Решение № 11099 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15133/2011 г.

Решение № 11099 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15133/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Диана Грошевска, в качеството й на процесуален представител на Иван Георгиев Стойчев, управител на "Престиж Инвест" ООД, в ликвидация, срещу решение от 26.07.2011 г. по адм. дело № 01810 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 2629 от 7.09.2005 г. на данъчен орган при ТДД-гр. София, потвърден с решение № 67 от 30.01.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на съдебни разноски за един адвокат. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Софийският градски съд е бил сезиран с жалба срещу ДРА № 2629 от 7.09.2005 г. на данъчен орган при ТДД-гр. София, потвърден с решение № 67 от 30.01.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.01.2000 г. -31.05.2005 г., като с него е отказаното право на данъчен кредит общо в размер на 108 768.00 лв., при декларирани от дружеството данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в общ размер на 15 966.82 лв.; допълнително е установен ДДС за внасяне в размер на 92 817.48 лв., главница и лихва, и е извършена корекция на правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 78 392 лв. за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2000 г., м. 12.2001 г., м. 12.2003 г., м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 10 и м. 11.2004 г. и м. 02.2005 г. по фактури, издадени от 16 доставчици. При обжалването по административен ред данъчно-ревизионният акт е оставен в сила, като спорът е бил относно непризнатото право на данъчен кредит по доставки, за които са издадени фактури от ЕТ "Дивен-Любчо Петков", ЕТ "Роялс-Румен Асенов", "МЛВ" ООД, "Гимли" ЕООД, "Ком 4" ООД, ЕТ "Чочо-Александър Асенов", "Гарант 97" ЕООД, "Викс 2002" ЕООД, "Радимекс М" ООД, ЕТ "Бети-Станчо Симеонов-Владо Асенов", "Бултюр" ООД, ЕТ "Криси турс", ЕТ "Сандра-Жулиета Асенова" и "Еф Екс Уъркс" ЕООД. Основанието за да се откаже претендираното право е чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата страна по спора и е направен анализ на облагането по реда на закона и на конкретно приложените правни разпоредби. По делото е събрана като доказателство административната преписка и е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвила основно и допълнително заключение. Съдът е обсъдил същото, а именно, че е изградено на базата на първичната счетоводна документация, която се намира при ревизираното лице, на базата на поименната информация получена от НАП и с оглед на събраните по самото дело доказателства. Вещото лице не е осъществило контакт с представители на посочените дружества, преки доставчици, на декларирания от тях данъчен адрес. Той не е осъществил проверка в счетоводствата на посочените търговци. По отношение на дружеството жалбоподател експертът е установил, че фактурите са включени в дневника за покупки за съответния данъчен период и са осчетоводени по съответния ред при него. От информационния масив при НАП се установява, че фактурите на преките доставчици са включени в дневника за продажби и в подадените справки-декларации за съответните данъчни периоди, като това не се установява по отношение на ЕТ "Сандра-Жулиета Асенова" и "Еф Екс Уъркс" ЕООД. Други доказателства не са ангажирани и събирани в първоинстанционното производство. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В хода на съдебното производства са събрани доказателства, които обосновават преценка за законосъобразност на оспорения данъчно-ревизионен акт. Правилни и точни са изводите на съда, че не се установява реализиране на данъчния състав на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), за да се признае правото на данъчен кредит, както и че са налице правопрепятстващите обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), за да бъде признато същото това право. Съдът е прецизирал тези разпоредби и с оглед на приложимите им редакции и конкретно за първата. Съдът подробно е анализирал начисляването на данъка по реда уреден, в чл. 55, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС (отм.). Правилно е прието и в съответствие с трайноустановената вече съдебна практика, че за да се направи преценка относно начисляването на данъка следва да се осъществи проверка в счетоводството на прекия доставчик, като дадената информация чрез данъчните досието на преките доставчици не се явява достатъчна. По повод установяването на правнорелевантните факти, обосноваващи правилното осъществяване на режима на облагане с ДДС е изложил и подробни съображения относно спазването на административнопроизводствените правила от данъчния орган при осъществяване на процесната ревизия. Доколкото той е съдебна инстанция по съществото на спора, съдът правилно се е произнесъл по законосъобразността данъчно-ревизионния акт. В касационната жалба са изложени съображения от общ характер и преди всичко, че съдът е нарушил съдебнопроизводствените правила, като не е дал указания на жалбоподателя кои факти следва да бъдат доказани, като не е съобразил кой носи доказателствената тежест в процеса пред него и неправилното кредитиране на заключенията по съдебно-счетоводната експертиза. Настоящият състав намира, че не се установява нито едно от нарушенията, като след като жалбоподателят твърди определени факти, той следва да ги докаже при положение, че административния орган е доказал фактическите и правни основания за издаване на акта си. Именно в изпълнение на това е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, като кредитирането на заключенията по нея е при съобразяване с приложените от административния орган норми и установената съдебна практика, както беше посочено по-горе и което съдът е направил. По отношение на позоваването от касатора на решението на Съда за защита на правата на човека в Страсбург по делото "Булвес" АД против България, следва да се посочи, че в това решение не се разрешава идентичен на настоящия спор. В случая по делото "Булвес" не е имало спор по реалността на доставката, по която е отказан данъчен кредит, нито че ДДС по нея е начислен от доставчика, а е било установено късно (след установените законови срокове) начисляване на ДДС от страна на доставчика. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение