Решение № 11274 от 26.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10007/2019 г.

Решение № 11274 от 26.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10007/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Ш. от [населено място], обл. К., против Решение № 186/10.07.2019 г., постановено по адм. дело № 183/2019 г., по описа на Административен съд К., с което е отхвърлен предявеният от него против ОД на МВР К. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. по н. а. х. дело № 177/2019 г., по описа на Районен съд - К., с решението по което е отменен електронен фиш серия К, 1500743, издаден от ОД на МВР - К.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответната ОД на МВР - К., редовно уведомена не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд К. е отхвърлил като неоснователен предявеният от В. Ш. против ОД на МВР К. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. по н. а. х. дело № 177/2019 г., по описа на Районен съд - К., с решението по което е отменен електронен фиш серия К, 1500743, издаден от ОД на МВР - К.. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не е приложен договор за правна защита и съдействие или по друг начин да е установено заплащането на адвокатски хонорар по н. а. х.. дело № 177/2019 г. по описа на РС - К., поради което, макар и да са налице останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, предявеният иск е отхвърлен. Решението е неправилно. Предвид представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства, които са допустими и относими към предмета и основанията на касационната жалба, решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на не окомплектоването в пълнота на административната преписка, изпратена от административния орган до Районен съд К. по н. а. х. дело № 177/19 г. Налице са доказателства за своевременно изплатено адвокатско възнаграждение, което обосновава извод за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Налице са всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменен като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение електронен фиш, приравнен на наказателно постановление, издаден при упражняване на административна дейност, от отменения ЕФ за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на ЕФ; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния ЕФ и настъпилите вреди. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ОД на МВР К. бъде осъдена да заплати на В. Ш. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в направени от него разноски - заплатено адвокатско възнаграждение по н. а. х. дело № 177/2019 г., по описа на Районен съд - К.. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените от него разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 900.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение