Решение № 5031 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9945/2013 г.

Решение № 5031 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9945/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Митко Георгиев Харакчиев срещу решение № 63, по адм. дело № 111/2013 г. по описа на Административния съд - Стара Загора. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Началникът на затвора гр. Стара Загора не е дал становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционния съд е сезиран с жалба на Митко Георгиев Харакчиев с адрес гр. Стара Загора - затвор срещу мълчалив отказ на Началника на затвора гр. Стара Загора да изпълни искането му, визирано в адресираната до него молба с вх. № 10 от 29.01.2013 г. С молбата жалбоподателят е поискал разрешение за ползване на служебен телефон за провеждане на разговор с адвокат Пенчев - служебен защитник по въззивно гражданско дело № 516/2010 г. по описа на Окръжния съд - Стара Загора, в която е изложил, че разполага с 21.00 стотинки и с твърдение, че са налице спешни правни основания по посоченото дело. С решението си Административен съд - Стара Загора е приел, че не са налице спешни правни основания за разрешение на ползването на служебния телефон за провеждане на разговор с адвоката му. В молбата не е посочен факт, който да може да бъде правно квалифициран като основание за разговор, който не търпи отлагане, а на и въз основа на служебно изисканите справки за предмета и движението на адм. дело № 516/2010 г. по описа на Окръжния съд - Стара Загора не се е установила необходимост от извършване на процесуални действия от страна на жалбоподателя. Към 29.01.2013 г. е постановено определение № 80 от 29.01.2013 г. на Върховния касационен съд, с което е отменено разпореждане № 1 от 13.03.2012 г. на Окръжния съд - Стара Загора за връщане на касационната жалба от 19.07.2011 г., подадена от жалбоподателя срещу решението по гр. дело № 516/2010 г. по описа на Окръжния съд - Стара Загора и делото е върнато за администриране на касационната жалба. С определението си Върховният касационен съд е приел, че връщането на касационната жалба поради не заплащане на държавна такса е неправилно като постановени преди да бъде разрешен въпроса за нейната дължимост, който междувременно с определение от 04.12.2012 г. на Окръжния съд - Стара Загора е разрешен в полза на жалбоподателя. За изготвяне на касационната жалба, която задължително трябва да бъде подписана от адвокат, е предоставена правна помощ на жалбоподателя, а доводите му изложени в съдебно заседание, че е искал да я допълни и това е спешното обстоятелство са неоснователни. Сроковете за отстраняване на нередовности по касационната жалба към този момент са били изтекли, видно от справката за движението на делото. Адвокат Пенчев е назначен за служебен защитник на жалбоподателя на 27.09.2012 г. за изготвяне на частни жалби против разпорежданията за връщане на касационната и друга частна жалба, поради не внасяне на държавна такса. Първоинстанционният съд, въз основа на доказателствата по делото е приел, че след 05.08.2011 г. касационните основания не са могли да бъдат допълвани или изменяни, поради изтеклите срокове за това. Към 29.01.2013 г., а и в периода за произнасяне на административния орган, не са налице факти, във връзка с гр. дело № 516/2010 г. по описа на Окръжния съд - Стара Загора, които могат да се определят като спешни правни основания. Констатирано е, че служебния защитник е длъжен да уведомява лицето, на което предоставя правна помощ своевременно за движението на делото, но когато същото лице иска разговор с него, за да се осведоми за същото дело, не е налице спешно правно основание. Жалбоподателят не е получил уведомление от съд, с което се изисква от него да извърши процесуални действия в определен срок, за чието осъществяване да му е необходима правна помощ и да иска да се свърже с адвоката си. Поради това съдът е намерил, че липсата на парични средства не формира наличието на хипотезата по чл. 79, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Прието е, че тя е изключение, което винаги може да се тълкува в полза на лишението от свобода, но не е ред за провеждане на разговори, когато липсват собствени средства, а се водят дела. Нормата на чл. 79, ал. 3 ППЗИНЗС защитава интересите на правосъдието т. е. на онези, които търсят защита и съдействие от съд, но в случаите, когато действително е налице необходимост от извършване на правни действия в определени срокове, което следва да бъде доказано. В случая, предвид положението на жалбоподателя, съдът е събрал служебно справки, за да установи давани ли са указания на жалбоподателя да извършва действия по делото в определени срокове и не е установил това обстоятелство. Решението е правилно. В съдебното производство пред първоинстанционния съд са събирани множество доказателства, които в своята съвкупност и взаимна връзка не обосновават извода за наличие на незаконосъобразни действия и бездействия на Началника на Затвора - гр. Стара Загора. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не са били налице спешни правни основания за разрешение на ползването на служебния телефон за провеждане на разговор между касатора и адвоката му, съобразно чл. 79, ал. 3 ППЗИНЗС. Според цитираната разпоредба по изключение с разрешение на началника на затвора, на лишените от свобода се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания. В конкретният случай не е доказано за касатора да са били налице тези основания. Касатора не е изложил твърдения, че е имал тежки семейни проблеми, а се е позовал единствено на спешни правни основания. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, не се установява наличието на спешни правни основания, които да налагат провеждането на разговор със служебния му защитник и поради това съдът правилно е отхвърлил жалбата му. Тези основания не са доказани и в настоящото производство и поради това първоинстанционното решение следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,