Решение № 2571 от 13.3.2023 г. на ВАС, III о.

Българската народна банка е подала касационна жалба срещу решение 1321/1.03.2022 г. по адм.дело 6884/2019 г. по описа на Административния съд - град София в частта, в която е осъдена да заплати на Ж. Пузарг сумата 5624.60 лева, представляваща обезщетение за вреди в размер на законната лихва върху сумата 196 000 лева, претърпени в периода 26.07.2014г. - 05.11.2014г., вследствие на извършено от Българската народна банка нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в това, че не е прието решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност в срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити и забавено изплащане на гарантираното вземане от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и разноски в размер на 110 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният от Ж. Пузарг иск да се отхвърли в съответната част, като се присъдят направение разноски. Българската народна банка е подала и частна жалба срещу определение от 4.04.2022 г. по адм.дело 6884/2019 г. по описа на Административния съд-град София, с което е оставено без уважение искането на банката за допълване на съдебното решение в частта за разноските по искането на Българската народна банка за присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът Ж. Пузарг е поискал отхвърлянето на касационната и на частната жалба на Българската народна банка и присъждане на направените от него разноски. Заявил е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението, както и определението относно разноските, са правилни и следва да се оставят в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касционни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд-град София е образувано по исковата молба на Ж. Пузарг, с която срещу Българската народна банка е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 8627, 97 лева за имуществени вреди, представляващи изтеклата законна лихва върху сумата 196 000 лева, изплатена със забава за периода 30.06.2014г. - 04.12.2014г. по причина на незаконосъобразното бездействие на Българската народна банка да приложи норми от правото на Европейския съюз с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити Административният съд установил, че на 21.09.2012г. Ж. Пузарг сключил с "Корпоративна търговска банка" АД безсрочен рамков договор за платежни услуги за потребител физическо лице. На същата дата към рамковия договорбил сключен анекс 85723 за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит. С подписването на анeкса банката се задължавала да открие на името на клиента сметка в евро за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит, при договорен лихвен процент 4,5% до 7,5% годишно в зависимост от размера на депозираните средства. Лихвата се заплащала еднократно в края на всяка календарна година, но при условие, че депозираната сума е престояла по сметката не по-малко от 30 календарни дни от сключването на договора. Съгласно чл. 5, ал. 3 от анекса начислената лихва се прибавяла към авоара по сметката. На 20 юни 2014г. директорите на "Корпоративна търговска банка" АД уведомили Българската народна банка, че наличните средства на банката по сметки и в брой няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. С решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка "Корпоративна търговска банка" АД била поставена под специален надзор за срок от три месеца поради опасност от неплатежоспособност С решение 82/30.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка били намалени лихвените проценти по депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД до 2,59 %. На 31.07.2014г. Управителният съвет на Българската народна банка приел доклада за текущото състояние на "Корпоративна търговска банка" АД, представен от назначените квестори. С решение 114/16.09.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка констатирал, че към този момент продължават да са налице условията, довели до поставянето на "Корпоративна търговска банка"АД под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори. Поради това действието на всички мерки, наложени с решение 73/20.06.2014 г. и решение 82/30.06.2014 г., било продължено до 20.11.2014 г. С решение 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка бил отнет лиценза за банкова дейност, издаден на "Корпоративна търговска банка" АД, и било наредено да се подаде искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен Фонда за гарантиране на влоговете в банките за откриването на производство по изплащане на гарантирания размер на влоговете. С решение 61/18.11.2014г. Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките определил девет обслужващи банки, считано от 04.12.2014г. На 06.11.2014г. във Фонда за гарантиране на влоговете в банките е изпратена информация за вложителя Ж. Пузарг, на който да бъде изплатен гарантирания размер на влога от 196 000 лева. По делото било представено удостоверение, издадено "Корпоративна търговска банка "АД - в несъстоятелност, според което банката не може да се удостовери каква част от изплатените чрез Фонда за гарантиране на вземанията в банките 196 000 лева представлява главница и каква - лихви, но в общата сума се включвали и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1 ЗГВБ Остатъкът от вземането на Ж. Пузарг към "Корпоративна търговска банка" АД в размер на 49 379, 13 лева бил включен под 2670 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика на "Корпоративна търговска банка " АД вземания. Според изслушаното по делото заключение на счетоводна експертиза, върху влоговете на ищеца в "Корпоративна търговска банка" АД са начислявани лихви в размер на 7,50% годишно за периода 25.06.2014г. - 30.06.2014г. За периода 01.07.2014г. - 06.11.2014г. лихвеният процент възлизал на 2,74% годишно. Начислените лихви по двете сметки на ищеца възлизали общо: на сумата 1506, 70 лева - за периода 25.07.2014г. - 06.11.2014г, на сумата 1476.86 лева - за периода 26.07.2014г. - 05.11.2014г. и на сумата 1905, 56 лева за периода 30.06.2014г. - 06.11.2014г. Размерът на изтеклата законна лихва за забава върху сумата 196 000 лева за периода 25.07.2014г. - 06.11.2014г. възлизала на 5733.82 лева, за периода 26.07.2014г. - 05.11.2014г. - 5624, 60 лева и за периода 25.07.2014г. - 04.12.2014г. - 7262, 83 лева. Законната лихва върху сумата 196 000 лева за периода 30.06.2014г. - 04.12.2014г. възлизала на 8627, 97 лева. От правна страна административният съд приел, че искът е частично основателен. Съдът посочил, че Българската народна банка е натоварена с изключителната компетентност да осъществява надзор върху дейността на търговските банки в страната с оглед поддържането на стабилност на банковата система и защита на интересите на вложителите чл. 2, ал. 6 ЗБНБ. Българската народна банка била компетентният орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл.4, пар. 1, т. 40 от Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013г., като упражнявала властнически правомощия Съгласно член 7, § 1 и 1а от Директива 94/19/ЕО държавите членки осигуряват гарантираният размер на съвкупните депозити на всеки вложител да бъде установен на 100 000 евро, който да им бъде изпратен, в случай че депозитите са неналични. "Неналичен депозит" по смисъла на чл. 1, пар. 3 от директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. При първоначалното въвеждане на разпоредбата на чл. 1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО в националното законодателство е възприет подход, според който изискването съответната кредитна институция да "изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи" се свързва с установяването на неплатежоспособност на институцията. Съгласно по чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО срокът, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите по отношение на неналичните депозити, е 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл. 1, пар. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО . Според изложените от административния съд мотиви, транспонирането на директивата в националното законодателство не съответствало на изискванията за задействане на схемите за изплащане на гарантираните депозити в предвидените в директивата срокове независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитната институция. С издаването на решение 73/20.06.2014г. за поставяне на "Корпоративна търговска банка " АД под специален надзор Българската народна банка обективно констатирала неналичност на депозитите по смисъла на член 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Данните относно състоянието на ликвидността на търговската банка сочели, че не е налице е близка перспектива тя да е в състояние да изплати депозитите средства, тъй като липсвали достатъчно ликвидни активи към 20.06.2014г. Поради това в срок от 5 работни дни Българската народна банка следвало да постанови изричен акт по чл. 1, §. 3, подточка i), ал. 2 от Директива 94/19 ЕО. Бездействието на централната банка да издаде решението, с което да бъде открита процедурата за изплащане на гарантираните депозити на вложителите, представлявало съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Установени били и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника - имуществени вреди за ищеца, причинени от нарушението на правото на Европейския съюзи и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на Българската народна банка и претърпените вреди. Размерът на обезщетението се определял чрез стойността на законната лихва за периода на забавата, през който вложителите са били лишени от достъп до влоговете си. Законната лихва представлявала механизъм за обезщетяване на претърпените вреди, които кредиторът не бил длъжен да доказва. Съдът приел, че Българската народна банка дължи обезщетение за периода на забава или от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено или за периода 26.07.2014г. - 05.11.2014г. По тези съображения административният съд присъдил на ищеца обезщетение в размер на 5624, 60 лева заедно със законната лихва о и разноски в размер на 110 лева и отхвърлил иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 8627,97 лева. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в осъдителната му част не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви и е отговорил на доводите на ответната страна. В касационната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е понесъл имуществена вреда в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с противоправното бездействие от страна на централната банка. Касационният жалбоподател неоснователно възразява, че Българската народна банка не е имала задължение да издаде акт за установяване на неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, тъй като чл.1, т.3 буква i). от Директива 94/19/ЕО не определя компетентния за изпълнението на разпоредбата орган. В съображенията по директивата изрично се отбелязвало, че всяка държава членка е свободна да определи органа, който следва да установи неналичност на депозитите. Същевременно не била създадена национална правна норма, с която на банката се възлагало да приеме решение по чл.1, т.3 буква i) . С приемането на Регламент (ЕС) 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 г., са определени единни правила относно пруденциалните изисквания за институциите, които оперират