Решение № 5055 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7 ДОПК. С решение 1730 от 06.11.2024 г., постановено по адм. дело 49 по описа на Административен съд гр.Търговище за 2024 г. е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 3067-1-1/17.02.2023 г., издаден от орган по приходите при Община Антоново - В. И., мълчаливо потвърден съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на Дирекция МПТТТ при Община Антоново, с който на ЕТ М 3113 П. С., са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2017 г., за 2018 г., за 2019 г., за 2020 г., за 2021 г. и за 2022 г. в общ размер на главницата ТБО от 10 608.34 лв. и лихви, върху последната в общ размер от 4 638.61 лв.; преписката е изпратена на орган по приходите в Дирекция МПТТТ при Община Антоново за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение, в 30-дневен срок, след влизане в сила на решението; Община Антоново е осъдена да заплати разноски в размер на 2 320 лв. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби. Касаторът ЕТ М 3113 П. С., чрез адв. Николова, оспорва първоинстанционното решение в частта, с която преписката е изпратена на орган по приходите в Дирекция МПТТТ при Община Антоново за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение, в 30-дневен срок, след влизането му в сила. Релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е посочено, че АУЗ се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт.в чл. 160, ал. 1 от ДОПК изчерпателно са изброени правомощията на съда. Връщането противоречи на чл. 160, ал. 4 от ДОПК и на разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. В тази насока се позовава на практиката на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело 1841/2016 г., адм. дело 12216/2017 г., адм. дело 3891/2017 г. и адм. дело 12530/2010 г. Според касатора, съдът не е изложил мотиви защо се налага преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Твърди, че в случая административното производство не е започнало по искане на ЕТ, поради което с отмяната на АУЗ не се възстановява висящността на административното производство. Счита, че с отмяната на акта е получена търсената защита от ЕТ. Излага съображения, че съдът е постановил неправилен съдебен акт, който противоречи на процесуалния закон. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски по делото. Представен е договор за правна защита и съдействие (л.8), в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 770 лв., платимо по банков път и доказателство за платена държавна такса в размер на 122 лв. (л.9). По делото не са представени доказателства, че адвокатския хонорар е платен. Ответникът по тази касационна жалба директора на Дирекция МПТТТ при Община Антоново, чрез адв. Беев я оспорва. Вторият касатор директора на дирекция МПТТТ при Община Антоново, чрез адв. Беев обжалва първоинстанционното решение изцяло. Твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е анализирал и съпоставил както поотделно, така и съвкупно представените по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилни изводи. Задълженията в процесния АУЗ за ТБО за 2017 г., 2018 г., 2019 г. 2020 г., 2021 г. и 2022 г. са установени въз основа на подадена от ЕТ декларация по чл. 14 от ЗМДТ. По делото са представени заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, от които се установява, че [населено място] е определено като район, в който от 2018 г. до 2021 г. ще се извършва организирано сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депа на битови отпадъци, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Твърди, че за реалното извършване на услугите са представени графици за събиране на битови отпадъци и тяхното транспортиране, преписи от пътни книжки (л.892 до л.1451 от делото), като излага съображения, че в представените документи има описани конкретни дати, маршрути и описание ДТБО. Представени са и извлечения от аналитични партиди на Община Антоново (л.179-л.331 от делото), протоколи за плащане на такса за депониране на битови отпадъци в клетка 1 и 2 на РД гр. Омуртаг, както и заявки, искания, фактури (л.333-л.476 от делото), справки за предаден отпадък (л.477-л.601 от делото), извлечения от отчетна книга (л.769-л.891 от делото) . Според касаторът, съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели П. В. и Г. С.. От показанията на И. Ю. се установява, че в селото има три контейнера тип бобър, който се извозват два пъти месечно. Този свидетел е посочил, че се почистват банкетите на улиците и гробищният парк е косен 1 път за последните години, а от две години в селото има асфалт. От заключението на вещото лице по СИЕ се установява, че ТБО е начислена само за две услуги въз основа на отчетната стойност на всеки недвижим имот. Намира, че от представените по делото доказателства и заключението на вещото лице по СИЕ се установява реалното предоставяне на услугите през всичките пет години. