Решение № 3824 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3311/2016 г.

Решение № 3824 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3311/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено решение № 299/15.01.2016 г. по адм. д. № 5149/2015 г. на АССГ, с което е отменен РА № Р-2210-1402175-091-001/12.02.2015 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По частната жалба на другата страна поддържа, че е неоснователна. Ответникът по касационната жалба Адвокатско дружество "В. Т." по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Дружеството е подало частна жалба против определение № 1061/23.02.2016 г. по същото дело, с което административният съд е отказал да измени решението в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК. Поддържа, че определението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли ответникът да бъде осъден да заплати адвокатското възнаграждение за първата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба и частната жалба са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-2210-1402175-091-001/12.02.2015 г. на ТД на НАП-С., с който не са признати кредитни известия, издадени на "В. Б." ЕООД за м. 11 и 12.2013 г. В РА за периода м. 11 и 12.2013 г. е коригиран декларирания ДДС за възстановяване поради непризнати данъчни кредитни известия, издадени в тези периоди по фактури, издадени на "В. Б." ЕООД в периода м. 9 - 12.2012 г. и м. 1 - 11.2013 г., тъй като не са налице условията на чл. 115 от ЗДДС за издаване на данъчни кредитни известия. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице в РА. С непризнаването на данъчните кредитни известия е намален данъка върху добавената стойност, който ревизираното лице има право да приспадне за двата периода. Правилен е изводът на съда, че ревизираното лице и получателят по фактурите нямат сключен договор, фактурите са издадени погрешно, поради което впоследствие са издадени кредитните известия, с които счетоводно е сторниран начисления от ревизираното лице данък. Съдът е приел, че получателят не е осчетоводил фактурите и кредитните известия, не е ползвал данъчен кредит по фактурите, не е извършил плащане по фактурите, поради което хипотезата е аналогична на развален договор и законосъобразно са издадени данъчни кредитни известия. Правилен е изводът на съда, че не е доказано между доставчика и получателя по фактурите да има договорни отношения. Приложеното писмо-оферта по електронна поща от ревизираното лице до получателя по фактурите не е доказано да е изпратено, не носи подпис за съгласие от "В. Б." ЕООД и неправилно се третира като договор от органите по приходите. Споменаването на "В. Б." ЕООД в справката за извършените услуги към фактурата, издадена на действителния получател на услугите "Уинд пауър инвест"А/С, Дания, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице доставка от ревизираното лице към "В. Б." ЕООД на услуги по процесните фактури. Правилно съдът е приел, че липсата на плащане по фактурите, неосчетоводяването им от получателя подкрепят обясненията доставчика и получателя по фактурите, че нямат търговски отношения и фактурите са издадени погрешно. Според касатора, ако се приеме, че фактурите са издадени погрешно е следвало на основание чл. 116, ал. 3 от ЗДДС да бъдат анулирани, а не да се издават данъчни кредитни известия. Съдът като е отменил РА в обжалваната част е постановил решение съобразено с практиката на СЕС, който в т. 2 от диспозитива на решението от 8.05.2008 г. по съединени дела С-95/07 и С-96/07 приема, че не е допустима данъчно-ревизионна практика, която санкционира неизпълнение на задълженията, които произтичат от формалностите, установени от националната правна уредба за счетоводна отчетност с лишаване от право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-138/12, в което СЕС приема, че принципът на данъчния неутралитет не допуска на основание национална разпоредба данъчната администрация да откаже възстановяване на доставчика неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображения, че не е коригирал сгрешената фактура. След като в случая не са налице доставки по спорните фактури с издадените кредитни известия предвид цитираната практика на СЕС в достатъчна степен са коригирани погрешно издадените фактури и в РА незаконосъобразно не са признати данъчните кредитни известия, издадени към фактурите. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Дружеството има право на разноски за касационната инстанция в размер на 7236,57 лв. С определение № 1061/23.02.2016 г. по същото дело, съдът е отказал да измени решението в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, тъй като не е доказано плащане на адвокатското възнаграждение, въпреки, че е представено авизо местен превод от "У. Б." АД с посочен час на операцията за превод на фактурираната сума на адв. Михайлов от адвокатското дружеството. В мотивите си съдът е приел, че в пълномощното за адв. Михайлов не е посочен размер на договорено адвокатско възнаграждение. Приложена е фактура от адв. Михайлов с предмет процесуално представителство по адм. д. № 5149/15 г. - АССГ. Фактурата и авизото от банката установяват размера и плащането на адвокатското възнаграждение в размер 6845,41 лв, поради което съдът следваше да уважи молбата. Позоваването на тълк. р. № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС в случая не е основателно. При непосочен начин на плащане важат по-тежките изисквания да е доказано плащане по банков път, които в случая са изпълнени. Основателни са доводите на частния жалбоподател, че не следва да доказва получаването на преведената сума по сметката на адв. Михайлов. Авизо според тълковния речник е писмено съобщение до адресата за извършени търговски или банкови операции на негово име. В приложеното авизо е посочено нареждане да се плати на А. М. сумата по фактурата, представена за адвокатското възнаграждение. Определението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови изменение на решението в частта за разноските като се присъди и адвокатското възнаграждение за първата инстанция в размер 6845,41 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,