Решение № 5954 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. Р., от гр. Смолян, с [ЕГН], против Решение № 51 от 14.01.2026 г., постановено по адм. дело № 409/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Р. срещу Решение № 2153-20-38/10.11.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – гр. Смолян, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/10.09.2025 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ – гр. Смолян, с което на Р. е отказано възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът поддържа, че съдът и административният орган са приложили формално чл. 74, ал. 4 от КСО, без да съобразят новото експертно решение (ЕР) на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) № 91391/12.06.2025 г., с което трайно намалената му работоспособност (ТНР) е увеличена от 50 % на 73 %. Според касатора това обстоятелство е нов правнорелевантен медицински факт, който обуславя по-благоприятен размер на пенсията за инвалидност. Навеждат се доводи, че отказът да се съобрази влошеното здравословно състояние противоречи на принципите на социална справедливост, закрила на лицата с увреждания и съобразяване със социалния риск. Твърди се още, че съдът не е обсъдил в пълнота значението на новото ТЕЛК решение, като механично е възприел изводите на административния орган. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Смолян, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспореното решение и да върне преписката на директора на ТП на НОИ – гр. Смолян със задължителни указания за съобразяване на ЕР на ТЕЛК № 91391/12.06.2025 г. и отпускане на по-благоприятната за Р. пенсия. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – гр. Смолян, чрез своя процесуален представител главен юриск. С. Н. Димова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Не се претендират разноски, но в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Смолян е била законосъобразността на Решение № 2153-20-38/10.11.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Смолян, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставено в сила разпореждане [номер]/10.09.2025 г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Смолян, с което на Р. е отказано възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Административен съд - Смолян е приел от фактическа страна, че Р. е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) за 50% ТНР, отпусната на основание чл. 74 от КСО, считано от 17.01.2017 г. с разпореждане [номер]/6 от 23.02.2017 г. С последващи разпореждания размерът на пенсията е актуализиран съобразно приложимите нормативни изискванията, като от 01.04.2025 г. същата е определена на месечен размер от 493,48 лева. Установено е също така, че със заявление с вх. № 2113-20-298/14.04.2025 г. И. Т. Р. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 69б, ал. 2 от КСО. С разпореждане [номер]/32 от 12.05.2025 г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Смолян, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, пожизнено, считано от 14.04.2025 г. в минимален размер от 580,57 лева съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО. Със същото разпореждане на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, предвид законова забрана, предвидена в чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО, за едновременно получаване на двете пенсии, както и доколкото пенсията за инвалидност е по-неблагоприятната по размер. С разпореждане [номер]/9 от 18.07.2025 г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Смолян, личната пенсия за ОСВ на Р. е изменена от 14.04.2025 г. на основание чл. 99, ал. 1, г. 2, б. „д“ от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като от 01.07.2025 г. е определена в размер на 630,50 лева (322,37 евро). С разпореждане [номер]/10.09.2025 г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Смолян, потвърдено с Решение № 2153-20-38/10.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Смолян на основание чл. 74, ал. 4, чл. 95, ал. 1, т. 4 и чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО, на Р. е отказано възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.09.2025 г., по подадено от същия заявление вх. № 2107-20-48 от 21.08.2025 г. във връзка с новоиздадено от ТЕЛК ЕР № 91391/12.06.2025 г. (л. 13 от първоинстанционното дело), с което на лицето е призната вече не 50%, а 73% ТНР при водеща диагноза [диагноза]. За да отхвърли жалбата на И. Т. Р. срещу оспореното Решение на директора на ТП на НОИ – гр. Смолян, АС - Смолян е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. На първо място, съдът е приел, че спорът между страните се свежда до това коя от двете пенсии, на които има право Р., с оглед размера на всяка от тях - следва да му бъде изплащана - ЛПОСВ или ЛПИОЗ. След възпроизвеждане на относимата правна уредба първоинстанционният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че считано от 14.04.2025 г. Р. е имал право на ЛПОСВ, към който момент е имал вече отпусната ЛПИОЗ. Според решаващия съд преценката относно това коя от двете пенсии е по-благоприятната по смисъла на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО следва да бъде извършена към 14.04.2025 г., когато Р. е придобил право на ЛПОСВ, респективно - към който момент последният е имал право на два вида пенсия, към която дата ПОСВ (580,57 лева) е била в по-висок размер от ПИОЗ (493,48 лева). Предвид това е прието, че правилно административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е спрял на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО изплащането на ЛПИОЗ – обстоятелство, съответстващо и на уредената в чл. 11, т. 4 от НПОС забрана по чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО, според която спирането на пенсията по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО се извършва от датата на отпускане на новата пенсия, която е несъвместима съгласно чл. 101 от КСО. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Смолян и неоснователност на жалбата. Обжалваното решение на АС – Смолян е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал правилен и обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Смолян. Следва да бъде посочено, че редът за отпускане на „Пенсии за осигурителен стаж и възраст“ е регламентиран в Глава Шеста, Раздел I от КСО е регламентиран, а редът относно отпускането на „Пенсии за инвалидност“ - в Раздел II. Няма спор, че на И. Т. Р. е била изплащана ЛПИОЗ за 50% ТНР, отпусната на основание чл. 74 от КСО, считано от 17.01.2017 г. с разпореждане [номер]/6 от 23.02.2017 г. Към датата на подаденото заявление с вх. № 2113-20-298/14.04.2025 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО съдържа забрана за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО постановява, че пенсията се спира когато не се следва изплащането ѝ на основание чл. 101 и е по-неблагоприятна по размер. Нормата на чл. 74, ал. 4 от КСО (нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) също императивно повелява, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно първоинстанционният съд е приел, че преценката за по-благоприятната по вид пенсия е дължима към 14.04.2025 г., когато Р. е придобил право на ЛПОСВ, като това е моментът, към който последният е имал право на два вида пенсия. Очевидно е, че към този момент не е било издадено ЕР № 91391/12.06.2025 г. на ТЕЛК, с което на лицето е призната вече не 50%, а 73% ТНР при водеща диагноза [диагноза], като подаденото във връзка с ЕР заявление с вх. № 2107-20-48 от 21.08.2025 г. за възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване - също е било подадено след този момент. Предвид това произнасянето на ТЕЛК за преосвидетелстване се явява ирелевантно за преценката по смисъла на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, с оглед което обосновано не е било взето предвид от директора на ТП на НОИ – гр. Смолян. Правилно съдът е приел и че когато е отпусната ЛПИОЗ и предстои отпускането на ЛПОСВ, какъвто е процесния случай, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е задължен да спре тази от двете пенсии, която е по-неблагоприятна като размер за лицето, като моментът на спирането ѝ е от датата на отпускане на новата пенсия, който в случая е 14.04.2025 г. В тази връзка следва да бъде посочено, че както към тази дата, така и към датата на издаване на разпореждане [номер]/32 от 12.05.2025 г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Смолян, с което е отпусната ПОСВ - 12.05.2025 г., не е било налице влязло в сила експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване и определяне на новата ТНР на лицето. В процесния случай на изплащане подлежи пенсията за осигурителен стаж и възраст, която е по-висока по размер и съответно по-благоприятна за лицето. Налице е основанието по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО за спиране на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С оглед изложеното настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, а изводите му са обосновани с доказателствата по делото и с действащата нормативна уредба. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Смолян и е отхвърлил жалбата срещу същия, Административен съд - Смолян е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото на ответника по касация разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,