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Представени са доказателства за платена държавна такса в размер на 121.98 лв. (л.27). Ответникът по втората касационна жалба ЕТ М 3113 П. С., чрез адв. Николова изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК намира жалбите за процесуално допустими, а по същество на спора съобрази следното: Предмет на обжалване пред АС-Търговище е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 3067-1-1/17.02.2023 г. издаден от орган по приходите при Община Антоново, мълчаливо потвърден съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на Дирекция МПТТТ при Община Антоново, с който за ЕТ са установени задължения за ТБО за 2017 г., за 2018 г., за 2019 г., за 2020 г., за 2021 г. и за 2022 г. в общ размер на главницата ТБО от 10 608.34 лв. и лихви, върху последната в общ размер от 4 638.61 лв., всичко като задължения (ТБО и лихви) в общ размер на 15 246.95 лв. По делото не е било спорно, че ЕТ М 3113 П. С. е собственик на недвижими имоти находящи се в [населено място], представляващ земя с идентификатор 46468.501.1, с площ 10053.00 кв.м. застроена площ 446.00 кв.м, ; девет броя къщи за гости и навес с оградни стени - барбекю . За посочените имоти е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 7501001823/28.09.2015 г. На 17.02.2023 г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден обжалваният АУЗ, с който на ЕТ са установени задължения за ТБО в общ размер за 2017 г. от 4 069.35 лв. главница и 2 264.18 лв. лихви; за 2018 г. от 4 069.35 лв. главница и 1 850.46 лв. лихви; за 2019 г. от 669.68 лв. главница и 236.72 лв. лихви; за 2020 г. от 652.27 лв. главница и 164.16 лв. лихви; за 2021 г. от 658.16 лв. главница и 99.01 лв. лихви; за 2022 г. от 489.53 лв. главница и 24.08 лв. лихви. АУЗ е мълчаливо потвърден от директора на Дирекция МПТТТ при Община Антоново. Съдът е обсъдил приложените по делото заповеди и въз основа на тях е приел, че АУЗ е издаден от компетентен орган. Обсъдени са и заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ за всяка от процесните години, като е прието, че въз основа на тях следва да се приеме, че [населено място] е определено като район, в който през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. ще се извършва организирано сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депа на битови отпадъци, както и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. За 2022 г. не е представена такава заповед. Съдът е обсъдил приложеното към делото Решение 143 от 22.11.2021 г. по адм. дело 160/2021 г. по описа на АС Търговище, с което е отменен като незаконосъобразен АУЗ 2224-1 от 10.09.2018 г. на мл. експерт в Дирекция МПТТТ на Община Антоново, в частта, с която на ЕТ М 3113 П. С., са били установени задължения за ЕТ за такси битови отпадъци и лихви върху тях за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. включително в общ размер на 6 613.48 лв. за същите недвижими имоти. Това решение е оставено в сила решение 1152 от 13.12.2022 г. по адм. дело 1204/2022 г. на ВАС. В мотивите на решението си, съдът е приел, че АУЗ в това число и в частта на задълженията на ЕТ за ТБО за 2017 г., се явява издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради недоказаност на реалното предоставяне от страна на Община Антоново на изброените в чл. 62 от ЗМДТ услуги за 2017 г. Посоченият акт е отменен и поради липса на мотиви и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е посочил, че по отношение съществото на правния спор между страните, относно дължимостта на установените в тежест на ЕТ с АУЗ задължения за ТБО за 2017 г. вече е налице влязло в сила съдебно решение - решение 143 от 22.11.2021 г. по адм. дело 160/2021 г. на АС-Търговище, и оспореният акт в тази му част се явява постановен в нарушение на чл. 229, ал. 1 от ГПК и в противоречие на посоченото решение, което води до незаконосъобразност на АУЗ в тази му част на друго самостоятелно основание, по аргумент и на чл. 177, ал. 2 от АПК. Административния съд е приел, че в АУЗ липсват мотиви, във връзка с установените задължения за ТБО, а в случая не е налице и решение на горестоящия орган, което да запълни тази липса. Според съда едва посредством задачата на СИЕ се изясняват компонентите, които са включени за ТБО, както и механизма, по който органът е направил изчисленията при определянето на отразените в АУЗ размери на задълженията на ЕТ за ТБО за процесните години. Въз основа на заключението на вещото лице е установено, че за 2019 г., 2020 г., 2021г. и 2022 г размерът на ТБО на ЕТ се е формирал само за две от услугите: за обезвреждане на битови отпадъци в депо и за чистота на териториите за обществено ползване, като към размерът на задължението за тези две услуги от органа е прибавян и фиксираният размер на таксата за контейнер /кофа от 100 лв. Съгласно заключението по СИЕ задължението на ЕТ за 2018 г. е определено за предоставянето на всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Едва от заключението по СИЕ се установява и обстоятелството, че като основа за изчисляване на ТБО за всичките години органът е изхождал от отчетната стойност на недвижимите имоти. Направен е извод, че е недопустимо мотивите на органа в АУЗ да се допълват след издаването на акта и неговото съобщаване на адресата, с констатации на съда изградени въз основа на доказателства, събрани в хода на съдебното му обжалване. Съдът е посочил, че неизписването на всички фактически основания, въз основа на които административният орган е направил своите изводи е съществено процесуално нарушение, тъй като води до ограничаване правото на защита на лицето, адресат на АУЗ. По изложените съображения съдът е намерил, че АУЗ е издаден при съществена неяснота на волята на органа, граничеща с липса на мотиви относно механизма и неговите елементи, въз основа на който са изчислени размерите на ТБО на ЕТ и за петте години. Първоинстанционният сьд е изложил допълнителни мотиви, че АУЗ е постановен и в противоречие с материалния закон, тъй като въз основа на представените доказателства и показанията на разпитаните свидетели не се доказва реалното извършване на услугите по горепосочените компоненти. