Решение № 101 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6111/2014 г.

Решение № 101 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6111/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Р. А. П., чрез процесуалния представител адв. Е. И., за отмяна на влязло в сила решение № 1423/14.07.2014 г., постановено по възз. гр. д. № 1458/2014 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят представя писмени доказателства, които счита за относими към посоченото основание за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна П. Ц. П., чрез процесуален представител адв. Н. В., оспорва молбата за отмяна, като счита, че представените доказателства не са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Претендира разноски. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: С влязло в сила въззивно решение, постановено на 14.07.2014 г. по гр. д. № 1458/2014 г. на Окръжен съд - Пловдив частично е отменено първоинстанционно решение от 21.03.2014 г. по гр. д. № 17303/2012 г. на Районен съд - Пловдив и вместо него е постановено ново в отменената част, с което е осъден Р. А. П. да заплати на П. Ц. П. сумата 1 946,12 лв., представляващи стойността на извършени необходими разноски на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за ремонт на покрива на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди платени наемни вноски на дати 24.05.2012 г., 25.07.2012 г., 25.08.2012 г., 25.09.2012 г. и 28.10.2012 г. за ползване на недвижим имот в [населено място], [улица] по договор за наем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалите обжалвани от П. П. части. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от значение за решаването на спора, които въпреки положената от страната дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи, респективно установи, по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях. С молбата за отмяна са представени документи - постановление от 19.11.2013 г. за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 3512/2013 г. на РП-П., водено по досъдебно производство № 237/2013 г. на Сектор"П. "ОДМВР-П. /по съображения, че липсват признаците от обективния състав на престъплението на чл. 313, ал. 1 НК/ и постановление от 30.04.2014 г. за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 3512/2013 г. на РП-П., водено по досъдебно производство - дознание № 779/2013 г. на IV РПУ-П. /по съображения, че не са налице всички изискуеми признаци на деянието по чл. 144, ал. 3 НК/. В молбата за отмяна се сочи, че от представените постановления за прекратяване на наказателното производство "безспорно е установено, въпреки образуваните прокурорски преписки, че не са налице данни за извършено престъпление от страна на ответника Р. А. П., обуславящи уважаване на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД" и че "по отношение на въпрос извършено ли е деянието от ответника, съдът е обвързан от разпоредбата на чл. 300 ГПК относно задължителните предели на влязлата в сила присъда на наказателния съд". Доводите са неоснователни. Непозволеното увреждане е съставомерно и противоправно деяние - по този признак то прилича на престъплението. Едно деяние, за да бъде престъпление, трябва да осъществява състав, посочен в Наказателния кодекс. Престъпление е това общественоопасно деяние, което формално осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, т. е. на деяние, обявено от закона за наказуемо - чл. 9, ал. 1 НК. В разглеждания контекст на съставомерност разликата между непозволено увреждане и престъплението се състои в това, че едно деяние е престъпление, ако е общественоопасно и осъществява всички признаци на конкретен престъпен състав, обявен от закона за наказуем и има толкова вида престъпления, колкото са съставите в Наказателния кодекс, докато непозволеното увреждане е формулирано само в една правна норма, т. е. предвиден е общ състав. За непозволено увреждане е обявено всяко увреждане на друго лице, без законът да поставя допълнителни изисквания към деянието и без деянията да са диференцирани. Поради това обстоятелството, че наказателното производство по водени досъдебни производства е прекратено поради несъставомерност, не е от правно значение за гражданския спор за непозволено увреждане. Отделно от това, разпоредбата на чл. 300 ГПК /на която се позовава молителят, за да обоснове относимостта на представените прокурорски постановления за прекратяване на наказателното производство към гражданския спор/ се отнася до задължителните предели на влязлата в сила присъда на наказателния съд за гражданския съд. В случая не се касае до влязла в сила присъда, а до постановления за прекратяване на наказателното производство, по отношение на които нормата на чл. 300 ГПК не намира приложение. Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е задължително за гражданския съд и не съставлява доказателство по делото. За гражданския съд задължително значение и то по определен брой въпроси има само влязлата в сила присъда на наказателния съд, когато разглежда гражданските последици. С такава сила не се ползва постановлението за прекратяване на наказателното производство. В молбата за отмяна се съдържат оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, които не са относими към никое от основанията за отмяна на влязло в сила решение, които са изрично посочени в закона. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направените разноски за производството по молбата за отмяна в размер на 680 лв. - за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.