Решение № 2935 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6254/2019 г.

Решение № 2935 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6254/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител Димитрова срещу решение № 1529 от 08.03.2019 г., постановено по адм. дело № 11856/2018 г. по описа на Административен съд С. - град, с което Агенцията е осъдена да заплати на ЕТ "А. Янева", представляван от А. Рачева обезщетение в размер на 400 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебните производства по отмяна на Наказателно постановление № 1140/2014 от 17.03.2015 г., издадено от началника на М. С.. Решението се обжалва като неправилно, поради необоснованост, недоказаност на елементите от фактическия състав на административната отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска. Ответната страна по касационната жалба – ЕТ "А. Янева", представляван от А. Рачева чрез процесуалния си представител Борисова оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е сезиран с иск от ЕТ "А. Янева" да бъде осъдена Агенция "Митници" да й заплати сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 6969/2015 г. по описа на СРС в размер на 100 лв. и 300 лв. пред АССГ по КАХД № 5211/2018 г., с което е отменено НП. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, е уважил изяло предявения иск, осъждайки Агенция "Митници" да заплати исканото обезщетение. За да стигне до този резултат, съдът е приел за установено, че с Решение № 11304/21.12.2016 г. по НАХД № 6969/2015 г. по описа на СРС, отменено с Решение № 6166/26.10.2018 г. по КАХД № 5211/2018 г. по описа на Административен съд С. - град, е отменено Наказателно постановление № 1140/2014 от 17.03.2015 г., издадено от началника на М. С., с което на ЕТ "А. Янева" е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС и лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от един месец. Ответникът в касационното производство е обжалвал НП, като е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Софийски районен съд и Административен съд С. – град съдебни производства. О. Д. за правна защита и съдействие № 443014 от 03.02.2016 г., приложен към делото, е установено, че е договорено възнаграждение на адвокат Кръстев в размер на 100. 00 лв. пред СРС по НАХД 6969/2015 г. и същата сума е платена в брой. Упълномощеният адвокат Борисова е осъществила ефективна защита по делото пред АССГ по КАХД № 5211/2018., като е договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв., платени в брой при подписване на договора на 27.04.2018 г. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. ". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП. Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване. За да бъде отхвърлено възражението е достатъчно да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена последица между отменяната на наказателните постановления и съдебните разноски по неговото оспорване бе разрешен като се прие, че: "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон". По изложените съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева, съгласно представения списък на разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение