Решение № 14516 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2011 г.

Решение № 14516 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Настоящото производството е образувано по искане на Юлиян Петров Димитров за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по адм. д. № 14587/2008 г. на ВАС, 5 отделение. В изложението искането в молбата за отмяна е конкретизирано с чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Моли за отмяна на влязлото в сила Решение, с което е отменено решението на АС Враца и отхвърлена като неоснователна жалбата му против Заповед № 1863 от 16.05.2008 г. на Директора на ОДП Враца за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и издаване на документи за задгранично пътуване". Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, обсъди данните по делото и намира искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. В случая молителят се позовава на решение № 2/31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г., а решението, чиято отмяна се иска е от 27.04.2009 г. В т. 3 от нормата е предвидена възможност за отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Така изчерпателно въведените предпоставки по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове не са налице. Избраният път на защита от страна на молителя е неправилен тъй като не са налице условията на сочените законови хипотези. Няма пречка, обаче, Юлиян Димитров да поиска от съответния административен орган, на основание изложеното в молбата пред настоящия съд, да отмени наложената му принудителна административна мярка, като евентуален отказ би подлежал на обжалване пред административния съд. По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК за отмяна на влезли в сила съдебни актове и искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,