Решение № 15945 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2019 г.

Решение № 15945 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Българска железопътна компания" ЕАД, представлявана от изпълнителния директор инж. Н. Райкова, против решение № 1887 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12884/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на "БЖК" ЕАД против Ревизионен акт /РА/ №Р-29002917009344-091-001/19.07.2018 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция ОДОП - София, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Производството пред административният съд е образувано по жалба на "БЖК" ЕАД против ревизионен акт, в частта в която на дружеството е отказано възстановяване на недължимо внесен данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО за периода 1.10.2011 г. до 31.12.201 г. в размер на 29 464.58 лева. Приходните органи са приели с оспореният пред административния съд РА, че е спазен преклузивния срок за подаване на искането по чл. 129, ал. 1 ДОПК, но към момента на подаването му, частното вземане на дружеството е погасено по давност – на 27.03.2017 г. За да отхвърли жалбата против ревизионния акт в обжалваната му част, първоинстанционният съд също е приел, че от страна "БЖК" ЕАД е спазен преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК за подаване на искане за прихващане или възстановяване, но вземането на дружеството е погасено по давност към момента на подаването му. Съдът е приел, че искането за възстановяване на надвнесен данък представлява искане за реализиране на частно вземане, за което е приложим института на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД урежда, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая за недължимо внесеният данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, давността е започнала да тече от момента на внасяне на данъка т. е давността на внесения на 27.03.2012 г. данък от "БЖК" ЕАД за 2011 г. е започнала да тече на тази дата и изтича на 27.03.2017 г., следователно частното вземане на дружеството за 2011 г. е погасено по давност към момента на подаване на искането за възстановяване – 22.12.2017 г. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна. В случая не се спори, че дружеството е внесло данък при източника по чл. 195 от ЗКПО за времето от 1.10.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 29 464,58 лв., както и че същия е недължимо внесен. Спорът е правен и се отнася до приложимия закон по отношение на погасителната давност на вземането на жалбоподателя за възстановяване на надвнесен данък. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК публични са държавните и общински вземания за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. А съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според настоящия съдебен състав с оспореното решение правилно е прието, че вземането на дружеството има частноправен характер и към него е приложима разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, а не на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. В конкретният случай вземането за надвнесен данък принадлежи на дружеството, от което следва че интересът от възстановяването на лихвите е частноправен. Предвид използвания от законодателя метод на уреждане на публичните вземания, по отношение на процесното вземане се налага изводът, че то има частноправен характер, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 110 от ЗЗД. Към процесните вземания разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК е неприложима, тъй като същата касае единствено публичните задължения. Решението е правилно и не страда от пороците релевирани с касационната жалба. Същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1413 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,