Решение № 3101 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15365/2012 г.

Решение № 3101 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15365/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Евгения Александрова Донкова, Александър Александров Донков, Гана Иванова Донкова, Гергана Петрова Донкова, Стойо Симеонов Грозданов и Ангел Николаев Донков чрез техния пълномощник срещу решение от 13.01.2012 г. по адм. д. № 471/2003 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба -Столичният общински съвет, Мария Георгиева Грозданова, Радослава Радойкова Грозданова, Стефан Радойков Грозданов, Петя Борисова Кръстева, Миглена Николаева Веселинова и Веселка Николаева Кръстева не вземат становище по касационната жалба. Ответникът Иван Радойков Иванов чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стоян Найденов Грозданов, заместен в процеса от своите наследници Стоянка Георгиева Атанасова и Лариса Стоянова Грозданова, срещу решение № 17, взето по протокол № 29/28.09.2001 г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 6, т. 6 от ЗТСУ, чл. 20, ал. 2, чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ във вр. с § 6, ал. 3 от ЗУТ е одобрен проект за частичен регулационен и кадастрален план за м."Долни Богров" кв. 48, парцели ХII-590, ХIV-640, ХV-641, ХХIХ-590, ХХХ-593, ХХХI-593, ХХХII-593, ХХХIII-680, ХХХIV-679, ХХХV-679 и ХХХVI-679, улица от о. т. 133а-133б-133в, по о. т. 133б-133д. съгласно отразените по скицата линии. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения в частта, с която е предвидена улица по о. т. 133б-133д. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за наличие на правен интерес и нарушаване разпоредбата на чл. 21а ЗТСУ /отм./ Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че улицата тупик преминава през имот пл. № 679 и опира до пл. № 593, както и до пл. № 640, като отнема само от имот пл. № 679. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изискването е при новопредвидената улица да се отнемат по равни части от имотите, които същата обслужва. Настоящата инстанция споделя така установените факти. При правилно установената фактическа обстановка изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт досежно улицата тупик по о. т. 133б-133д е съответен на материалноправните разпоредби. Приложимите са тези на материалния закон, действащ към момента на постановяване на административния акт съгласно § 6, ал. 3 ПЗРЗУТ, тоест релевантна е новелата на чл. 21а, ал. 1 ЗТСУ /отм./. В случая същата е нарушена, тъй като е нарушено изискването за отнемане на еднаква процентна част от имотите, определени с плана за обслужване с улици, за изграждането на тези улици. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и законосъобразно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушения на съществени процесуални норми. В тази насока касационната жалба е бланкетна, тъй като не се сочи кои представени и приети доказателства не са обсъдени, нито защо не е налице правен интерес от обжалване, след като въпросът е решен с влязло в сила определение на касационната инстанция. Обстоятелствата досежно отразяването в разписния лист като фактор, формиращ правен интерес, са потвърдени и от вещото лице. Що се касае до възраженията в касационната жалба за наличие на материален такъв чрез регулирането на възстановени земеделски земи, следва да се подчертае, че административният акт е отменен само в частта досежно предвиденото прокарване на улица-тупик по о. т. 133б-133д. съгласно отразените по скицата линии. Липсата на отхвърлителен диспозитив в останалата част не може да бъде ревизирана по реда на инстанционния контрол, тъй като изисква евентуално допълване на решението по воля на страните. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение