Решение № 15601 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12484/2016 г.

Решение № 15601 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12484/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) - П. и от Д. Д. Б. срещу Решение № 1705/26.09.2016 г., постановено по адм. дело № 3181/2015 г. по описа на Административен съд - П.. С обжалваното решение, Административен съд - П. е отменил Ревизионен акт № Р-16002415000755-091-001/26.08.2015 г. на ТД на НАП-П., в частта потвърдена с Решение № 871/09.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., в частта на допълнително установените за внасяне задължения за ДОО и ЗО за 2009 г., за ЗО за 2010 г. и за ЗО до 15.02.2011 г., ведно със съответните лихви и отхвърлил жалбата на Д. Д. Б. срещу РА, в останалата му част. Касаторът - Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП оспорва решението, само в частта, с която е отменен РА, в частта на установени задължения за ЗО за 2010 г. и за ЗО до 15.02.2011 г., като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че задълженията на ревизираното лице за ЗО за периода 2010 г. и до 15.02.2011 г. не са определени по реда на чл. 122 - 124 ДОПК, поради което разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. по описа на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд, е неприложимо. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Д. Д. Б. срещу ревизионния акт, в тази му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете касационни инстанции. Касаторът - Д. Д. Б. оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, в частта на допълнително установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 178, 60 лева, ведно с лихви в размер на 642,82 лева и задължения за ЗО след 15.02.2011 г. и за ЗО за 2012 г., ведно със съответните лихви. Излага доводи за неправилност на решението в съответната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е изложил собствени мотиви по доводите на жалбоподателя и не е обсъдил събраните по делото доказателства за включване на суми в началното салдо и в приходната част на паричния му поток за 2009 г. Оспорва изводите на съда и в частта на установените задължения за вноски за ЗО за 2011 г. и 2012 г. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, в тази част, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, Осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-16002415000755-091-001/26.08.2015 г. на ТД на НАП-П., в частта потвърдена с Решение № 871/09.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., в частта на допълнително установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 178, 60 лева, ведно с лихви в размер на 642,82 лева и задължения за ДОО за 2009 г. в размер на 2 791,62 лв. и лихви - 2 277,91 лв., за ЗО за 2009 г. в размер на 930,54 лв. и лихви - 507,53 лв., за ЗО за 2010 г. в размер на 201,60 лв., за ЗО за 2011 г. в размер на 201,60 лв. и лихви - 84,16 лв. и ЗО за 2012 г. в размер на 201,60 лв. и лихви - 63,32 лв. С решението си, АС - П. е отменил Ревизионен акт № Р-16002415000755-091-001/26.08.2015 г. на ТД на НАП-П., в частта потвърдена с Решение № 871/09.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., в частта на допълнително установените задължения за ДОО и ЗО за 2009 г., за ЗО за 2010 г. и за ЗО до 15.02.2011 г., ведно със съответните лихви и отхвърлил жалбата на Д. Д. Б. срещу РА, в останалата му част. Решението на АС - П., в частта с която е отменен РА, в частта на установени задължения за ДОО за 2009 г. в размер на 2 791,62 лв. и лихви - 2 277,91 лв., за ЗО за 2009 г. в размер на 930,54 лв. и лихви - 507,53 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила. Предмет на производството пред настоящата инстанция е правилността на решението, в останалата му част - относно допълнително установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 178, 60 лева, ведно с лихви в размер на 642,82 лева и задължения за ЗО за 2010 г. в размер на 201,60 лв., за ЗО за 2011 г. в размер на 201,60 лв. и лихви - 84,16 лв. и ЗО за 2012 г. в размер на 201,60 лв. и лихви - 63,32 лв. За да постанови решението в обжалваната част, АС - П. е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон, съдът е приел, че правилно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 - 124 ДОПК, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за 2009 г., тъй като декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за 2009 г. Приел е, че жалбоподателя е извършил разходи, свързани с придобиване на недвижим имот в режим на СИО, без да доказва наличието на паричен ресурс за това. Приел е, че липсват доказателства за предоставени парични средства от Д. Д. Б. и И. А. - дали сумите реално са постъпили в патримониума на жалбоподателя и съпругата му, дали са напуснали патримониума на сочените физически лица, както и дали последните действително са разполагали с възможност изобщо да предоставят средствата. По тези съображения е отхвърлил жалбата в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г., ведно със съответните лихви. Във връзка с установените задължения за ЗО за 2010 г. и до 15.02.2011 г., ведно със съответните лихви върху тях, АС - П. е приел неприложимост на особения процесуален ред по чл. 124а от ДОПК /нов - ДВ бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, поради липса на разпоредба, която да придава обратно действие на нормата на чл. 124а от ДОПК, поради което в тази част отменил РА. По отношение на установените задължения за ЗО за 2011 г. след 15.02.2011 г. и за ЗО за 2012 г., съдът е отхвърлил жалбата без да изложи мотиви. Решението, в обжалваните му части е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателна е жалбата на Д. Д. Б. срещу решението, в частта относно установените с РА задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и задължения за ЗО за 2011 г. и 2012 г. В тази част решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция установи, че административният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и след като не е обсъдил събраните по делото доказателства в контекста на твърденията на ревизираното лице за налични парични суми преди 01.01.2009 г. в размер на 5 000 лева по дарение от Д. Д. Б. и непризнати приходи през 2009 г. по дарение от И. И. А.. В хода на ревизията са представени доказателства за предоставени парични средства на Христина и Д. Б., които не са обсъдени и не са изложени съображения защо не се кредитират представените писмени доказателства - обяснения, декларации, предварителен договор, доказателства за произход на предоставените средства от И. И. А. и Д. Д. Б.. Съдът не е изложил и никакви съображения във връзка с доводите на ревизираното лице, че не следва да се вземат предвид статистическите данни за издръжка, тъй като са представени доказателства за заплащаните консумативи - електроенергия и вода. Съдът не е изложил никакви съображения и относно установените с РА задължения за ЗО за периода след 15.02.2011 г. - 2012 г. Основателна е жалбата на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта относно установените с РА задължения за ЗО на Д. Д. Б. за периода 2010 г. - 15.02.2011 г. Настоящата инстанция констатира, че установените с РА задължения за ЗО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. не са определени по реда на чл. 122- 124 ДОПК, а като е отменил РА само на основание неприложимост на особения процесуален ред, без да изложи други фактически констатации и правни изводи, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че АС- П. не е формирал самостоятелни фактически и правни изводи, а е възприел установените в хода на ревизионното производство. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства приема за установени и кои не. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил с обсъждане само на някои от възраженията, направени в жалбата и то повтаряйки мотивите на органа по приходите, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви или противоречиви мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. При липса на обсъждане на всички събрани доказателства, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респективно да обсъжда приетите по делото заключения на назначените в хода на производството експертизи. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключенията на вещите лица наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, както и след като не е изложил собствени мотиви относно фактите по делото и правните си изводи в частта на установените задължения за ЗО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение в обжалваната му част въз основа на необосновани изводи. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд . При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства конкретно във връзка с отделните твърдения за получени суми от ревизираното лице през, както и да се изложат собствени мотиви относно фактите по делото и правните си изводи в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и задължения за ЗО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени в частта на присъдените в полза на Дирекция "ОДОП" - П. разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 639,33 лева. По направените искания за присъждане на разноски в частта, с която делото се връща за ново разглеждане следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,