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства. Въз основа на заключението на вещото лице по СИЕ и представените по делото като писмени доказателства документи, както и от наличните в Община Антоново счетоводни документи и вписвания съдът е приел, че не се обосновава и не се установява предоставяне от страна на Община Антоново на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, чистота на териториите за обществено ползване и третиране на битови отпадъци за периода 2018 г. 2022 г. Според съда в представените пътни книжки няма посочена нито една конкретна услуга, а е посочено във всички пътни книжки ДТБО. В представените по делото документи има описани само дати и маршрути и описание ДТБО, като никъде не е отразено на посочената дата, каква конкретна услуга е извършвана (сметосъбиране, сметоизвозване, почистване на листа, сняг, смет, извозване, обезвреждане и др.), както по делото не са представени графици за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. за сметосъбиране, сметоизвозване, за почистване на улиците, графици за механизирано почистване на улиците, график за снегопочистване на улиците и тротоарни площи, график за почистване на инертни материали по улиците, график за почистване на отпадъци на територии около общинска пътна инфраструктура и график за миене на улиците и други, от които да е видно на коя дата, каква услуга ще се извършва. Административният съд не е ценил представените по делото извлечения по аналитични партиди на Община Антоново (л.179 л.331 от делото), тъй като същите не отразяват разходи, които да са конкретно направени за предоставяне на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезврежане на битови отпадъци и др. конкретно за [населено място], а са общи за цялата Община Антоново. Не са кредитирани и представените по делото протоколи за плащане на такса за депониране на битови отпадъци в клетка 1 и клетка 2 на РД гр. Омуртаг, придружаващите ги заявки, искания, фактури (л. 333 л. 476 от делото), тъй като съдържат обща информация, като в същите липсват конкретни данни, че услугата за депониране и обезвреждане се извършва именно за [населено място] и че разходите са направени именно за предоставянето на тази услуга за [населено място]. Според съда предоставените справки за предаден отпадък (л. 477 л. 601 от делото), съдържат обща информация за Община Антоново, но не и конкретни данни за предоставяне на услуга за [населено място], поради което въз основа на тях не се установява извършване на услугите за това населено място. Представените по делото извлечения от страници на отчетна книга (л. 769 л. 891 от делото), също не са кредитирани, защото съдържат единствено данни за количествата отпадъци в тон и датата на тяхното получаване, като информацията е обща и от нея не следва, че са относими именно за предоставянето на тези услуги за [населено място]. Съдът не е кредитирал и представените по делото преписи от пътни книжки (л. 892 л. 1451 по делото), тъй като в нито една от тях няма посочване на конкретна услуга, а е посочено във всички пътни книжки ДТБО, като липсва информация че данните в тях са свързани конкретно [населено място]. Направен е извод, че същите не съдържат нормативно изискуемите реквизити. Съдът не е ценил като доказателства представените по делото декларации и извлечения от данъчни партиди на М4 Холидей ЕООД, защото същите не са относими нито за ЕТ, нито за предмета спора. Съдът е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства относно наличието на договор между общината и почистваща фирма за извършване на дейностите, протоколи за извършена и приета работа от почистващата фирма и общината. Не са представени и графици за механизирано почистване на улиците, график за снегопочистване на улиците и тротоарни площи, график за почистване на инертни материали по улиците, график за почистване на отпадъци на територии около общинска пътна инфраструктура и график за миене на улиците и други, от които да е видно на коя дата, каква услуга ще се извършва. По изложените съображения първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗ е незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения и е издаден в противоречие с материалния закон, поради което съдът го е отменил. Първоинстанционният съд е посочил, че преписката по акта следва да се върне на орган по приходите в Дирекция МПТТТ при Община Антоново за ново произнасяне по отношение на задълженията на ЕТ М 3113 П. С. за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г.и 2022 г., съобразно указанията дадени в решението при излагане на конкретни мотиви, относно механизма и компонентите на последния, въз основа на които се определят размерите на задълженията на ЕТ за ТБО. С оглед изхода на спора на ЕТ са присъдени разноски по делото. По касационната жалба на ЕТ М 3113 П. С.: Касационната жалба е основателна. Касаторът обжалва решението, в частта, с която преписката е изпратена на орган по приходите в Дирекция МПТТТ при Община Антоново за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение, в 30-дневен срок, след влизането му в сила. Настоящият съдебен състав приема, че след като е отменил оспорения акт, първоинстанционният съд неправилно е върнал преписката за ново произнасяне от органа по приходите. Съдът не е изложил никакви мотиви кое налага връщането на преписката, при условие,че е приел за недоказано предоставянето на услугите формирали задълженията по АУЗД. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, който с чл. 160, ал. 1 ДОПК задължава съдът да реши делото по същество. Съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В конкретния случай, актът е отменен не само поради неяснота за това как са формирани задълженията, а и поради обстоятелството, че не установено за [населено място], общ.Антоново реално да са предоставяни услуги, за които се дължи определената такса. Поради това и не е било необходимо преписката да се връща на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения решението е неправилно в тази част и следва да бъде отменено. По касационната жалба на директора на Дирекция МПТТТ при Община Антоново: Решението е правилно, в частта с която АУЗ е отменен и Община Антоново е осъдена да плати разноски по делото на ЕТ. Касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице сочените касационни основания. С оглед изложените в касационната жалба съображения, спорът по делото се свежда до това дължи ли ЕТ заплащане на ТБО за периода от 2017 г. до 2022 г. В тази връзка правилни са изводите на административния съд, че не е доказано реалното изпълнение услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018 г., както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и услугата обезвреждане и поддържане на депа за периода от 2019 г. до 2022 г. За доказването на факта на предоставяне на услугите в конкретното населено място [населено място], което според показанията на свидетелите разполага с три контейнера тип бобър и до селото се стига по черен път, към относимите периоди, общината трябва да разполага с убедителни писмени доказателства. Единствено фактът, че са поставени три съда за сметосъбиране, не е достатъчен да се приеме, че по отношение на имота са извършвани услугите по чл. 62 от ЗМДТ. По отношение на представените графици за събиране на битови отпадъци, пътни книжки, протоколи и др. правилно първоинстанционният съд е посочил, са същите са твърде общи и неконкретизирани, поради което не допринасят за установяване на факти от значение за решаване на правния спор. В същите не е посочено [населено място], а община Антоново, поради което не доказват извършването на услугите именно в [населено място]. По отношение на приложените доказателства и показанията на разпитаните свидетели, настоящият състав напълно споделя мотивите на АС Търговище, поради което не следва да ги повтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно от АПК препраща към тях. Правилно е съобразено и кредитирано от административния съд заключението на СИЕ, което кореспондира със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Настоящият състав напълно споделя и изложените мотиви от административния съд във връзка с допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУЗ. В административния акт не са изложени никакви мотиви във връзка с механизма на определяне на ТБО, както и за компонентите, за които е определена таксата за всяка година. Правилно е прието от административния съд, че яснота в тази насока дава единствено заключението на вещото лице по СИЕ. В случая не е налице и друг административен акт, който да запълва липсата на самостоятелни мотиви в АУЗ. Липсата на мотиви е самостоятелно основания за отмяна на АУЗ. Правилно е посочено от съда, че по отношение на установените задължения за ТБО за 2017 г. по отношение на същите недвижими имоти, собственост на ЕТ е налице влязло в сила решение, с което установеното задължение за този период с друг АУЗ е отменено, като незаконосъобразно. Предвид изложеното по-горе, АУЗ е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до този извод и е отменил АУЗ, с който са начислени ТБО, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба на административния орган пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ЕТ М 3113 П. С. следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за платена държавна такса в размер на 122 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.8), в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 770 лв., като е посочено, че същият следва да се плати по банков път, но липсват доказателства, че адвокатския хонорар е действително платен. В тази насока не са представени никакви доказателства, поради което на ЕТ не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,