Решение № 5192 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10836/2017 г.

Решение № 5192 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10836/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. С. А. и Н. Д. А. от гр. Б., против решение № 1210/30.06.2017 г. по адм. дело № 739/2017 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Югоизточен район /ЮИР/, чрез пълномощника му - юрисконсулт А., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна стрна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. С. А. и Н. Д. А. против заповед № ДК-02-ЮИР-6/01.09.2016 г., поправена с решение № ДК-02-ЮИР-8/07.11.2016 г., двете на началника на РДНСК-ЮИР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, във вр. с § 126 ПЗР ЗИД ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Б. и лятна кухня" с размери 5,00/5,00 м, находящ се в ПИ с идентификатор 81178.61.918 по кадастралната карта на гр. Ч., представляващ ползвателски имот № 107 в м. "Митков мост" (стар № 130 по плана на новообразуваните имоти), землището на гр. Ч., извършен от П. С. А.. Прието е от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновани са изводи, че процесният строеж е незаконен като извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, както и поради наличието на влязъл в сила отказ за узаконяване № 34/29.05.2008 г. на гл. архитект на община-С., на основание § 184, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Подробно са изследвани предпоставките за търпимост на строежа спрямо приложимата разпоредба на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, предвид времето на извършване - през 1986 г., при което са направени изводи за неприложимостта й, поради това, че строежа не е допустим съгласно правилата и нормативите действали към момента на извършването му и тези по ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Относимите за спора факти и обстоятелства са правилно установени. Въз основа на тях са направени законосъобразни и обосновани правни изводи. В съответствие с доказателствата по делото е заключението, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория с оглед на описанието и характеристиките му, съдържащи се в констативния акт и възпроизведени в мотивите на заповедта. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за него няма одобрен инвестиционен проект и не е издадено разрешение за строеж. Налице е влязъл е сила отказ за узаконяването му по § 184, ал. 4 ПЗР ЗУТ, който съгласно ал. 12 на същата разпоредба съставлява основание за премахването му по реда на чл. 225 ЗУТ. Отказът е потвърден с влязло в сила решение по адм. дело № 578/2013 г. на Административен съд - Б.. В случая не се споделят изводите на съда, че е налице хипотезата на незаконен строеж и по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като към датата на извършване на строежа за територията и имота, в който същия се намира, няма одобрен и действащ ПУП. Това разбира се не се отразява на правилността на крайните изводи на съда, че строежа е незаконен, поради наличието на едно от основанията по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Незаконността му може да бъде преодоляна ако строежа е търпим на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като попада в обхвата на тази разпоредба спрямо годината на извършването му - 1986 г. Решаващият съд е изложил подробни мотиви относно нетърпимост на строежа на посоченото правно основание, които се споделят изцяло. Процесният строеж не може да бъде приет за търпим, тъй като не отговаря на условията предвидени от правната норма на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за определяне на такъв статут. Същият е изграден в неурегулирана територия - земеделска земя, попадаща в обхвата на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, за която има одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/, в сила от 2007 г. Касаторът по никакъв начин не е установил права на ползвател, респ. на собственик върху имот № 130 по този ПНИ, върху който се намира процесния строеж. Установено е, че за имота има друг ползвател и други собственици, въведени във владение с протокол на община- С.. Поради това и същият не е могъл да извърши процесното строителство, което според него е допустимо като постройка за сезонно ползване до 35 кв. м. При съобразяване с разпоредбата на чл. 108, ал. 3 и ал. 7 ППЗТСУ (отм., в относимата редакция) са изводите на съда, че процесния строеж е недопустим, тъй като не отговаря по вид и предназначение на постройка, която би могла да бъде извършена в земеделски имот, предоставен за земеделско ползване към 1986 г. Процесното строителство, ведно с масивната сграда в имота е било възможно след промяна предназначението на земята и наличието на одобрен за строителство ПУП-ПЗ, за което в случая няма данни. Правилни са и другите изводи на съда, че строежът е недопустим и съгласно действащите правила и нормативи по ЗУТ за строителство в неурегулирани територии и по-конкретно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, вр. с Наредба № 19/2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им. С оглед установеното по делото, че теренът, върху който е изпълнена банята и лятната кухня, попада в охранителна зона А съгласно ЗУЧК, правилно е заключението, че цитираната наредба е неприложима. Като се е позовал на чл. 10 и чл. 17 ЗУЧК, законосъобразно съдът е приел, че строителство в земеделска земя, попадаща в зона А, е недопустимо без промяна на предназначението й. От изложеното следват изводи, до които е стигнал и решаващият съд, а именно, че строежът - предмет на оспорената заповед е недопустим по правилата и нормативите действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ, поради което е нетърпим и не подлежи на запазване. Наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. Оплакването за нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на искането на касационните жалбоподатели за спиране на производството по делото поради наличието на висящо гражданско дело относно собствеността на имота, също е неоснователно. Видно от протокола на съдебното заседание, проведено на 13.06.2017 г., съдът се е произнесъл по направеното искане като правилно е оставил същото без уважение. Спорът за собственост по отношение на поземления имот, в който е изграден незаконния строеж, не е преюдициален за производството с предмет заповедта за премахването му. Като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход и направеното искане от ответника, на същия се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение