Решение № 7424 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9345/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България, подадена чрез пълномощник, против решение 8547 от 13.06.2024 г. по адм.д. 9869/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е отменил решение 261/ 10.08.2020 г. на председателя на ПВ в частта, с която е заличено действието на международната регистрация на марка 1302773 JUST POWER, комбинирана, за стоките "енергийни напитки, безалкохолни напитки, екстракти за приготвяне на напитки" от клас 32 на МКСУ, и е върнал преписката на органа за ново произнасяне в отменената част. Според касатора принципно правилни са изводите на първоинстанционния съд във връзка с незаконосъобразност на заличеното действие на регистрацията на спорната марка за посочените стоки и услуги предвид възникналото относимо ново обстоятелство от съществено значение за спора, а именно влязло в сила решение на председателя на ПВ за отмяна на регистрацията на по-ранната марка рег. 94173 JUST POWER energy drink, но съдът, съобразявайки това новонастъпило релевантно обстоятелство, е следвало не да отмени, а да обезсили атакувания административен акт. Така спорът в производството би бил окончателно разрешен и не изисква връщане на преписката на органа за ново произнасяне, както е сторил съдът, тъй като председателят на ПВ не може да установи никакви други факти и обстоятелства, освен вече установеният по съдебен ред юридически факт. Касационният жалбоподател обжалва решението и в частта за разноските, като твърди, че при този изход на крайния, поставен между страните, спор за разрешаване и с оглед новонастъпилия факт по отношение на предходната сравнявана марка, Патентното ведомство не дължи разноски на оспорващия, тъй като не е станал причина за завеждане на делото. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество, с което оспореният в производството административен акт бъде обезсилен, а решението в останалата част бъде отменено като неправилно. Иска разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът М. М. М. не изразява становище по жалбата. Ответникът "Меридиен Гида Санайъ Ве Тиджарет Лимитед Сикрети", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред Патентното ведомство е образувано по искане на М. М. М. от 2018 г. като собственик на марка рег. 94173 JUST POWER energy drink, за частично заличаване на действието на международната регистрация на марка 1302773 JUST POWER, комбинирана, за стоки от клас 32 на МКСУ, собственост на "Меридиен Гида Санайъ Ве Тиджарет Лимитед Сикрети". С оспореното пред първоинстанционния съд решение 261/10.08.20 г. председателят на ПВ е оставил без уважение искането за заличаване на марката за стоките от клас 32 "минерална вода, изворна вода, трапезна вода, газирана вода". В тази част решението е влязло в сила. Предмет на съдебна проверка е решението на председателя на ПВ в частта, с която органът е заличил действието на международната регистрация на марка 1302773 JUST POWER, комбинирана, за стоки от клас 32 МКСУ "енергийни напитки, безалкохолни напитки, екстракти за приготвяне на напитки". Делото пред АССГ по това оспорване е образувано на 16.11.2020 г. Председателят на ПВ е издал в проведено отделно производство решение РС-61-/1/03.04.23 г., с което е отменил регистрацията на по-ранната марка 94173 JUST POWER energy drink, комбинирана, собственост на М. М. М., за всички стоки, за които се ползва с правна закрила. В проведено съдебно производство пред АССГ по оспорване на този акт на председателя на ПВ е постановено решение 7344 от 27.11.23 г. по адм.д. 7253/23 г. на АССГ, с което съдът е отхвърлил подадената от М. М. М. жалба. Решението е влязло в сила на 29.12.2023 г. Това решение е представено в хода на висящото пред АССГ съдебно производство, по което е постановено обжалваното решение. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение 261/10.08.20 г. на председателя на ПВ е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма с изложени мотиви от фактическа и правна страна, при спазване на административнопроизводствените правила. Позовал се е на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК и е съобразил по същество в изводите си влязлото в сила решение РС-61-/1/03.04.23 г. на председателя на ПВ, с което е отменена регистрацията на по-ранната марка 94173 JUST POWER energy drink. Приел е, че този нов факт означава отсъствие на по-ранна марка, която да бъде сравнявана със спорната марка 1302773 JUST POWER, комбинирана, за стоки от клас 32 на МКСУ, собственост на "Меридиен Гида Санайъ Ве Тиджарет Лимитед Сикрети", поради което проверката за наличие на основанията по чл.12, ал.1, т.2 ЗМГО не е необходима. С тези мотиви е отменил решението на председателя на ПВ в обжалваната му част. Изводът на съда е правилен. Кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО са: по-ранно право върху марка; идентичност или сходство между стоките или услугите на атакуваната и по-ранната марка; идентичност или сходство между марките в конфликт; вероятност от объркване на потребителите. В конкретния казус искането е подадено пред ПВ на 30.03.2018 г. от М. М. М. за заличаване регистрацията на марка 1302773 JUST POWER, комбинирана, за стоки от клас 32 на МКСУ, собственост на "Меридиен Гида Санайъ Ве Тиджарет Лимитед Сикрети". С искането е противопоставена заявената на 28.05.2015 г. и регистрирана на 22.06.2016 г. марка 94173 JUST POWER energy drink, със срок на действие до 28.05.2025 г. за стоки от клас 32, включващи и спорните в производството стоки. Същата предхожда датата на регистрацията на атакуваната марка - 19.02.2016 г. С влязло в сила решение РС-61-/1/03.04.2023 г. на председателя на ПВ е отменена регистрацията на по-ранната марка 94173 JUST POWER energy drink, комбинирана, с обратна дата, считано от 2016 година, т.