Решение № 8540 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13639/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Халачева, подадена чрез адв. А. Велев, срещу Решение 761/23.11.2020 г., постановено по адм. дело 424/2020 г. по описа на Административен съд Хасково, с което жалбата на лицето против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-65000/5820 от 30.04.2020 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие София, установяващ задължения за възстановяване в размер на 4 337,18 лв., е отхвърлена. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че не е следвало да подава заявление за плащане за кампания 2017 г., тъй като договорът за наем на обработваните от лицето земеделски площи е прекратен към 2016 г. поради промени в приложимата нормативна уредба. Моли да се отмени обжалваното решение и съответно да бъде уважена жалбата му срещу процесния административен акт. Ответникът Заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие София, чрез юрк. Василева, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е АУПДВ 01-65000/5820 от 30.04.2020 г., издаден от Зам. Изпълнителния директор на ДФ Земеделие София на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 3 и чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (нар. по-долу Наредба 11/03.04.2008 г. или Наредбата). Лицето е подавало заявления за плащане за кампании 2013 г., 2014 г., 2015 г., за които са му изплащани съответните суми 5 667,91 лв., 5 833,56 лв., 5 847, 26 лв. За кампания 2016г. също е подадено заявление, но на лицето не е изплатена сума, тъй като заявената площ е под минимално допустимата. За 2017г. не е подадено заявление, което е дало основание на административния орган да издаде процесния акт, с който жалбоподателят се задължава да възстанови сумата 4 337,18 лв., представляваща 25% от размера на общата получена субсидия, тъй като ангажиментът му се прекратява след четвъртата година съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11/03.04.2008 г. Съдът, за да отхвърли жалбата на лицето, е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на неговата материална законосъобразност, решаващият съд, след като е извършил съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал и е обсъдил възраженията на страните, е достигнал до извод, че АУПДВ е законосъобразен. Прието е, че съгласно императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата, лицето е длъжно да подаде заявление за подпомагане, в противен случай ангажиментът му ще бъде прекратен. В тази връзка е прието, че прекратяването на договора за наем на обработваните площи през 2016 г. е неотносимо, тъй като е резултат от неизпълнение на задължението по пар. 15, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, а именно, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а изложените в касационната жалба доводи са неоснователни. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г. кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. От разпоредбата следва еднозначен извод, че на бенефициентите, поели многогодишен ангажимент (в случая 5-годишен) императивно е вменено задължение за подаване на заявление за съответната кампания. В този смисъл е и чл. 14, ал. 1 от Наредбата, който предвижда, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания в съответния размер. В случая лицето е било е длъжно да подаде заявление, като обстоятелството, че договорът му за наем на земеделска земя е прекратен, е ирелевантно. Възраженията на касатора, че не е следвало да подава заявление поради липса на годно правно основание е обстоятелство, което следва да се преценява от административния орган, след подаване на заявлението при съобразяване на неговата основателност, а не от заявителя. В заключение следва да се посочи, че с неспазване на формалното задължение за подаване на заявление, правомерно на касатора е издаден АУПДВ, с който лицето дължи възстановяване на 25% от изплатената субсидия, равняваща се на 4 337,18 лв., съгласно съгл. чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11/03.04.2008 г., тъй като нарушението е извършено след четвъртата година от поемане на ангажимента. Не може да се приеме, че са налице и форсмажорни обстоятелства по смисъла на §1, т. 3 от ДР във връзка с чл. 15 от Наредба 11/03.04.2008 г., които да изключат възстановяване на сумите. По отношение на представеното писмо с позиция на Директора на ДФ Земеделие по въпроса дали са налице форсмажорни обстоятелства при изменение на нормативната уредба, по конкретно промените в ЗСПЗЗ, същото е неотносимо, доколкото касае друг случай, по различна мярка, регламентирана в друга наредба. С оглед неоснователността на касационната жалба, на ответника по касация Държавен фонд Земеделие, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 144 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,