Решение № 8736 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2008 г.
ВАСII отделение30.06.2009 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
Оставя в сила решение от 6.10.2008 г., постановено по адм. д. № 420/2008 г., на Административен съд - Монтана. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8736 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитра Котларска, против решение от 6.10.2008 г., постановено по адм. д. № 420/2008 г., на Административен съд - Монтана. С доводи за неправилност и необоснованост се претендира отмяната му. Ответната страна: СГКК - Монтана не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че жалбата е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена Заповед № КД-14-12-98/18.06.2008 г., на началника на СГКК - Монтана, с която е отказано изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти за ПИ с идентификатор 48489.21.336, землище Монтана, местност "Парта". За да постанови този резултат съдът е приел, че при постановяването на административния акт, административния орган не е обсъдил представените към преписката писмени доказателства, от които се установява, че спорът за материалното право е разрешен с влязло в сила решение. Решението е правилно. Върховният административен съд счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че когато грешката или непълнотата е установена предварително в отделно съдебно производство по спор за материално право с влязло в сила решение, се изключва необходимостта от съставянето на констативен акт по реда на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР с подписването му от заинтересуваните страни. Това решение, което има сила на пресъдено нещо по отношение на участвалите в исковото производство страни, замества необходимостта от писменото съгласие на заинтересуваните лица при нанасянето на промяна в кадастралната карта и кадастралните регистри по смисъла на цитираната разпоредба от ЗКИР. Правилно съдът е върнал преписката на началника на СГКК за произнасяне по искането. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,