на пазарите на банкови и финансови услуги. В чл. 4, §1, т.40 от Регламент (ЕС) 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 г. се съдържа определение, според което компетентен орган означава официално признат от националното право публичен орган или структура, които са оправомощени от националното право да упражняват надзор върху институциите като част от действаща надзорна система в съответната държава членка. Такъв орган в държавата е единствено Българската народна банка. Административният съд законосъобразно е приел, че Българската народна банка е легитимирана да отговоря по предявения срещу нея иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като е централна банка с присъщите на този статут правомощия на управителните й органи, уреден в Закона за българската народна банка. Централната банка се явява компетентният орган по смисъла на §40 Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012, който осъществява надзор за спазването на пруденциалните изисквания от кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.). Това изрично е посочено и в разпоредбата на чл.1, ал.2 от Закона за кредитните институции (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.). Съгласно § 1а (нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г., отм. ДВ. бр.62 от 14 август 2015г.) от допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции този закон въвежда разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане (ОВ, L 68/3 от 13 март 2009 г.). Както вярно е посочил административният съд, разпоредбите на директивата по отношение на сроковете за изплащане на гарантираните депозити не са въведени пълно и точно в националния закон, уредбата в който се различава от тази, която е следвало да бъде създадена в изпълнение на Директива 94/19/ЕО. За времето от 30.06.2014 г. до 14.08.2015 г., когато е внесено изменение в Закона за кредитните институции, разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. не е била транспонирана в националното законодателство. Като резултат е допуснато несъответствие в предписанията на чл. 23, ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, (отм.) и чл.1, точка 3, буква i от Директива 94/19/ЕО. С решението от 20.06.2014 г. за поставяне на Корпоративна търговска банка АД под специален надзор за срок от три месеца поради опасност от неплатежоспособност Българската народна банка обективно е констатирала, че депозитите на вложителите в тази банка са неналични. С оглед на тази преценка относно финансовото състояние на "Корпоративна търговска банка" АД Българската народна банка е трябвало да издаде решение, с което да обяви, че депозитите са неналични, прилагайки приложимите норми от правото на Европейския съюз вместо тези на националното право, които им противоречат. Като не е издала решение за обявяване на депозитите за неналични и не е уведомила Фонда за гарантиране на депозитите в банките за откриване на процедурата по изплащането им в указания в Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. срок, Българската народна банка е допуснала съществено нарушение на правото на Европейския съюз, за което следва да носи имуществена отговорност. С оглед принципа за примат на правото на Европейския съюз над националното право, всяка публична институция е длъжна да извършва преценка за съответствие на националното право с правото на Европейския съюз и да прилага правото на Европейския съюз в случай на несъответствие. Когато директивите съдържат норми с директен ефект, предоставящи права на частноправни субекти, правоприлагащата институция не може да се позове на неточното или непълното им транспониране в националното законодателство. В мотивите на решението от 25 март 2021 г. по дело С-501/18 на Съда на Европейския съюз са формулирани предпоставките за възникване на имуществената отговорност на държавата - "...увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия, а именно: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда...." Административният съд е направил обоснован от доказателствата по делото извод, че в случая тези три условия са изпълнени. Поради допуснатото съществено нарушение на правото на Европейския съюз от Българската народна банка, при пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, за ищеца е възникнала имуществена вреда, тъй като той не е могъл своевременно да разполага със сумата, възлизаща на гарантирания размер от влога му. Касационният жалбоподателя неоснователно възразява, че на ищеца незаконосъобразно е присъдена законна лихва върху законната лихва, изтекла върху вложената от него сума в течение на исковия период. Административният съд е присъдил обезщетение за имуществени вреди, които се измерват с изтеклата върху влога законна лихва за периода 25.07.2014 г. - 6.11.2014 г., през който Българската народна банка не е изпълнявала задълженията си по Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г . Касационната инстанция не споделя довода на Българската народна банка, че ищецът не е понесъл вреди, тъй като обезщетението за забавено плащане на парично задължение било дължимо само в случаите на договорно неизпълнение на длъжника, но не и при вреда, възникнала от деликт. Законната лихва се дължи като обезщетение за неизпълнение на парично задължение независимо дали неизпълнението е свързано с договорно или от извъндоговорно правоотношение. Размерът на дължимото на страната обезщетение се определя на основание чл.86 ЗЗД, в съответствие с националния закон, тъй като в тази област не са създадени норми от правото на Европейския съюз. Съгласно §1 от заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Ищецът не е трябвало да доказва размера на причинените й вреди, тъй като претендира изтеклата върху главницата законна лихва, която, както беше посочено по-горе, представлява предвиденото по закон обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Не се споделя и доводът на касационния жалбоподател, че ищецът не е претърпял загуба в размер на законната лихва, тъй като през целия период на специален надзор до отнемането на лиценза за банкова дейност на "Корпоративна търговска банка" АД, е получавал възнаградителна лихва върху пълния размер на влога си. Обезщетението за имуществени вреди, за което е осъдена Българската народна банка, произтича от фактически състав с извъндоговорен характер. Лихвата, която се начислява по влоговете на ищеца, е елемент от правоотношението по договора му за влог, който е сключил с "Корпоративна търговска банка" АД. Съгласно чл.4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), гарантираният размер на влоговете от 196 000 лева включва и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1. Максималната сума, който изплаща Фондът за гарантиране на влоговете в банките, е 196 000 лева, независимо че размерът на влоговете на лицето, включително натрупаната върху тях лихва, може да е по-висок. Затова при определяне на размера на обезщетението няма правно значение каква част от изплатената на даден вложител сума от 196 000 лева представлява главница и каква - договорна лихва. Начислената върху влоговете договорна лихва увеличава размера на задължението на "Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност към вложителите, които могат да търсят пълният му размер в образуваното срещу търговската банка производство за несъстоятелност. Това вземане обаче не е идентично с вземането на вложителя към Българската народна банка за обезщетяване на вреди, чийто източник е настъпилото непозволено увреждане. При отсъствието на сочените касационни основания на административния съд в осъдителната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция намира, че административният съд е нарушил процесуалните правила, като е отказал да присъди на Българската народна банка разноски съразмерно с отхвърлената част от иска с определение от 4.04.2022 г. по адм.дело 6884/2019 г. по описа на Административния съд-град София. Определението е неправилно и следва да се отмени. Административният съд незаконосъобразно се е позовал на §6, ал.1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, приемайки, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага за дела, заведени след приемането й. В действителност, и според предходната редакция чл. 10 ЗОДОВ (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) ответникът има право на разноски, в които се включва и заплатеното от него адвокатско възнаграждение, тъй като обективно не е създадена нова правна уредба, а нова редакция на нормативния текст относно отговорността на разноски по делата, заведени по този закон. Съгласно чл.10, ал.2 ЗОДОВ (изм. ДВ, бр. 43 от 2008 г.), ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Макар да не е предвидено изрично, по аргумент за по-силното основание, разноски на ответника се дължат и при частично отхвърляне на иска. При непълнота на закона, приложение намира чл.78, ал.3 ГПК, според който ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Непълнотата в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, що се отнася до възлагането на разноските, е преодоляна частично с приемането на разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ (нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.). Съгласно чл.10, ал.4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С приемането на чл.10, ал.4 ЗОДОВ не създава нова правна уредба, а се подобрява цялостната редакция на текста. Действието на чл.10, ал.4 ЗОДОВ не е отложено с параграф 6 от заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С изменението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, обнародвано в Държавен вестник, бр. 94 от 2019 г., се въвежда ново основание на отговорността на държавата и общините за вреди, в обхвата на която се включват и вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, урежда се подсъдността на споровете за отговорността на държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което е във връзка с изменението на чл.203, ал.3 АПК (ДВ, бр. 94 от 2019 г. ). Именно с тези важни законови промени следва да се свързва отлагането на действието на закона по отношение на исковите молби, които са внесени преди изменението. Като разграничителен критерий е избрана датата на внасяне на исковата молба, тъй като новите правни норми не могат да бъдат основание на вече предявени искови претенции Разноските се определят от съда с крайния съдебен акт, съобразно предвижданията на действащия към този момент нормативен акт. Начинът, по който се разпределят между страните, не е елемент, характеризиращ исковата претенция, а зависи единствено от изхода на правния спор. Затова няма място за изключване на действието на влязлата в сила норма на чл.10, ал.4 ЗОДОВ без оглед систематичното й тълкуване по силата на §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общите за вреди. Българската народна банка е направила разноски за първата инстанция общо в размер на 1744, от които й се дължат 607,08 лева съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед изхода на делото пред втората инстанция на Българската народна банка не се дължат разноски. На ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 936 лева. След прихващане на насрещните вземания следва да се приеме, че на ответника се дължат разноски по компенсация в размер на 328, 92 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд