Решение № 6110 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2014 г.

Решение № 6110 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалба на "Камъни и пясък" ЕООД против решение № 771 от 10 декември 2013 г. за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Хемус" СОП - пътен възел "Яна" от км 0+000 до км 8+460, подобекти: Събиратели - изпарители за дъждовни води и аварийни резервоари за депониране на замърсители при залпов разлив, разположени в участъците между км 2+180 и км 2+440 и между км 3+100 и км 3+360 (след река Лесновска); Препроектиране на селскостопански път на км 1+990, попадащ във водното препятствие - нов км 1+965; реконструкция на ЕЛ 110 Кv при км 1+649 и реконструкция и деривация при км 5+378 и Пътна връзка, осигуряваща обслужване и достъп до газоразпределителна станция "Кремиковци" на територията на област София, в частта относно размера на определеното обезщетение за имот с идентификатор 7979.216 и имот с идентификатор 7979.215 и двата с начина трайно ползване - кариера - пясък, чакъл и глина. В жалбата се поддържа, че размерът на определеното обезщетение за посочените два имота е незаконосъобразно нисък. Иска се изменение на решението на МС в обжалваната му част чрез увеличаване на размера на обезщетението за отчуждаваните имоти. Ответникът - Министерският съвет на Република България чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите, както и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез своите процесуални представители оспорват жалбата и искат отхвърлянето й. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от лице с обоснован правен интерес и в рамките на срока за това. В решението на МС като собственик на отчуждаваните имоти е записан "Агростроймат" ООД. От представеното по делото решение № 20 от 2.10.2003 г. на СГС по ф. д. № 10270/95 г. се установява, че е вписана промяна в наименованието на "Агростроймат" ООД, в "Камъни и пясък" ООД. Писмото, с което се съобщава на жалбоподателя за решението на МС с изх. № 94-00-984/25.02.2014 г., е получено от него на 2.04.2014 г., а жалбата е подадена на 15.04.2014 г., т. е. в рамките на 14-дневния срок за обжалване. По основателността на жалбата, съдът приема следното: С искане изх. № 04-19-166/24.10.13 г. председателят на АПИ е сезирал МРРБ за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Хемус" СОП - пътен възел "Яна" от км 0+000 до км 8+460, подобекти: Събиратели - изпарители за дъждовни води и аварийни резервоари за депониране на замърсители при залпов разлив, разположени в участъците между км 2+180 и км 2+440 и между км 3+100 и км 3+360 (след река Лесновска); Препроектиране на селскостопански път на км 1+990, попадащ във водното препятствие - нов км 1+965; реконструкция на ЕЛ 110 Кv при км 1+649 и реконструкция и деривация при км 5+378 и Пътна връзка, осигуряваща обслужване и достъп до газоразпределителна станция "Кремиковци" на територията на област София. С писмо до главния секретар на МС, изх. № 03-08-168/26.11.2013 г. на главен секретар на МРРБ е изпратен съвместния доклад на министъра на регионалното развитие и министъра на финансите относно проект на решение на МС за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Хемус" СОП - пътен възел "Яна" от км 0+000 до км 8+460, подобекти: Събиратели - изпарители за дъждовни води и аварийни резервоари за депониране на замърсители при залпов разлив, разположени в участъците между км 2+180 и км 2+440 и между км 3+100 и км 3+360 (след река Лесновска); Препроектиране на селскостопански път на км 1+990, попадащ във водното препятствие - нов км 1+965; реконструкция на ЕЛ 110 Кv при км 1+649 и реконструкция и деривация при км 5+378 и Пътна връзка, осигуряваща обслужване и достъп до газоразпределителна станция "Кремиковци" на територията на област София. Видно от протокол № 49 от заседанието на МС от 4 декември 2013 г. на МС е, че е прието предложения проект на решение. На 10 декември 2013 г. решението е подписано от министър-председателя, за главен секретар на МС и е обнародвано в ДВ, бр. 108 от 17.12.2013 г. Налице е и изготвена оценка за размера на обезщетенията за отчуждаваните имоти, която е възложена на 9.05.2013 г., а самата оценка е изготвена през м. 10.2013 г. Релевантният период за преценяваните пазарни аналози е 9.05.2012 г. - 9.05.2013 г. Пазарни аналози са изискани от Агенцията по вписванията, видно от писмо на АПИ изх. № 11-00-402/10.05.2013 г. и такива са предоставени, видно от удостоверение на АВ вх. № 24-00-1056/29.05.2013 г. в АПИ. При тези данни по делото се обосновават изводите, че решението е издадено от компетентен орган. То е със съдържанието по чл. 34б от ЗДС и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. По искане на жалбоподателя и с цел събиране на доказателства във връзка със спорния по делото въпрос относно релевантния размер на определеното обезщетение за отчуждаваните имоти, по делото се събра съдебно-оценителска експертиза. От заключението от 3.11.2014 г. на вещото лице се установява, че за отчуждаваните части от недвижимите имоти, не може да бъде определена "пазарна цена" по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС (по вписани сделки), нито по НРОЦЗЗ, тъй като процесните земи не са земеделски земи за земеделски нужди. От разпита на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 5.11.2014 г. се установява, че оценката на имотите, дадена от административния орган е направена по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. В заключението от 13.02.2015 г., вещото лице потвърждава констатацията си, че процесните имоти са нарушени територии с код 7 по Класификатора за трайно предназначение на териториите, а не земеделска територия с код 3. От съдържащите се в преписката скица № 39786/7.12.2011 г. и скица № 39788/7.12.2011 г., издадени от СГКК - София, се установява, че в трайното предназначение на територията, в която се намират имотите е нарушена, а начина на трайно ползване на имотите е за кариера за пясък, чакъл и глини за строителната керамика. По искане на съда по делото се представиха документите, послужили за издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 105 от 29.12.2002 г., издаден и подписан от нотариус Валентина Василева с райно на действие СРС. Едни от представените документи са Актове за държавна собственост № 01220 от 7.10.1998 г. и № 00439 от 18.11.97 г., от които се установява, че отчуждаваните имоти са извън регулация, но не се определят като земеделска земя, а като бетонов възел и прилежащ терен към бетонов възел. Такива те са били и към датата на нотариалния акт за собственост, издаден през 2002 г. Липсват данни по делото статута им да е променен през периода до решението на МС. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - заключенията на вещото лице и съдържанието на скиците на отчуждаваните имоти, съдът стигна до извода, че процесните имоти не са, нито земеделска земя, нито имоти в урбанизирана територия, а имоти, попадащи в нарушена територия. Установена е също така липсата на пазарни аналози през релевантния период за имоти с подобни характеристики, въз основа на които да се изчисли стойността на обезщетението за отчуждаваните имоти. В Закона за държавната собственост не е предвидена алтернативна хипотеза за определяне на размера на обезщетението при липса на пазарни аналози на имоти от вида на процесните, а именно попадащи в нарушена територия, които не са нито земеделска земя, нито попадат в урбанизирана или горска територия. Налице е празнота в закона, която следва да се преодолее чрез правоприлагане по аналогия на закона. За целта следва да се прецени, настоящият случай на кой от уредените в ЗДС случай е подобен. От писмените доказателства поделото става ясно, че бетоновият възел и прилежащият му терен преди включването му в капитала на търговското дружество е бил държавен обект с производствено значение, чието предвиждане и изграждане е било възможно и при липса на териториалноустройствен план, който да го предвижда - чл. 53, ал. 2 ЗТСУ (отм.). Бетоновият възел и прилежащият му терен е обект на капиталното строителство по смисъла на чл. 215 от ППЗТСУ (отм.), поради което отчуждаваните части от терена му следва да се квалифицират по-скоро като имоти в урбанизирана територия, отколкото като земеделски земи. В подкрепа на този извод са и представените по делото данъчни оценки за имотите - удостоверения за данъчни оценки изх. № 7210004518/18.07.2014 г. и № 7210004519/18.07.2014 г., издадени от СО - Дирекция ПАМДТ, отдел МДТ Кремиковци. Следователно процесният случай следва да се уподоби на хипотезата на отчуждаван имот в урбанизирана територия, поради което размерът на обезщетението следва да се определи по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, а именно съобразно Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, който от своя страна препраща към приложение 2 към чл. 20 от ЗМДТ, т. е. двойната данъчна оценка. Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № 7210004518/18.07.2014 г. е, че данъчната оценка на ПИ № 741, който видно от скица № 39788/7.12.2011 г. на СГКК - София е номерът по предходен план на ПИ с идентификатор 22304.7979.216, е 93 585,70 лева за 33 177 кв. м. Тоест, данъчната оценка за един квадратен метър от този имот е 2,82 лв. Следователно, данъчната оценка за отчуждаваните 2,090 дка е 5893,80 лева, респективно размерът на обезщетението за този имот, определен по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС е 11787,60 лева. Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № 7210004519/18.07.2014 г. е, че данъчната оценка на ПИ № 742, който видно от скица № 39786/7.12.2011 г. на СГКК - София е номера по предходен план на ПИ с идентификатор 22304.7979.215, е 383539,60 лева за 118927 кв. м. Тоест, данъчната оценка за един квадратен метър от този имот е 3,23 лв. Следователно, данъчната оценка за отчуждаваните 0,468 дка е 1511,64 лева, респективно размерът на обезщетението за този имот, определен по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС е 3023,28 лева. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява, че решението на МС в обжалваните му части следва да се измени чрез увеличаване на размера на обезщетенията до посочените по-горе размери. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по делото, които са в размер на 2388 лева. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът