Решение № 97 от 18.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 50219/2016 г.

Решение № 97 от 18.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 50219/2016 г., IV г. о., ТК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ловно-рибарско дружество "К...", представлявано от председателя на Управителния съвет Г. С., подадена чрез процесуалния представител адв.И. И. от АК-Я. срещу решение № 167 от 14.10.2015 г., постановено по гр.дело № 292/15 г на Ямболски окръжен съд, Гражданско отделение, 1-ви състав, с което е отменено решение № 344/4.06.2015 г. на Ямболски районен съд по гр.дело № 3114/14 г, в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ДГС "Т." [населено място] против ЛРС "К.", [населено място] иск по чл. 26, ал.1 предл.1 ЗЗД иск, като вместо него е постановено друго, с което е прогласен за нищожен договор от 23.8.2010 г за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД, с който ЗЛС "Т..." [населено място] е възложило на ЛРС "К..." [населено място] да извършва стопанисването и ползването на дивеча в ловностопански район Г. М.. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът по касационната жалба ТП Държавно горско стопанство "Т. ", [населено място] - териториално поделение на "Югоизточно държавно предприятие" ДП, представлявано от директора инж. Н. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител адв. Д. Ч. от АК - Я.. Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски, сторени в това производство. Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че в чл. 29, ал. 2 ЗЛОД и чл. 29, ал. 10 и чл. 31, ал. 4 ППЗДЛОД са въведени императивни изисквания в един ловно-рибарски район да се формира само една ловна дружина, чийто ловно-стопански район да се ползва на договорно основание само от ловното сдружение, чийто чл. е ловната дружина. Сключването на втори договор за ползване на ловно-стопански район, в който има сформирани повече от една ловни дружини е нищожен, какъвто е и процесният от 23.8.2010 г. Установено е от доказателствата по делото, че на 7.8.2009 г е сключен договор № 45 за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ловно-стопански район Голям манастир в полза на изпълнителя СЛРД "Д. ". Договорът е сключен на основание заповед № 139/28.7.2009 г на директора на ДЛС "Т. ", за срок от 15 години, считано от сключването му. Предмет на договора е възлагането и извършването на стопанисване и ползване на дивеча в изрично изброени ловно-стопански райони, сред които и района на [населено място] манастир на основание чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД. На 23.8.2010 г, на същото основание е сключен договор със сдружение ЛРС "К..." за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в същия ловно-стопански район - Голям манастир.Договорът е сключен на основание заповед № 227 от 12.8.2010 г на директора на ДЛС "Т.", издадена за срок от 15 години. И в двата договора като възложител фигурира Държавно ловно стопанство "Т.", което съгласно изменението от 8.3.2011 г в Закона за горите, пар. 9, ал. 9 от ПЗР е преименувано на ТП Държавно горско стопанство "Т." [населено място].За установяване на правата си ответникът е представил договор № 2/28.9.2001 г по силата на който ДЛ Я. му е предоставило този ловно-стопански район.На 23.8.2010 г сформираната от директора на ДЛС "Т." комисия се е събрала за провеждане на процедура по пряко договаряне с ловно сдружение ЛРС "К..." относно предоставяне на стопанисването на дивеча за срок от 15 години на ловно-стопански район [населено място] манастир.Комисията е излязла с предложение да се сключи анекс към договор № 45/7.8.2009 г с ЛРД "Д.", с който да се преустанови стопанисването и ползването на дивеча в ловно-стопански район Голям манастир от ЛРД "Д." и да се предостави стопанисването и ползването на дивеча в този район на ответника. С определение № 39 от 13.1.2017 г., постановено по делото, ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Наличието на две и повече сформирани в един ловно-стопански район дружини води ли до опорочаване на процедурата по пряко договаряне за стопанисването и ползването на отделен район по реда на чл. 29 ППЗЛОД. По отговора на поставения въпрос. Съгласно разпоредбата на чл. 29 от Закона за лова и опазване на дивеча български граждани, придобили право на лов се обединяват в ловна дружина, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловно-стопански район. В един ловно-стопански район се формира само една ловна дружина, а един ловец може да членува само в една ловна дружина. Лицата по чл. 29 от Закона за лова и опазване на дивеча, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводството, стопанисването, опазването и ползване на дивеча. Ловните сдружения подават в държавното горско стопанство, съответно в държавното ловно стопанство, заявление за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в съответния ловно-стопански район. След подаване на заявлението директорът на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство открива процедура за пряко договаряне с издаването на заповед, в която се описват ловно-стопанските райони, срока за предоставяне, изискванията за стопанисване на дивеча, както и определяне на комисия, която да разгледа подаденото заявление и да проведе процедура по пряко договаряне. Въз основа на протокола за работата на комисията, директорът на държавното горско стопанство, съответно на държавното ловно стопанство, сключва със сдружението договор за предоставяне стопанисването на дивеча. Когато ловната дружина премине в друго сдружение страните подписват допълнително споразумение- чл. 29, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча. Когато липсва съгласие между страните за подписване на допълнително споразумение по чл. 29, ал. 10 договорът се прекратява едностранно от директора на съответното горско стопанство или държавно ловно-стопанство в частта относно ловно-стопанския район на ловната дружина, преминала в друго сдружение. С оглед изложеното следва да се приеме, че действително съгласно нормата на чл. 29, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча е недопустимо в един ловно-стопански район да е сформирана повече от една ловна дружина. Това обаче не обуславя най-тежкия порок на договора-нищожност поради противоречие със закона. Съгласно изричната разпоредба на чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД, когато между страните липсва съгласие за подписване на допълнително споразумение по чл. 29, ал. 10, то същият се прекратява едностранно от директора на съответното държавно горско или държавно ловно-стопанство. По основателността на касационната жалба. Оплакванията на жалбата са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД страните, сключили договора по чл. 29, ал. 8 подписват допълнително споразумение, когато ловна дружина премине в друго сдружение. Видно от представените по делото преписки при сключване на договора от 23.8.2010 г е представен протокол от събранието на ловната дружинка на [населено място] манастир, с което е взето решение за членство в ЛРС "К...", видно от което същото е обединение на ловни дружини в ловно-стопанските райони на селата Малък манастир, Пчела и Г. м..Следователно са спазени изискванията на чл. 29, ал. 10 т. 1 и 2 ППЗЛОД - налице е протокол на ръководния орган и протокол от събранието на дружината с решение за преминаване към друго сдружение.Когато липсва съгласие между страните за подписване на допълнително споразумение съгласно чл. 31, ал. 4 ППЗЛОД, договорът се прекратява едностранно от директора на съответното ДГС или ДЛС в частта относно ловно-стопанския район на ловната дружина, преминала в друго сдружение, след представяне на документите по чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД. Следователно такъв договор не е нищожен, поради противоречие със закона, а подлежи на прекратяване по посочения ред. Решението е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение