Решение № 10587 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2021 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Сони агро ЕООД, представено от адв. С. Бузгьова, срещу решение 2034/23.12.2020 г. на Административен съд Благоевград по адм. д. 579 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 01/311/00803/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6504 от 19.06.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Според него съдът не е формирал собствени фактически и правни изводи, като условие за решаване на спора за съществуването на установените с административния акт публични вземания и не е отговорил на доводите му от първоинстанционната жалба. Оспорва изводите на съда за осъществяване на материалните предпоставки за разпоредената с акта правна промяна, тъй като непостигането на заявени с бизнес плана прогнозни приходи не представлявало нарушение на договора или на закона. Отрича прогнозните приходи от дейността да са сред критериите за оценка на проекта и неизпълнението им да представлява неизпълнение на задължения по чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. Обосновава неприложимостта по време към определянето на размера на публичното вземане на критериите на т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Иска отмяна на решението и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Благоевград АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 34 920.69 лева. Задължено лице е Сони агро ЕООД. Източник на задължението е твърдяно от администрацията неизпълнение от търговеца на договорни и нормативни задължения. По констатациите на администрацията на търговеца е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 2013 г. с договор 01/311/00803 от 24.10.2014 г., сключен от него с ДФЗ, като е установено изпълнение на представения и одобрен с договора бизнес план в размер средноаритметично 43.51% от заложените приходи за финансовите 2016, 2017 и 2018 г. Като правно основание да се разпореди връщане на изплатените суми за финансова помощ със законната лихва върху тях е възприета разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., като има позоваване и на чл. 16, ал. 2 от Наредбата и т. 4.12, 4.4 и 8.1 от договора за отпускане на финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен по критериите на т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ. Допълнително е извършено позоваване на разпоредбите на чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. Съдът е приел, че компетентността на издателя на акта следва от разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 /имал е предвид ал. 5/ ДОПК, както и чл. 166, ал. 2 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. С АУПДВ било установено неизпълнение на договорно задължение, което представлявало въведено с чл. 46, ал. 1 от Наредба 30 основание за връщане на получената финансова помощ със законната лихва. Като приложим към установяване на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определил редът по ДОПК, тъй като сумата по акта представлявала публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Актът притежавал формата по чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването му били спазени административнопроизводствените правила. Съдът е отнесъл отчетените от жалбоподателя приходи от нощувки към предвидените в бизнес плана, като размерът на приходите е проверил с източник на специални знания. Възпроизвел е части от договора, уреждащи последиците от неизпълнение на задължения на ползвателя на помощта. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. В обхвата на инстанционния контрол по чл. 218, ал. 2 АПК и без да има нарочни касационно оплакване, касационният съдебен състав възприема като порок на първоинстанционното решение пропускът на първостепенния съд да оцени като основание за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт издаването му при отсъствие на материалните предпоставки и неприложим административнопроизводствен ред. Тази позиция на настоящия съдебен състав е повлияна от очертаващата се като константна съдебна практика на върховната съдебна инстанция по административни дела при решаване на аналогични спорове (така решенията по административни дела 11780/20 г., 142/21 г., 10232/20 г., 2128/20 г., 13576820 г. и 11903/20 г., всички по описа на ВАС), което е основание да изостави досегашното си разбиране относно приложимия административнопроизводствен ред в привръзка с възприемането на материалните предпоставки за възникването на публичните държавни вземания при неизпълнение на задълженията на ползвателя по договора за отпускане на финансова помощ. Изборът на администрацията е да дефинира обхвата на задълженията по договора за отпускане на финансова помощ, като отнесе към тях постигането на заявените в бизнес плана приходи от дейността. С арг. от чл. 16, ал. 1 и приложение 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в бизнес плана. Задължение на ползвателя на помощта по т. 4.18 от Договора е да спазва одобрения проект за срок 5 години от сключването на договора. Раздел IV, т. 1.1 от бизнес плана отразява приходите от дейността, като в колона А на таблица две се посочват видовете продукти/услуги, които кандидатът произвежда/предоставя и са пряко свързани с инвестицията. Това е и причината администрацията да квалифицира недостигането на заявените прогнозни приходи от дейността като неизпълнение на договорно задължение и юридически факт, пораждащ правомощието ѝ по чл. 46, ал. 1 от Наредбата да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва. Затова и соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта /несъмнено не е неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент/. Този подход е незаконосъобразен. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му. Съответно не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСУСИФ. Администрацията не е означила, но е припознала размера на приходите от финансираната дейност като индикатор при одобряването на проекта и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Това сочи на дължимост на идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като индикатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението. Наличието на основанията по чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕСИФ определя като приложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕСИФ и представлява материалноправна пречка за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП/. Дължима е отмяна на обжалваното решение и на АУПДВ. При този изход на касатора дължат деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 3 877.87 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение