Решение № 13033 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2012 г.

Решение № 13033 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Принс Боро срещу решение № 5129 от 28.09.2012 г., постановено по адм. дело № 5396/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът при постановяване на решението не е отчел наличието на доказателства, че вълна от насилие е заляла Нигерия след изборите от 2011 г., налице са множество терористични нападения, радикалната ислямистка групировка "Боко Харам " извършва атентати при които загиват много хора и затова изводът който е направен за липсата на основателен страх от преследване и липсата на реална опасност за здравето и живота му е необоснован. След като не са събрани достоверни доказателства за сигурността в страната необоснован се явява е изводът, че не съществува реална опасност лично за него. Иска се отмяна на решението. Ответникът - чрез процесуалния си представител юриск. Славова, счита жалбата за неоснователна, защото според дефиницията за въоръжен конфликт в международното право, такъв в Нигерия няма. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 332/08.05.2012 г. на Председателя на ДАБ с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят не е доказал наличието на предвидени предпоставки в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Установено е, че след установяване на независимостта на Нигерия конфликтите в страна са свързани преди всичко с борбата за преразпределение на петрола. Основно в северната и северозападната част от страната са извършвани атентати от групировката на Боко Харам, която цели изграждането на ислямска държава и налагането на шериатските закони, но нейните цели преди всичко са държавните институции като противници на установяване на ислямската държава. Прието е още, че при изясняване на бежанската история не е установено наличието на основание да се приеме, че има основание за опасност за здравето и живота за жалбоподателя. Самият той при проведените интервюта не е посочил, че е подложен на преследване от страна на официалните власти, което е дало основание на административния орган да постанови обжалвания отказ. При тези данни съдът е приел, че отказът е законосъобразен. Решението е правилно. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка, която се възприема изцяло от касационната инстанция. По делото не са представени други доказателства, които да доведат до различни изводи от направените такива. По отношение на молителя не се установяват предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тъй като той не е бил обект на преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група и политическо мнение или убеждение, като не съществува и бъдещ риск от преследване поради вероизповеданието му. Правилно е приетото, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като молителя не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства в държавата си по произход. Безпорно следва да се отчетат спорадичните прояви на насилие са свързани с икономически интереси, но като цяло независимо от периодични сблъсъците между християни и мюсюлмани, като цяло политическата обстановка остава стабилна. В приложена справка за страната на произход не е посочено наличието на въоръжени вътрешни и външни конфликти, налице e опит за сериозно спазване на конституционният ред. Като единствена причина за напускане Нигерия касаторът е посочил упражнено насилие срещу семейството му, като твърдяното е останало недоказано както в администратиното, така и в първоинстанционно производство. В подкрепа на този извод на съда е и установения факт, че брата на жалбоподателя който има разрешение за постоянно пребиваване в България се е върнал в Нигерия за провеждане на лечение. Този факт е съобщен лично от Принс Боро в интервюто от 16.02.2012 г. (стр; 15). С оглед на това правлино е прието, че нито от доказателствата приети в хода на административното производство, нито от оБщо достъпни източници, може да се направи обоснован извод за наличие на въоръжен конфликт, характеризиращ се с прояви на безогледно насилие в страната по произход на жалбоподателя. Неоснователни са доводите, изразени в писмената защита на касатора, че въпросите които са му задавани в проведените интервюта са били подвеждащи. видно от протоколите от проведените интервюта същите са били провеждани на разбираем език от жалбоподателя и е налице изявление, че е разбирал смисъла и няма възражения. Затова следва да се приеме, че съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение