Решение № 7907 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13116/2020 г.

Решение № 7907 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13116/2020 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Камено, подадена от адв. Бойчев срещу решение № 1195/25.09.2020 г., постановено по адм. д. № 748/2020 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-40/09.03.2020 г. на областния управител на област – Бургас. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа доводи, че решението е постановено в противоречие със Закона за водите (ЗВ), тъй като неправилно са приложени нормите на чл. 19 а, 19 б и § 1, ал. 1, т. 94 ДР ЗВ. Поради това моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта. Моли за присъждане на направените разноски по делото. Ответникът – Областният управител на област Бургас чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът - Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", в представено по делото становище, чрез пълномощника си гл. юрк. Ялъмов счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът - Министър на икономиката не взема становище по касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на кмета на Община Камено срещу заповед № РД-09-40/09.03.2020 г. на областния управител на област Бургас, с която е отказано приемане на дарение, предложено от община Камено, на язовир, намиращ се в поземлен имот № 000229 по КВС за землището на с. Черни връх, с площ от 24 940 кв. м., актуван с акт за публична общинска собственост № 13/17.10.1997 г. на община Камено. Причина за отказа е обстоятелството, че предлагания язовир не е язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, а част от такъв, доколкото язовирната стена не попада в предложения от община Камено поземлен имот. Отказът е основан на чл. 19 б, ал. 5, т. 1 и т. 3 от Закона за водите. Съдът е установил, че е съставен акт за публична общинска собственост № 13/17.10.1997 г. на община Камено за язовир, находящ се в землището на с. Черни връх с площ от 24 940 кв. м., както и че с Решение по т. 23 от протокол № 39/26.07.2018 г. Общински съвет Камено е дал съгласие община Камено да прехвърли безвъзмездно на държавата посочения имот. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че язовира е разположен върху седем поземлени имота, намиращи се в землищата на с. Черни връх, само един от които представлява дареният имот 000229 по КВС. Три от останалите имота са общинска собственост, (публична и частна), два от имотите са частна собственост и са с начин на трайно ползване ниви, а един от имотите е държавна собственост. От правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 19 б, ал. 1 от ЗВ, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Изводът на съда е, че процесният обект не съставлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР ЗВ, а част от такъв, който не може да бъде предмет на договора по чл. 19 б, ал. 2 от ЗВ. По тези съображения оспорването е отхвърлено. Постановеното решение е правилно. Не се установяват пороци, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и при изяснена фактическа обстановка е формирал съответстващи на нея и на материалния закон изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 19 б, ал. 5 от ЗВ областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1. заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР, или 2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за общинска собственост. Областният управител е отказал да приеме дарението, като се е позовал на първата хипотезата, като е приел, че даряваният обект не представлява язовир, а част от такъв. Неоснователни са и касационните доводи за неконстатирани от съда съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като непроизнасянето на административния орган в срока по чл. 19 б, ал. 1 ЗВ не е сред тях. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Следователно, липсата на който и да е елемент от водностопанската система води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир. Правната възможност по чл. 19 а от ЗВ за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от страна на общината към държавата върху язовир предполага наличието на цялата водностопанска система, а не на част от нея. Противното тълкуване би довело до невъзможност за надлежното стопанисване на язовира. Процесният имот № 000229, за който е съставен акт за публична общинска собственост, представлява само площта, заета от водното съдържание на системата – водно огледало. С основание е прието, че този имот не обхваща цялата водностопанска система, а само част от нея, поради което тази дарявана част не може да се дефинира като язовир. Неоснователни са касационни оплаквания за неправилна преценка на вещните права върху язовира. Противно на твърденията на касатора, административният съд преценява вещните права на страните, така, както са доказани пред него със съответни титули за собственост. Административният съд приема, че даден имот е общинска собственост, въз основа на акт за общинска собственост. При липсата на такъв и още повече при наличието на данни за вещни права на трети лица върху части от язовира, изводите на административния съд за липса на право на общинска собственост върху целия язовир са правилни. Оспорване на вещни титули за собственост в административното производство не се разглежда. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника – Областен управител на област – Бургас се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,