Решение № 4534 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14277/2008 г.

Решение № 4534 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14277/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Стиф-Стефко Шишманов" - гр. София срещу решение № 768/15.07.2008 г., постановено по адм. дело № 3870/2007 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2024/22.02.2007 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София в частта, потвърдена с решение № 822/05.06.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди през 2005 г. от "Жик тулс" ООД и "Саби-В" ЕООД. Касационната жалба преповтаря първоинстанционната жалба, тъй като оплакванията са насочени директно срещу ревизионния акт, въпреки, че касационната инстанция извършва контрол върху съдебното решение на административния съд. Като се има предвид, че ВАС извършва контрол служебно и върху правилното прилагане на материалния закон по силата на чл. 218, ал. 2 АПК, то такава ще се извърши за преценката правилно ли е приложен ЗДДС (отм.). В касационната жалба се съдържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила съгласно чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът не бил обсъдил всички доказателства по делото, както и съдебно-счетоводната експертиза. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и правилно е достигнал до извода за липса на реалност на доставките. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на ЕТ "Стиф-Стефко Шишманов" Административен съд, София-град е приел, че относно доставките от "Жик тулс" ООД с предмет: "извозване на отпадъци", анализ и оценка на метална структура на колектора на котел 1 ТЕЦ "Марица Изток 3"; "анализ и оценка на метална структура на паропровода" на котел 1 на "Топлофикация-Сливен" ЕАД; "КМД чертежи за възстановяване на сграда" и др., свързани с ТЕЦ "Марица Изток" по делото не са събрани безспорни доказателства за начисляването на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Според съда по делото не са ангажирани и доказателства относно кадровата и техническа обезпеченост за извършване на услугите, както и не са представени договори с подизпълнители, нито приемателно-предавателни протоколи за извършване на услугите. Относно транспортната услуга съдът е направил изводи, че само представения договор за наем не е достатъчен, тъй като не са приложени към него пътни листове, товарителници и др. документи, относно извършения превоз. Относно изслушаната от съда съдебно-счетоводна експертиза съдът е установил, че вещото лице не е могло да установи дали данъкът е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). От тази експертиза вещото лице е направило и извод за липса на обезпеченост на доставките, който съдът е възприел. За доставките от "Саби - В" ЕООД с предмет: "климатици"; "адаптиране и моделиране на чертежи за вертикални циментови мелници"; "монтаж на тръбна разводка за водопроводни инсталация и канализация" и др. съдът е възприел установеното от органите по приходите, че този доставчик не е намерен на декларирания от него данъчен адрес, като само са представени копия от хронология на с/ка 4532 и е установено включването на фактурите в дневниците за продажби и справки-декларации. Съдът е направил извод, че посочения доставчик не разполага с кадрови потенциал за извършване на доставките тъй като от данните, установени от ревизията - справки от НОИ не е установена кадровата обезпеченост. Относно възражението на жалбоподателя, че неправилно органите по приходите не са приложили изключението по чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) съдът е счел, че то е неоснователно, тъй като за да се приложи тази правна норма е необходимо да се установи реалност на доставката. Обжалваното решение е правилно. Начисляването на ДДС представлява сложен фактически състав, който включва не само отразяване на издадените данъчни фактури от доставчика в отчетните документи по чл. 100, ал. 1 и чл. 104 ЗДДС (отм.), но трябва по безспорен начин да се установи отразяването на фактурите в счетоводството на доставчика за да се приеме, че той се е задължил към бюджета. Това означава не само отразяване на данъка по с/ка 4532, но по кореспондиращите сметки - 411, 701 и др. Освен това според разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК (чл. 85, ал. 2 ДПК (отм.)) за да се приемат като годни доказателства копията от технически носители (разпечатките от тях) е необходимо да се докаже, че те са изготвени от съответния данъчен субект и се намират в компютрите му на местата, където той извършва търговската си дейност, а това може да се установи само след проверка в счетоводството на този субект. Доказването на изпълнение по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) не е постигнато и чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като и вещото лице не е могло да намери на данъчните им адреси доставчиците и да установи изпълнени ли са изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и затова е било в невъзможност да извърши проверка в счетоводствата на тези доставчици. Относно кадровата обезпеченост за извършване на доставките, не са събрани по делото доказателства, че доставчиците разполагат с такава, като се има предвид, че голяма част от процесните доставки изискват специални знания за извършването им чертежи, моделиране, анализ и оценка на метални структури, монтаж на тръбопроводи, адаптиране и модифициране на чертежи и др. Същото се отнася и за техническата обезпеченост на процесните доставки. Законосъобразни са изводите на съда и относно транспортната услуга, тъй като не е достатъчно представянето на договор за наем на товарни автомобили без да са ангажирани доказателства за осъществяването на услугата - пътни листове, товарителници и др. документи, доказващи транспортната услуга. По какъв начин са осъществени процесните доставки по делото няма ангажирани доказателства и като се има предвид, че и начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) не е доказано, то правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Неоснователно касаторът се оплаква, че относно кадровата и техническа обезпеченост на доставките доказателства за тях са самите фактури, издадени от предходни доставчици. Наличието на фактура обаче не доказва реалността на доставката, нито начисляването на данъка, а само че относно посочените в тях доставчик и получател са възникнали облигационни взаимоотношения, но само с тях не се доказва реалността на доставките и начисляването на данъка. Неоснователно е позоваването на касатора на Тълкувателно решение № 5/2007 г., тъй като то касае данъчни периоди до 31.12.2001 г., а от 01.01.2002 г. законодателят изрично въведе допълнителни изисквания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит с разпоредбата на чл. 65 ЗДДС (отм.), даваща възможност да се изследват действията не само на преките, но и на предходните доставчици. При неустановяване реалност на доставките не може да се приложи предвиденото изключение в чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), поради което и този извод на съда е законосъобразен и в съответствие с установената от него фактическа обстановка. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,