Решение № 513 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6576/2013 г.

Решение № 513 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6576/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владислав Кирилов Ташков от гр. София, против Решение № 1121/18.02.2013 г., постановено по адм. дело № 8793/2010 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отменен по негова жалба ревизионен акт № 02-09-000002/13.09.2010 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в частта на установените задължения за данък недвижими имоти по партиден № 4302286972003 в размер на 10.44 лева за 2007 г. и в размер на 13.05. лева за 2008 г. и съответните лихви върху тези суми и е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 02-09-000002/13.09.2010 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в останалата й част. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният ревизионен акт бъде отменен като незаконосъобразен и съда определи действителния размер на данъчното задължение, произтичащо от местен данък сгради по ЗМДТ. Ответникът - Кмета на Столична община, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на Владислав Кирилов Ташков ревизионен акт № 02-09-000002/13.09.2010 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в частта на установените задължения за данък недвижими имоти по партиден № 4302286972003 в размер на 10.44 лева за 2007 г. и в размер на 13.05. лева за 2008 г. и съответните лихви върху тези суми и е отхвърлил жалбата му срещу ревизионен акт № 02-09-000002/13.09.2010 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в останалата й част. За да постанови този резултат съдът е приел, че данъчните задължения по ЗМДТ са правилно определени. Разликата в задълженията за различните години се дължи на разликата в коефицента на местонахождение на недвижимите имоти. Решението е правилно. Правилно е преценено, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган - ст. експерт в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, като данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В случая се касае за два броя апартаменти, два гаража собственост на касатора, както и за съсобствен недвижим поземлен имот (земя), които са в строителните граници на гр. София, поради което данъка за недвижимите имот е дължим. Данъкът на касатора е определен въз основа на данъчна основа, равна на данъчната оценка на имотите за съответния период, която е изчислена за всяка открита партида, съобразно установените правила в приложение № 2 на ЗМДТ. По-високата данъчна оценка на апартаментите и гаражите за 2009 г. спрямо предходните 2007 г. и 2008 г. се дължи на разликата в коефициента на местонахождение - Км, който от 01.01.2009 г. е увеличен от 49.9 на 74.9 с разпоредбата на чл. 6 от Приложение № 2 на ЗМДТ. При извършения съдебен контрол за законосъобразност на оспорения РА и при съобразяване със заключенията на основаната и допълнителната комплексни съдебно техническа и икономическа експертизи е направен обоснован извод от съда, че само по отношение на земята е налице определен данък в по-голям размер поради неотчетените данни за правото на собственост на касатора върху терена и плътността на застрояването за ревизираните периоди. Съответно в тази част за разликата до по-големия размер РА е отменен и законосъобразно жалбата е отхвърлена за останалата му част. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение