Решение № 12555 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6918/2010 г.

Решение № 12555 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6918/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 631 от 25.03.2010 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ), Второ отделение, 32-ри състав, по административно дело № 7041/2009 г. по описа на АССГ, е: 1) отхвърлена жалбата на "МБАЛ Света София" ЕООД срещу Заповед за прилагане на санкция № РД-13-239/10.04.2009 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), в частта й по т. II, т. 2 и т. III, т. 1; оставена без разглеждане жалбата на "МБАЛ Света София" ЕООД срещу Заповед за прилагане на санкция № РД-13-239/10.04.2009 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса в останалата й част; указано е, че решението в частта му, с която е оставена жалбата без разглеждане, е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението, а в останалата му част решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд (ВАС) на Република България в 14-дневен срок от съобщението. Съобщението за така постановеното решение е получено от "МБАЛ Света София" ЕООД на 12.04.2010 г. Производството пред настоящата инстанция е образувано е по касационна жалба, подадена на 26.04.2010 г. от "МБАЛ Света София" ЕООД, гр. София, ЕИК 130466880, срещу визираното по-горе Решение № 631 от 25.03.2010 г. на Административен съд София - град по административно дело № 7041/2009 г. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК оспореното от него съдебно решение да бъде отменено като неправилно, да се отмени и атакуваната пред първоинстанционния съд Заповед № РД-13-239/10.04.2009 г. на Директора на СЗОК (наведени са доводи за нейната незаконосъобразност), както и на основание чл. 143 от АПК ответникът да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът - Директорът на СЗОК, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава неясно и противоречиво заключение: от една страна прокурорът твърди, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно, като сочи неоснователност на доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни отменителни основания; същевременно представителят на ВАП аргументира и теза за неправилност на постановеното решение и предлага то да се отмени, като касационната инстанция отмени и т. II, т. 2 и т. III, т. 3 от Заповед № РД-13-239/10.04.2009 г. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба в частта й, с която се оспорва Решение № 631 от 25.03.2010 г. на АССГ по административно дело № 7041/2009 г. по отношение на първият абзац от диспозитива му, с който е отхвърлена жалбата на "МБАЛ Света София" ЕООД срещу Заповед за прилагане на санкция № РД-13-239/10.04.2009 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), в частта й по т. II, т. 2 и т. III, т. 1, за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. В останалата й част касационната жалба е недопустима, тъй като по същество е насочена срещу влязло в сила определение на АССГ, срокът за оспорване на което е изтекъл на 19.04.2006 г., понеделник, присъствен ден. Разгледана по същество в допустимата й част, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е нeоснователна. Обжалваното с нея решение е валидно и допустимо, като постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, а произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният от касатора съдебен акт не страда и от твърдяните пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на жалбоподателя са наложени санкции - финансова неустойка в общ размер от 720 лв., от които по обсъжданите т. II. 2 и т. III. 1 в размер на 180 лв. Касае се за наложени наказания за нарушения, извършени по клинични пътеки. При проверката са констатирани нарушения на установения ред за работа с документи по клинични пътеки в конкретно описани истории на заболявания. За да отхвърли оспорването на "МБАЛ Света София" ЕООД срещу Заповед за прилагане на санкция № РД-13-239/10.04.2009 г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса, в частта й по т. II, т. 2 и т. III, т. 1, Административен съд София - град е приел, че не са налице основания за незаконосъобразност на оспореният административен акт в тази му част, констатирайки наличност на санкционираните нарушения. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В тази връзка като неоснователни следва да се преценят наведените доводи за безпричинно некредитиране на заключението на вещото лице по назначената експертиза. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, Административен съд София - град е достигнал до извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на изискуемата форма и административнопроизводствените правила, като е изложил и конкретни съображения за нейната материална законосъобразност. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите във финансовия протокол, обективирал резултатите от извършената проверка. Твърдяните пороци на съдебния акт не са налице. В съответствие с материалния закон съдът е приел, че след като няма насрочена конкретна дата за извършване на контролни прегледи, то изпълнителят на болнична помощ не е изпълнил задълженията си, произтичащи от НРД 2006, т. 214.4 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. и чл. 19, ал. 2, т. 4 от индивидуалния договор. Действително, за да бъде изпълнено изискването за назначен контролен преглед на пациента, следва да бъде определена конкретна дата за извършване на прегледа, до който правилен извод е достигнал и административният съд в резултат на едно коректно тълкуване на горецитираните разпоредби. Ирелевантно при това положение за изхода на спора е установеното от вещото лице, че пациенти, посочени в оспорваната заповед, са получили в срок полагащите им се контролни прегледи, след като нарушенията, за които е определена финансова неустойка, касаят неспазване на реда за работа с документи. В този смисъл съответен на доказателствата по делото е и изводът за наличие на вмененото на жалбоподателя нарушение, състоящо се в неспазване на установеният ред за работа с документи по клинични пътеки, с оглед констатираното по проверяваните истории на заболявания. Следва да бъде споделено и развитото съображение от съда, че когато проверяваното лице не възрази с конкретни доводи срещу констатациите от проверката, отразени във финансовия протокол, какъвто е процесният случай, и арбитражната комисия не вземе решение поради тази причина, директорът на СЗОК действа при условията на обвързана компетентност. Констатациите във финансовия протокол не само не са опровергани от жалбоподателя по пътя на обратното доказване, а са недвусмислено потвърдени от събраните писмени доказателства. В случая е доказано неизпълнението в нужния обем на задължението на изпълнителя на медицинска помощ да предостави такава по вид и обем, съответстваща на договорената. Именно тези обстоятелства са фактическите предпоставки, обуславящи налагането на предвидените в индивидуалния договор и в НРД-2006 санкции, законосъобразно определени по вид и размер съгласно цитираните в заповедта разпоредби, в каквото насока по същество е и вярната преценка на съда в мотивите на проверяваното решение. От изложеното явства, че не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,