Решение № 11 от 1.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 955/2009 г.

Решение № 11 от 1.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 955/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по молба, /погрешно наречена жалба/, на ДА Д. р и в з - София, с която е предявен иск по чл. 47, т. 2, предл. 1 и т. 3, предл. 2 ЗМТА за отмяна на решение от 12.08.2009 г. по арб. д. № 2/2009 г. на Б. арбитраж при Софийската стокова борса, с което молителят е осъден да заплати на Т. Е. ООД - София сумите: 40 034.35 лв. пропусната печалба на неизпълнение на борсов договор от 16.10.2008 г., 54 600 лв. платена гаранция по същия договор, 7 215.94 лв. за транспортни разходи, 7 218.28 лв. разноски по делото, законната лихва върху сумата 101 850.29 лв. считано от 17.04.2009 г., като отхвърля исковете за разликата до предявения размер от 148 181 лв., като неоснователни. Ответникът по молбата Т. Е. ООД - София е подал писмен отговор, че същата е недопустима, тъй като няма данни дали е спазен срока по чл. 48 ЗМТА, а освен това и неоснователна. Позовава се на Р № 9/24.10.2002 г. по к. д. № 15/2002 г. на Конституционния съд, че ВКС не може да разглежда материалноправните отношения между страните и да пререшава спора, предмет на арб. решение. Претендира за разноски въз основа на представените пълномощни, фактура и извлечение по сметка в с. з. на 25.01.2010 г., които не са оспорени от ищеца. ВКС - I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Исковата молба е подадена от надлежна страна и в тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което е допустима. I. Искът за отмяна на решението на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА е неоснователен. Тезата на ищеца е, че изложените в арб. з. от 19.06.2009 г. мотиви на определението, с което арб. състав приема, че е компетентен да разгледа предявените пред него искове, не следвало да бъдат споделени, тъй като в чл. 9.1 от борсовия договор, отнасянето пред Б. арбитраж е предвидено като възможност. Тези доводи са неоснователни. 1. Освен цитираното определение -лист 115 от делото, Б. арбитраж е изложил допълнителни мотиви в р. II на стр. 2-5 от решението., 2. Диспозитивността на клаузата, предвиждаща възможност за отнасяне на споровете пред Б. арбитраж, дава възможност и за отклонение от това правило, но само по взаимно съгласие на страните. В случая клаузата дава възможност на бъдещия ищец да прецени дали въобще да се предяви иск, ако възникне спор. Затова, арбитражната клауза на чл. 9.1 от борсовия договор е действителна. II. Искът за отмяна на решението на основание чл. 47, т. 3 ЗМТА е неоснователен. Действително, понятието обществен ред по смисъла на чл. 47, т. 3 ЗМТА обхваща основните принципи на правовия ред на Република България. Не всички императивни правни норми попадат в тази категория, а само онези, които бранят такива основни права и ценности, общи за всички правни субекти, чието зачитане следва да бъде, по волята на законодателя, обезпечено на всяка цена с оглед именно на тяхното значение за всеки един правен субект и на обществото като цяло. Тези права и ценности на отделния субект следователно са от такова естество, че осигуряването на тяхното зачитане следва да е в интерес на цялото общество. В случая, дори да са налице твърдяните в исковата молба обсъждане на доказателства, които не кореспондирали със спора и не били годни, както и необоснованост, тези оплаквания са за неправилност на решението и те са извън предмета на настоящето производство по ЗМТА, тъй като контрол върху правилността на арб. решение е недопустим. Дори да се приеме, че допуснатата Сс експертиза била ирелевантна, това не води до засягане на основни права и ценности. Не се установява неспазване на основни, т. нар. свръхповелителни правни норми, поради което съдържанието на арб. решение не противоречи на обществения ред на Република България. По изложените съображения, не са налице релевираните основания за отмяна на арб. решение, поради което предявеният иск е неоснователен и затова следва да бъде отхвърлен със законните последици по чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното, ВКС - I т. о.