Решение № 6781 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2016 г.

Решение № 6781 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния й представител юрисконсулт С. П., срещу решение № 3016/3.05.2016 г. по адм. дело № 189/2016 г. на Административен съд С.-град, Т. отделение, 7-ми състав. С него е отменен мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалба вх. № Е-12-00-703/25.09.2015 г. на "Мики" ЕООД - гр. С., и е върната преписката на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените в мотивите на решението указания. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и допуснато противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая изобщо не е налице формиран мълчалив отказ на КЕВР. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяната на атакуваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да остави без резглеждане оспорването, по което е образувано първоинстанционното производство. Ответника по касация - "Мики" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., Сливенски минерални бани № 51, представлявано от управителя Г. И. Х., чрез процесуалния му представител адвокат Н. И., в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба. Прави искания за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба, по наведените в нея основания и онези, за които съдът следи служебно, се явява неоснователна. Административен съд С.-град е бил сезиран с жалба, подадена от "Мики" ЕООД, срещу мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по негова жалба вх. № Е-12-00-703/25.09.2015 г., срещу "ЕВН Б. Е." ЕАД. Съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР и е върнал преписката за произнасяне с изричен акт по подадената жалба, съобразно дадените в мотивите на решението указания. Във връзка с релевираните от касатора оплаквания следва да се отбележи, че правилно съдът при наличието на годен за обжалване мълчалив отказ на КЕВР по горепосочената жалба, е приел, че според чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/ КЕВР е следвало да се произнесе по постъпилата жалба с изричен акт, както и че възможност да не се произнесе не е предвидена. В правомощията на КЕВР е да се произнесе с изричен акт по подадената до нея жалба и тъй като Комисията не е направила това, формираният в случая мълчалив отказ е приет за незаконосъобразен само на това основание, както и по мотиви, че противно на приложимите правила, в случая не са събирани никакви относими към спора доказателства, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за него и няма съставен доклад, в който да са отразени становищата на страните, събраните доказателства, и правните и фактически констатации по жалбата. Материята по подадената пред първоинстанционния съд жалба се урежда от нормите на чл. 22, чл. 75-81 ЗЕ, както и чл. 142-149 НЛДЕ. Безспорно, в правомощията на КЕВР е да разглежда подадени до нея жалби от лицензианти и срещу лицензианти - чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ, включително да осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии - чл. 75, ал. 2 ЗЕ и съответствието на извършените лицензионни дейности с условията им - чл. 76 от с. з. Това й правомощие съвпада с правомощието й по чл. 142, ал. 1, т. 3 НЛДЕ. Доколкото КЕВР следва да разреши възникналия спор и дължи произнасяне по него с изричен акт, а решенията й, респективно - мълчаливите й откази подлежат на съдебен контрол по реда на АПК - чл. 13, ал. 9 ЗЕ, чл. 148, ал. 1 НЛДЕ, то непроизнасянето в срок е формирало в случая мълчалив отказ по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК, който е в противоречие с нормативноустановеното правило, изискващо произнасяне с изричен акт, до какъвто правилен извод е достигнал и административния съд. По изложените съображения съдебното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно е искането, предявено от процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане на разноски по делото. Независимо от възражението за прекомерността на адвокатското възнаграждение, направено от пълномощник на касатора в открито съдебно заседание, разноските следва да бъдат присъдени в претендирания размер от 500 лв., представляващ изплатения по представения по делото договор за правна защита и съдействие, адвокатски хонорар, в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение.