Решение № 4581 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4879/2009 г.

Решение № 4581 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4879/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция"-МВР против решение по адм. д. № 6381/2007 г. по описа на Административен съд София- град с искане за отмяна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и незаконосъобразност. Твърди, че съдът не е обсъдил ангажираните по делото доказателства относно допуснато от служителя нарушение на служебната дисциплина. дисциплинарната отговорност не се намира във връзка с наказателната и имуществена отговорност по чл. 224, АЛ. 3 от ЗМВР. Понятията нарушение и престъпление не са идентични. Ответната страна Тодор Андреев Георгиев не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото административната отговорност не се реализира след произнасяне от страна на прокуратура. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството е образувано по жалбата на Тодор Андреев Георгиев против заповед № А3 -5561/5.11.2007 г. на директора на НС"Полиция", с която на основание чл. 228, т. 2, чл. 224, АЛ. 2, т. 4 от ЗМВР вр. с чл. 230, АЛ. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" за нарушение на етични правила за поведение в периода от 19.00 часа на 30.07.2007 г. до 7.00 ч. на 31.07.2007 г., защото по време на изпълнение на патрулно-постова дейност на пост № 318 охрана на ж. п гара Русе- Разделителна се е отклонил от служба и защото е "уговорил " физическо лице да източи гориво от ж. п. цистерни. За да отмени заповедта съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но е незаконосъобразна, защото с прокурорско постановление частично е прекратено досъдебно производство № 6-VII/ 2007/93 на ВОП-Варна по отношение на Тодор Андреев Георгиев по повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 195, АЛ. 1, т. 3 пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 5, т. 6 и т. 9 от НК, тъй като е прието, че лицето не е участвало в престъплението. Съдът е посочил, че има противоречие в показанията на писмени обяснения на Севджан Осман, Стефан Колев и Тодор Пачев, и липсата на доказателства за участието на служителя в кражбата, предвид влязъл в сила акт на орган на съдебната власт- наказателното постановление. Решението е постановено при съществени процесуални нарушени, отменително касационно основание. Заповедта е за налагане на наказание, заради извършени две нарушения на служебната дисциплина: а/ отклонение от служба на 30.07.2007 г. от 23.00 ч. до 24.00 ч. и оставане в питейно заведение без знанието на оперативен дежурен на РУТП-Русе, с което е нарушена р. II, т. 12 и т. 13 и р. VI, б. "в", т. 7 от Инструкция за изпълнение на патрулно- постовата дейност на пост № 318 и б./ участие в кражба на същата дата на гориво от ж. п. цистерни, с които деяния е уронен престижа на службата. Съдът е изложил мотиви само относно второто нарушение, като неправилно е приел, че наличието на наказателно постановление за прекратяване на предварително производство представлява доказателство, че не е извършено престъпление, а следователно и за липса на нарушение на служебната дисциплина. Не са изложени мотиви защо не се дава вяра на разпитаните в хода на дисциплинарното производство свидетели. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Такава сила не е придадена на прекратителните наказателни постановления на прокурора. Освен това, съгласно чл. 224, АЛ. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно и да не са престъпления, деянията могат да представляват нарушение на служебната дисциплина. Поради това представеното наказателно постановление не е доказателство за наличието или липсата на виновно нарушение на служебни задължения. А именно това постановление е обосновало отменителното решение на първоинстанционния съд и липсата на мотиви дали има установени от административния орган факти за дисциплинарни нарушения. Заради това и не са обсъдени ангажираните доказателства и липсва фактическа обстановка относно действията на служителя, които са мотивирали административно-наказващия орган да издаде заповедта. Липсват въобще мотиви относно другото нарушение на служебната дисциплина - отклонението от служба и нарушаването на инструкция за изпълнение на патрулно-постовата дейност. Съдът не е обсъдил материалноправното основание за издаване на заповедта и дали установените от административния акт факти са правилно подведени под цитираната в заповедта правна норма. Съгласно чл. 235, АЛ. 2 и чл. 236, АЛ. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като задължително към решението си излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и фактическите констатации и правни изводи. В случая има допуснато нарушение от съда на посочените съдопроизводствени правила, то е категорията на съществените по смисъла на чл. 208, т. 3 от АПК и е основание за отмяна на съдебния акт. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, АЛ. 2 от АПК