е. преди образуването на производството пред Патентното ведомство. Според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към датата на издаване на акта. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Подобно отстъпление от идеята за настъпващ към момента на издаването на акта стабилитет по отношение на факти и приложим закон е ярко проявление на основния принцип в административния процес за истинност - чл. 7 АПК. То не само позволява, но и задължава съдът да включи в съвкупността от доказателствените факти по случая и тези, настъпили след издаването на акта и оказващи влияние върху спорното право по начина, разпореден с чл. 142, ал. 2 АПК. Предвид изложеното правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част поради отпадане на материалноправните предпоставки за неговото издаване - липсва сравнима марка. Отсъствието на сравнима марка е установено не към момента на произнасянето на органа, а в по-късен момент от съда. Ето защо актът на председателя на ПВ не е нищожен, доколкото към датата на неговото издаване е бил в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Актът би бил нищожен, когато диспозицията на приложимата правна норма не предвижда постановения диспозитив на административния акт или когато нормативен акт забранява да се издаде такъв акт по принцип или в конкретния правен спор. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание, т.е. нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност има, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. В случая, при категорична установеност от съда на отсъствието на материалноправна предпоставка за издаване на акта в оспорената му част, а именно липса на сравнима марка, който факт с правно значение е настъпил след издаване на акта, съдът правилно е отменил решението на председателя на ПВ. Съдът е събрал относимите доказателства и, съобразявайки тяхното значение за изхода на делото, сам е решил спора, отменяйки акта на председателя на ПВ, като не е следвало в конкретния случай да връща преписката на органа за ново произнасяне. Предвид заложените в чл. 7 и чл. 11 АПК принципи за истинност и бързина и процесуална икономия, след отмяна на акта в обжалваната част не се възстановява висящност на производството пред органа, което да е необходимо да приключи с нов акт. Актът е отменен с проверка на неговата законосъобразност по същество и оспорващият е получил търсената защита. Тук не сме изправени пред хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, тъй като естеството на конкретния спор позволява разрешаването му от съда по същество, което и съдът е сторил. Това правомощие на съда е последица от приетите мотиви в съдебното решение. Горното налага извод, че като е отменил акта на председателя на ПВ в обжалваната част, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неправилно съдът е върнал преписката на органа за ново произвнасяне, поради което в тази част решението подлежи на отмяна. Решението на съда е правилно и в частта за разноските. Всички сторени от "Меридиен Гида Санайъ Ве Тиджарет Лимитед Сикрети" разноски му се дължат и правилно съдът ги е възложил на органа с оглед изхода на делото. Направената от касатора аналогия с разпоредбата на чл. 84, ал. 5 ЗМГО е неправилна. Жалбоподателят по никакъв начин не е могъл да узнае, посочи и представи в производството пред Патентното ведомство нито последващото решение на председателя на ПВ за отмяна на регистрацията на предходната марка, нито данни за неговата съдебна проверка, нито постановения резултат от нея. Какви действия евентуално жалбоподателят е могъл да предприеме в хода на административното производство са ирелевантни по отношение преценката за разноски, тъй като разноските, които се присъждат по искане на страната, са за проведеното съдебно производство. Неоснователно е възражението на касатора, че възложените в негова тежест разноски са вид наказание за това, че е действал законосъобразно. В теорията и в съдебната практика се използва терминът отговорност за разноски, която е приета за обективна и безвиновна. Разноските (вредите) са възникнали по повод осъществяването на едно процесуално правоотношение, което не съдържа договорен елемент. Това е отговорност по поправяне на вредите, причинени от неоснователно предизвикан правен спор. С оглед изхода на спора искането на ответника "Меридиен Гида Санайъ Ве Тиджарет Лимитед Сикрети" за присъждане на разноските за настоящото производство е основателно. То е доказано по размер с представените писмени доказателства (л. 36 - л. 41). Патентното ведомство следва да бъде осъдено да заплати на този ответник сумата от 977, 92 лв., представляваща равностойността в български лева на 500 евро, в каквато валута е уговореното и платено адвокатското възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд