Решение № 13440 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8977/2016 г.

Решение № 13440 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8977/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пейчева" ЕООД със седалище и адрес на управление с. К., представлявано от управителя Ц. П., чрез процесуалния си представител адв. И. М., против решение № 4205/17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2152/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу решение № РО-106/11.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С.-град, чрез гл. юрк. Ев. Вълева, с писмено становище оспорва касационната жалба. Ответникът - Н. Х. Т., чрез упълномощения адв. Н. Г., оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в отговор на касационната жалба и писмени бележки по делото. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отхвърлено оспорването на "Пейчева" ЕООД срещу решение № РО-106/11.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, с което е отменено разпореждане № 16715/30.04.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, като е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО претърпяното от Е. Д. Т. на 01.02.2014 г. при пътно-транспортно произшествие увреждане на здравето. За да постанови това решение съдът е приел, че Тезджан е имал качеството на осигурено за всички социални рискове лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 КСО. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че на датата на инцидента, пострадалият е отивал към работното си място, за извършване на довършителни дейности по лек автомобил и това е било практика при работодателя. Кредитирал е показанията на свидетелите Трайков, Костурски, Колев и Андреев, а обстоятелствата, посочени в графика за сумарно отчитане на работното време за м. 02.2014 г., е посочил, че не могат да бъдат приети за верни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи. От данните по делото се установява, че с декларация за трудова злополука вх. № 275/28.03.2014 г. Н. Х. Т., в качеството си на съпруга и наследник на Е. Д. Т., е декларирала в ТП на НОИ С.-град настъпилата на 01.02.2014 г. (събота) пътно-транспортна злополука. По делото е установено, че Е. Т. е бил в трудово правоотношение с "Пейчева" ЕООД на длъжност "автомонтьор" в автосервиз в с. К. на непълно работно време - 4 часа. На 01.02.2014 г. около 08:10 ч., при управление на лек автомобил от мястото на живеене с постоянен характер - гр. С., ж. к. "Д.", по обичайния път към работното място - автосервизът в с. К., същият е претърпял пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е получил комплексни травми, довели по-късно до смъртта му. С разпореждане № 16715/30.04.2014 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, не е приело за трудова злополука претърпяното на 01.02.2014 г. от Тезджан внезапно увреждане. Посочено е, че не е налице сложният фактически състав на чл. 55, ал. 2. т. 1 КСО, тъй като не е безспорно доказано наличие на функционална връзка, т. е., че пострадалият е пътувал във връзка и по повод на извършваната от него работа. Мотивите на длъжностното лице за това са представените от осигурителя документи, че на 01.02.2014 г. - събота, Тезджан не е следвало да бъде на работа. Това разпореждане е отменено с решение № РО-106/11.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, предмет на настоящото производство. Горестоящият административен орган е приел, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО и претърпяното на 01.02.2014 г. от Тезджан травматично увреждане следва да бъде прието за злополука. Като мотиви органът е посочил наличието на доказателства, които опровергават представения график и сочат, че в деня на злополуката Е. Т. е пътувал по обичайния си път от мястото на живеене до местоработата му, за да приключи ремонт на автомобил, каквито са били задълженията му по трудовия договор. За да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице всички конститутивни основания, съдържащи се в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО, а именно: внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка. Доказателствата от първоинстанционното производство сочат тяхната кумулативна наличност. Изпълнен е фактическият състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, съгласно който трудова е и злополуката, станала с осигурено лице по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. В касационната жалба са изложени възражения в насока, че е спорно обстоятелството дали Тезджан е отивал на работа в автосервиза или е пътувал към с. К. по друг повод като твърдението на касатора е, че е имал личен ангажимент да поправи автомобил на негов приятел, който живеел в същото село. Т. се, че липсва функционална връзка между увреждането и извършваната работа, тъй като съгласно графика за работа в деня на злополуката Тезджан не е бил на работа и не е отивал на работа. Така наведените доводи са неоснователни. По предвидения с чл. 193 ГПК ред е оспорен графика за работа в сервиза за м. февруари 2014 г. и от събраните в хода на съдебното производство множество писмени и гласни доказателства е оборена истинността на този частен документ като съображенията на административния съд за изключването му от доказателствата по делото са подробно изложени и аргументирани в обжалваното съдебно решение. Предвид установените несъответствия в представените графици, молбите за отпуск и др. писмени документи, свидетелските показания на М. М. (бивш работник в сервиза), счетоводителят на дружеството и обясненията на Ц. П., съдът е извел обоснован извод, че представените по делото графици за работа са били изготвяни само с цел счетоводното документално оформяне, касаещо сумарно отчитане на работното време с оглед определяне трудовото възнаграждение на работниците. В тази връзка те не могат да бъдат приети като доказателство за реалното разпределение на работното време и стриктното му спазване, за да бъде прието като доказано твърдението, че на 01.02.2014 г. Е. Т. не е следвало да бъде на работа. По делото са приложени достатъчно доказателства, които безспорно сочат, че на 01.02.2014 г. Тезджан е пътувал към сервиза на работодателя си "Пейчева" ЕООД, за да довърши ремонт на автомобил. Пътно-транспортното произшествие, при което е пострадал, е претърпяно по обичайния път от мястото на живеене с постоянен характер, към автосервиза в с. К., където е било работното му място и където се е налагало да отиде във връзка с довършване на ремонт на автомобил. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват разноски за изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 566401 от 02.10.2017 г. Същата сума е посочена в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, поради което на Н. Х. Т. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение