Решение № 12284 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2018 г.

Решение № 12284 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Домузчиева, срещу решение № 4930 от 17.04.2018 г., поставено по адм. д. № 10133/2017 г. на ВАС, Шесто отделение, с което е отменена Заповед № СД – 02 – 5 от 10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, с която на И. К. от гр. [населено място] в качеството му на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд (РС) – гр. Сливен е наложено дисциплинарно наказания "уволнение" по чл. 328б ал. 1, т. 4 от ЗСВ за извършено дисциплинарно нарушение на чл. 328а ал. 2, т. 2, 3 и 5 от ЗСВ. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при издаване на оспорената пред съда заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, приети от съда, доказаност на вменените нарушения и необорена от наказаното лице констатация за наличие на виновно поведение. Касаторът иска да бъде отменено оспореното решение. Ответникът И. К., чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, в писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира възнаграждение за безплатно адвокатско представителство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, тричленен състав на ВАС е приел от фактическа страна за безспорно установено вмененото на жалбоподателят като ДСИ нарушение квалифицирано по чл. 328а ал. 2, т. 5 от ЗСВ (неизпълнение на други служебни задължения), но не се установява с действията или бездействията, описани в оспорената заповед, едновременно да е осъществил съставите и на нарушенията по чл. 328а ал. 2, т. 2 (действие или бездействие, което необосновано забавя производството), както и по чл. 328а ал. 2, т. 3 от ЗСВ (действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или органа по назначаването). Приел е, че е неправилна правната квалификация на на вменените на жалбоподателя нарушения, като подведени под три от хипотезите на чл. 328а ал. 2 от ЗСВ, както и че липсват мотиви кои от вменените неправомерни действия на ДСИ попадат във всяка една от визираните хипотези на чл. 328а ал. 2 от ЗСВ в заповедта. Приел е, че правната квалификация на нарушенията следва да е ясна, конкретна и относима към установени факти и обстоятелства, което изискване в оспорената заповед не е изпълнено. Приел е и допуснато друго съществено нарушения на административно производствените правила, а именно на чл. 328в от ЗСВ, тъй като при определяне на наказанието органът не е взел предвид тежестта на нарушението, настъпили от него последици за гражданите и службата, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя, писмените му обяснения и дисциплинарното му минало. Приел е и че необсъждането на дадените обяснения от жалбоподателя в административното производство и наличието на обективни причини за неполучаването на данъчни оценки на имотите, предмет на изпълнително дело № 1/2016 г. и удостоверения за тежести (бездействия на други органи), е довело до неправилен краен извод за наличие на предпоставки за налагане на наказание. Приел е и че несъобразяването на горните обстоятелства е довело до прекомерност на наложеното наказание спрямо извършеното нарушение, т. е. нарушение при определяне на наложената дисциплинарна санкция, тъй като наложеното най–тежко наказание е прекомерно спрямо въведените нарушения и преценката на всички други факти и обстоятелства от значение за определянето му. Приел е и че нормата на чл. 328а ал. 2 от ЗСВ изисква установено виновно нарушение на вменените задължения, а в конкретния случай един от елементите на фактическия състав – вината – не е въобще установен. Решението е правилно. Правилен е извода на тричленния състав на ВАС, че при издаване на оспорената пред него заповед на Министъра на правосъдието са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. В заповедта на Министъра на правосъдието е описана хронологията на извършените действия от ДСИ по изп. д. № 1/2016 г., което е било предмет на проверка, както и са приети допуснати от него нарушения на чл. 485, ал. 2 от ГПК, чл. 487, ал. 1 във връзка с чл. 484, ал. 2 от ГПК, чл. 197, ал. 2 изр. първо във връзка с чл. 468, ал. 2 от ГПК, чл. 459, ал. 1 от ГПК, чл. 456 от ГПК. Въз основа на приетите за нарушени норми от ГПК е приел за установено извършването на виновно неизпълнение на служебните задължения по чл. 328а ал. 2, т. 2, 3 и 5 от ЗСВ. В оспорената заповед обаче не е налице конкретизация и привръзка на вменените нарушения при извършване на действия по изп. д. № 1/2016 г. както като фактическо описание, така и съобразно приетите нарушения на разпоредби на ГПК, във връзка с деянията, описани в чл. 328а ал. 2, т. 2, 3 и 5 от ЗСВ. Липсата на конкретизация кое от фактически описаните и приети като нарушения към коя от хипотезите на чл. 328а ал. 2, т. 2, 3 и 5 от ЗСВ се отнася, е нарушение от категорията на съществените, което препятства както наказаното лице да разбере и организира защитата си съобразно вменените му неизпълнения, така и съда при осъществяването на контрол по отношение на законосъобразността на заповедта. Правилен е извода в тази връзка на тричленния състав. Следва да се добави и че от заповедта не става ясно с кои действия жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 328а ал. 2, т. 2, с кои на т. 3 и с кои на т. 5 от ЗСВ с оглед установяване дали вмененото действително е неизпълнение на задължение, което води до неоправдано забавяне на производството или уронване на престижа на съдебната власт или органът по назначаване, както и дали представлява друго нарушение на служебни задължения. Следва да се посочи и че по отношение вменените нарушения на разпоредби на ГПК също не е посочено с кое нарушение е допуснато забавяне на производството или накърняване на престижа или пък представлява друго нарушение. Горните изводи водят и до правилност на приетото от тричленния състав, че не са установява в производството по изп. дело да са допуснати едновременно съставите на нарушенията и по трите посочени хипотези в оспорената пред него заповед. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не са налице фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответника по касационната жалба за извършени нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗСВ във връзка с действията му на съдия изпълнител по посоченото в заповедта изп. дело. Не се установяват действия или бездействия и не са посочени в заповедта кои от описаните действия, които неоправдано да забавят производството по изп. дело, както и действия или бездействия и кои, които да накърняват престижа на съдебната власт или органа по изпълнението. В административния акт не се сочи действие, от посочените две нарушения, което да е забавило изпълнителното производство, както и какъв е периода на това забавяне. Никъде в заповедта не се и споменава за действия на ДСИ, които да са уронили престижа на институцията. Разпоредбата на чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ – неизпълнение на други служебни задължения, е бланкетна и за всеки конкретен случай е необходимо да се посочат фактите, подведени към текста, а в случая в заповедта липсват мотиви какви други нарушения е допуснал ДСИ и които са приети като нарушения по тази точка, като и в тази връзка настоящата инстанция не може да установи дали са извършени други нарушения при липса на ясно посочване кои са счетени за такива в оспорения акт. Правилен е и извода на съда относно това, че не е установено по безспорен начин виновно поведение на ДСИ. Неоснователно е възражението на касатора, че в хипотезите по чл. 328а от ЗСВ вината се предполага, докато наличието й не бъде оборено от нарушителя. Напротив нормата на чл. 328а изисква установяване на виновно поведение, изразяващо се във виновно неизпълнение на някое от вменените задължения на ДСИ, както и доказване на такова виновно поведение от страна на дисциплинарния орган. Да се приеме обратното следва да се постави ДСИ в положение по – тежко от лице извършило престъпление, при което всяко лице се счита невинно до доказване на противното. В настоящия случай не е установено по безспорен начин виновно поведение на К. Нещо повече в заповедта въобще не се съдържат констатации и установявания относно вината и виновно неизпълнение на задължения в някоя от предвидените законови форми на вината. Най–накрая правилен е извода на съда, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, поради това, че наложеното най – тежко наказание "уволнение" не е съобразено с тежестта на евентуално установените нарушения, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено, поведението на нарушителя. В настоящия случай от събраните доказателства се установява, че ДСИ не е бил наказван, проверката и нарушенията, доколкото може да се приеме, че са налице установени такива, като в тази връзка настоящият състав приема изводите направени от тричленния състав за липса на такива по отношение на т. 2 и 3 на ал. 2 на чл. 328а, касаят само едно проверено изп. дело и не са установявани нарушения по други дела, не са обсъдени и възраженията за това, че не е допуснато забавяне и са направени всички постъпки за снабдяване с документи от други административни органи, както и не е установена вина при евентуално неизпълнение на задължения. Липсата на такива установявания правят необосновано налагането на най-тежкото предвидено наказание "уволнение". Поради това е и правилен извода на съда за прекомерност на наложеното най–тежко наказание спрямо тежестта на приетите от административния орган нарушения. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, и следва да бъде уважено съобразно чл. 8, ал. 3 вр. ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като определеното по този ред адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено на адв. С. Георгиева от Софийска адвокатска колегия в качеството й на процесуален представител на ответника И. К. от гр. [населено място]. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,