Решение № 10364 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3179/2018 г.

Решение № 10364 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3179/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Л. Д. от гр. С., срещу решение № 7/4.01.2018 г., постановено по адм. дело № 613/2017 г. по описа на АС - П., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против заповед № РД-11-87/4.07.2017 г., издадена от кмета на гр. Ч. бряг, на основание чл. 225а ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - "барбекю", с установени размери и начин на изпълнение, разположен свободно в западната част на УПИ ХVII, пл. № 1916, кв. 91 по плана на гр. К., ул. "В. Л." №..., извършен от жалбоподателката без строителни книжа, в съсобствен имот, без съгласието на съсобственика, което да е изразено в изискуемата форма, в нарушение на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. В жалбата са изложени оплаквания за нищожност на съдебния акт (делото е разглеждано от VI-ти състав на съда, а решението е постановено от V. ти състав), както и за неправилност, поради необоснованост - несъобразяване и в противоречие с налични по делото доказателства. В съдебното заседание касационната жалбоподателка се явява лично и с адв. Ставрева, поддържа се жалбата по изложените в нея съображения. Сочи се, че на 18.05.2017 г., О. К. е издала актуална скица за процесния имот, в която отбелязано, че съгласно действащия план, имотът е с приложена регулация по границата, по която се владее имота, по границата със съседни имоти и, че тя не съвпада с имотната регулационна линия на плана. В случая липсва констатация за конкретно нарушение и може да се говори за нарушение на чл. 42, ал. 3 ЗУТ, отделно има и съгласие за ползване на барбекюто. В този смисъл се иска отмяна на решенето на АС - П. и с акт по съществото на спора касационната инстанция да отмени процесната заповед, неправилно преценена като законосъобразна. Ответната страна - Кмета на О. Ч. бряг, редовно призован, не се представлява, не е изразил становище по жалбата. Ответната страна - В. Л. Ц., редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозиран е отговор по касационната жалба с искане решението, като обосновано и правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу неблагоприятен за нея, подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Приемайки законосъобразност на процесния административен акт, съдът е изложил подробни съображения, за да направи изводите, че е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при наличие на всички изискуеми реквизити, в т. ч. правни и фактически основания, мотивиран е, предметът на премахване е индивидуализиран еднозначно, спазени са административнопроизводствените правила и е съобразен с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Несъстоятелно е твърдението за нищожност на решението - на л. 65 по делото е приложен протокол за случайното му разпределение, на доклад на съдия К. А., която е провела цялото производство, приключила го е на 14.12.2017 г. и е постановила съдебния акт. Дали на съдия Арабаджиева, по вътрешното разпределение на съда е определен шести, променен на пети едноличен състав, или се касае за техническа грешка, е ирелевантно обстоятелство, което по никакъв начин не води до каквото и да е нарушение, още по-малко до нищожност. Неоснователни са и твърденията за неправилност на съдебния акт. От данните по делото действително се установява, че процесната постройка (барбекю), изпълнена през 2015 г., е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, второстепенна - на допълващо застрояване по чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 46, ал. 1 ЗУТ, VI-та категория по номенклатурата на видовете строежи. Същият е незаконен - няма издадена скица-виза по чл. 140 ЗУТ - за допускане изграждането на допълващо застрояване и определяне местоположението и размерите му, липсва конструктивно становище по чл. 147, ал. 2 ЗУТ и разрешение за строеж, както и съгласие на съсобственика в съответната форма. Дори обратното - ответната страна В. Ц., в хода на целия процес е поддържала становището си на противопоставяне и отказ за запазване на построеното. Гражданското производство, проведено пред РС Ч. бряг, е с правно основание чл. 32 ЗС и е с предмет разпределение ползването на съсобствения имот. Подписаното в хода на същото споразумение относно начина на реално ползване, не е с необходимата правна стойност като нотариално изразена воля на страните за извършване на строителството. Съдът правилно е отбелязъл и, че с оглед времето на изграждането на строежа - 2015 г., не са налице и основанията за неговата търпимост. В решението са обсъдени всички събрани доказателства, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, включително и подробното заключение на вещото лице, неоспорено от страните и с основание кредитирано от съда като обективно и безпристрастно изготвено. Изложени са съображения по всички направени от страните възражения, а контролът за законосъобразност на акта е проведен задълбочено и на всички приети в него основания, обсъдени поотделно. Отчетена е невъзможността да се изследва посоченото в заповедта нарушение по чл. 42, ал. 3 ЗУТ, (с оглед установената и от в. л. липса на заповеди за изменение на регулацията от 1986, до 2016 г. и графични части към тях), но това не може да игнорира доказаните по категоричен и несъмнен начин други две нарушения, всяко от които е достатъчно, за да се определи строежа като незаконен и като такъв - подлежащ на премахване. Представената пред настоящата инстанция скица с нищо не променя направения извод. С оглед изложеното, решението следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса на ответната страна В. Ц. следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 100 лв., претендирани своевременно с представения отговор по жалбата и доказани с приложения към него договор за правна помощ с адв. Дилова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,