговорът на който предшества решаването на въпроса по същество. Не е отчел също така, че с Акта за установяване на задължение по декларация № 16 от 13.08.2013 г. на "Е. Д. С." ООД е определено задължение за такса битови отпадъци за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. в размер на 1897,16 лв., ведно с лихвите за просрочие, на основание чл. 66 ЗМДТ и на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата, пропорционално в промили към отчетната стойност на нежилищния имот, като предвид Решение № 81 от 27.12.2011 г. на СОС размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищните имоти на предприятия, находящи се в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, е 10 на хиляда върху отчетната стойност на имота при разпределение: 3,8 за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци; 2,8 за обезвреждане в депа и/или други съоръжения на битовите отпадъци и 3,4 за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Тоест, задълженията не са определени на основание чл. 23, във вр. с чл. 22, т. 1 от Наредбата според вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината, респективно база за определянето им не е решението на СОС, в оспорената му част, а по чл. 26, ал. 1 от същата пропорционално в промили на база отчетна стойност на имота. Наличието на правен интерес предполага засягане или застрашаване от акта на субективни права, свободи и законни интереси на оспорващия или пораждане на задължения. Правен интерес би бил налице, ако без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, ако подаването на жалбата е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за жалбоподателя правни последици. Интересът трябва да е личен и пряк, и той предпоставя установяване на засегнатото от оспорения акт субективно право, свобода или законен интерес, или установяване на задължение, което не би могло да бъде защитено по друг начин. При наличие на правен интерес, в случай на уважаване на жалбата, в правната сфера на жалбоподателя пряко и непосредствено следва да настъпят благоприятни правни последици. Преди да пристъпи към разглеждане и решаване на спора, съдът е следвало да укаже на дружеството в определен срок да обоснове интереса си от обявяване на нищожността на Решение № 81 от 27.12.2011 г. на СОС по т. II, т. 1 в частта му по предложение първо, както и Приложение № Б към решението, тъй като твърдението, че е "данъчно задължен субект" по ЗМДТ и факта, че му е издаден Акт за установяване на задължения по декларация № 16 от 13.08.2013 г. не са достатъчни за целта. При това не е съобразено от съда, че само евентуалното обявяване на нищожността на оспореното Решение № 81 от 27.12.2011 г. на СОС по т. II, т. 1 в частта му по предложение първо, както и Приложение № Б към решението, не може да преодолее силата на пресъдено нещо, формирана по спора по законосъобразността на Акт за установяване на задължения по декларация № 16 от 13.08.2013 г., жалбата срещу който е отхвърлена с Решение № 4046 от 18.06.2014 г., постановено по адм. д. № 11996 по описа на АССГ за 2013 г., оставено в сила с Решение № 3911 от 07.04.2015 г., постановено по адм. д. № 10010 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. Други доводи с оглед обосноваване на правния интерес от оспорването не са наведени от "Е. Д. С." ООД, включително не се твърди, че решението, в оспорената му част е приложимо относно определянето на негови задължения за такса за битови отпадъци. Не се твърди и установява от него, че в качеството му на данъчно задължен субект по ЗМДТ му предстои заплащането на други задължения, които ще бъдат установени въз основа на решението на СОС в оспорената част, или че въз основа на него, в тази част, са установени такива с нарочен акт, който не е обжалван пред съд или не е влязъл в сила. Наред с това, не твърди последващи правни действия. Съставът на АССГ не е съобразил, че с оспореното Приложение № Б към решението се определя размер на таксата за битови отпадъци за предприятия за 2012 г. на 1 съд за 1 г. в лева при честота на извозване един път седмично за 24 района от С. О.. Затова е следвало да изиска от "Е. Д. С." ООД да обоснове правния си интерес и в тази насока, както и да представи доказателства, ако твърди, че се явява данъчно задължен субект за такса битови отпадъци за всеки от тези райони. По делото не е представен и нотариален акт, от който да се установи, че дружеството е собственик или ползвател на имота, посочен в Акта за установяване на задължения по декларация № 16 от 13.08.2013 г., като само предвид съдържанието на последния се установява, че имотът се намира на територията на район "Сердика", Столична община. Предвид изложеното, според настоящия касационен състав, обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който на първо място в изпълнение на процесуалните си задължения да провери допустимостта на жалбата следва да даде указания на "Е. Д. С." ООД да обоснове правния си интерес от повдигнатото оспорване и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си с оглед извършване на преценка досежно наличието на правен интерес, като вземе предвид изложеното в мотивите на настоящото решение. При това съдът следва да съобрази, че правният интерес се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Той трябва да е личен и пряк, което означава, че самата отмяна на оспорения административен акт следва да отстранява настъпващата или настъпилата щета от изпълнението му. Налице е правен интерес, ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата, задълженията и законните интереси на лицата. Само при положителна преценка досежно наличието на такъв, тоест за липса на процесуална пречка по чл. 159, т. 4, във вр. с чл. 184 АПК, съдът следва да пристъпи към разглеждане и решаване на спора по същество. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение