Решение № 1733 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2016 г.
ВАСII отделение10.02.2017 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2534/14.04.2016 г., постановено по адм. дело № 10612/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1733 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Я. И. Ц. и Н. П. Ц., двамата от С., против решение № 2534/14.04.2016 г., постановено по адм. дело № 10612/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-30-147/20.07.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол"-СО, с която на основание чл. 225а ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна постройка", находяща се в ПИ с идентификатор 68134.4378.133, представляващ УПИ ХVI-133, кв. 7, м. Малинов дол по плана на гр. С. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът директор на Дирекция "Общински строителен контрол"-СО оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания за оспорване по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е достигнал до верни и обосновани фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Процесният обект е строеж и е незаконен като изпълнен без разрешение за строеж. Извършването му през 2005 г. изключва квалифицирането му като търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г., независимо че е допустим по разпоредбите на ЗУТ. Правилно като неотносими са счетени обстоятелството за липсата на жалби или сигнали от заинтересовани лица, както и че строежът не застрашава живота и здравето или имуществото на съседите или преминаващите лица. Неоснователен е доводът на касаторите за недопустимост на административното производство при липса на сигнал за незаконно строителство, както правилно приема и решаващия съд. Специализираната администрация за контрол върху строителството действа служебно (без сезиране), в условията на обвързана компетентност-единствената законосъобразна възможност при констатиране на незаконен строеж е издаването на заповед за премахването му. Недоказани са твърденията на касаторите за наличие на обстоятелства, които пораждат основателни съмнения в безпристрастието на административния съдия, постановил съдебния акт. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,