Решение № 6364 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7717/2009 г.

Решение № 6364 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7717/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Сливен, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Рускова, против Решение № 19 от 16.03.2009 г., постановено по адм. дело № 168/2008 г., по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменена негова Заповед № РД-15-911 от 02.06.2008 г., с която е отказано на Щилиян Денев Николов, респективно на наследницата му Иванка Щилиянова Чобанова да придобие право на собственост върху имот № 432.282, местността "Саръ меше", землището на гр. Сливен, по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба, уточнена с молба от 03.12.2009 г. са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и да бъде потвърдена заповедта на кмета на община Сливен. Ответницата - Иванка Щилиянова Чобанова не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Велка Пенчева Николова и Благовеста Щилиянова Лилова също не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че постановеното решение е правилно - съдът правилно е приложил нормите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ и § 63 от ППЗСПЗЗ, тъй като не е оспорена служебната бележка от 1994 г. за закупуване на земята. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и касационните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба на кмета на община Сливен е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Сливенският административен съд е приел, че заповедта на кмета на община Сливен, постановяваща отказ Щилиян Николов да придобие правото на собственост върху процесния имот, тъй като не е ползувател по силата на акт по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е незаконосъобразна и я е отменил. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките, визирани в § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел е, че описаният имот е предоставен за ползване на наследодателя на жалбоподателката в първоинстанционното производство, което се установява от писмо изх. № 447 от 1957 г., на основание протокол от 18.02.1957 г. Писмото е подписано от началник-отдел "Селско стопанство", със запетайка и секретар на комисията по ТПС. В имота е построена жилищна сграда, със строително разрешение № 483 от 13.10.1978 г. Освен това е представена и служебна бележка от 1994 г., издадена от община Сливен, подписана от специалист, в която е посочено, че наследниците на Щилиян Денев Николов имат право да закупят имота при оценка от 18 900 лв. При тези данни съдът е изследвал изискуемите в кумулация елементи от фактическия състав на нормата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е приел за приложима, тъй като имотът е застроен. Приел е, по отношение правото на ползване, че такова е предоставено, независимо че това не е станало по силата на акт, посочен в нормата на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Изброяването в същата не е изчерпателно, а примерно, поради което следва да се приеме, че такова право е налице, още повече, че не следва с норма от по-нисък по степен нормативен акт - правилник, да се ограничават правата, дадени със закон. Освен това искането за придобиване на права е заявено в срок, видно от декларация на Щилиян Николов от 1992 г. - процедурата е започнала при действието на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, редакция ДВ, бр. 34/1992 г., но няма данни да е довършена - няма данни за заплащане на земята, поради което приложима е нормата на § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г. а не тази по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, т. е. оспореният акт е издаден и без правно основание. Съдът е приел също така, че по отношение наследодателя на жалбоподателката преценката по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ вече е направена, тъй като е налице оценителен протокол от 1994 г., в който се съдържа и признаване на правото да се придобие собствеността върху предоставения за ползване имот. При наличие на влязъл в сила акт, с който е решен въпроса за придобиване на собствеността, административният орган е следвало да прецени, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, а не вместо това да издаде незаконосъобразен административен акт. По тези съображения, съдът е отменил заповедта на кмета. Постановеното решение е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда, оттам неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения и следва да бъде отменено. Необоснован е изводът на съда относно обстоятелството кога и по какъв ред е поставено началото на административното производство, съответно кои са приложимите правни норми и ред. Съдът е посочил, че административното производство е започнало през 1992 г. по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в приложимата към този момент редакция, като в тази насока се е позовал на една декларация на Щилиян Николов от 02.07.1992 г. Посочената декларация няма характер на искане, с което да се счете, че е сезиран административен орган, съответно че е сезиран кмета на община Сливен и то с претенция за признаване на права по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В същата е посочено обстоятелството, че на декларатора е предоставен имот, който е описан, с Удостоверение № 447 от 18.02.1957 г., от ТПС, който имот не е единствена земеделска земя на семейството. В декларацията липсва искане, както и посочване на каквото и да е правно основание. Освен това липсват каквито и да са данни за подаването и завеждането й в регистратурата на даден административен орган, в това число и кмета на общината, за да се счете, че е налице сезиране. По делото не е представена молба или друг документ, от който да се установи поставяне на началото на административното производство. В протокола на назначената от кмета на община Сливен комисия по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от 11.03.2008 г. е посочено, че същата е разгледала постъпилите молби за закупуване на земеделски земи, но такава молба от наследодателя на жалбоподателката не е представена. При това положение напълно необоснован е изводът на съда за това дали, кога и по какъв ред е заявена претенция за имота. Посоченото обстоятелство не е изяснено, а същото е от съществено значение за спора, още повече, че както в описаната по-горе декларация, така и в самото удостоверение (писмо) изх. № 447 от 18.02.1957 г. се съдържат данни за предоставяне на имота най-вероятно от ТПС комисия. В писмото изх. № 447/18.02.1957 г., адресирано до Щилиян Николов е посочено, че на основание негово заявление и протоколно решение от 23.02.1957 г. е предоставено за безвъзмездно ползване държавно място - мараш от 1.5 дка, находящо се м. "Саръ меше", при описани граници, от имот възлизащ целия на 3 дка. Писмото е подписано от началник отдел "Селско стопанство" при Градския народен съвет Сливен и секретар на ТПС комисия. В писмото е цитиран протокол от 23.02.1957 г. (извън коментар остава неточността, съдържаща се в него, изразяваща се в това, че е цитирано заявление от 18.02.1957 г. на молителя Щилиян Николов, самото удостоверение също е от 18.02.1957 г., а като основание за предоставяне на имота е посочен протокол от дата 23.02.1957 г.), но не става ясно същият от какъв орган е издаден и на какво основание е предоставен имота. От подписалите удостоверението издатели може да се индицира, че става дума за ТПС комисия. И в декларацията на Щилиян Николов от 1992 г. също е посочено предоставяне на имота от ТПС (комисия). Посоченото - кога и на какво основание е предоставен имат също не е изяснено. Ако действително става дума за предоставянето му по някой от способите на Закона за трудовата поземлена собственост (отм.), то в този случай не е приложим реда за трансформиране на право на ползване в право на собственост на основание § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно не следва да се коментира и реда по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията му от ДВ, бр. 34/1992 г., § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, редакция от ДВ, бр. 28/1997 г. или този по § 62 и сл. от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В този случай може да се претендира реституция на целия имот по реда на чл. 10, ал. 11 от ЗСПЗЗ. "Предоставянето" на имота през 1957 г. също е индиция, че не става дума за някой от актовете, включени в приложното поле на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Вярно е посоченото от съда, че изброяването в този текст не е изчерпателно, но раздаването на земи с актове на Държавния и Министерския съвет е след 1963 г. По отношение тези факти и обстоятелства, изводите на съда са необосновани, тъй като същите не са изяснени, съответно неправилно е приложен и материалния закон. В тази връзка съдът не е изпълнил и служебното си задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на страните, че за тези обстоятелства, които са от значение за делото същите не сочат доказателства, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Необоснован е и изводът на съда, че е налице вече влязъл в сила административен акт, с който на Щилиян Николов са признати права да придобие имота. За такъв акт съдът е приел служебна бележка, подписана от специалист при община Сливен, в която е посочено, че същата е за закупуване на земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочената служебна бележка не може да изиграе ролята на оценителен протокол на нарочната комисия, действаща по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в приложимата към 1994 г. редакцията. Същата не е издадена от компетентния орган, липсва също така посочване на основание за оценяване, методика за определяне на посочената сума. В резултат на необоснованите изводи на съда, изградени в пълно противоречие със събраните доказателства, а от друга страна и при недостатъчни такива, неправилно е приложен и материалния закон. Посоченото налага отмяна на решението като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, за да бъдат събрани относимите доказателства. При новото разглеждане следва да се съберат данни за това на какво основание и по какъв ред е предоставен претендирания имот, дали същият е заявен за реституция, налице ли е сезиране и кога на кмета на община Сливен за придобиване на права по реда § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в тази насока се укаже на жалбоподателката да представи доказателства, да издири архивни документи относно статута на имота, в това число решения на ТПС комисия, а административният орган да представи пълната преписка за работата на комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСППЗ и произнасянето на компетентния орган. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предв. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,