Решение № 8284 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2010 г.

Решение № 8284 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 87 ЗУБ във връзка с чл. 145 от Администратвинопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Сайед Амир Набавизадех Сайед Камал, от мъжки пол, роден на 24.06.1992 г. в гр. Техеран, гражданин на Иран, народност - персиец, вероизповедание - мюсюлманин - шиит, семейно положение - неженен, ненавършил пълнолетие, действащ лично и със съгласието на своя баща - Набавизадех Сайедабас, против решение № 72/8.02.2010 г г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по 146 от АПК. Моли съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган с указание да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Чужденецът не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Не изразява писмено становище по жалбата. Ответникът по жалбата - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и излага съображения относно законосъобразността на административния акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Въз основа на данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Производството пред административния орган е било образувано по подадената от кандидата молба за статут по ЗУБ № 174 от 18.11.2009 г. В рамките на административното производство е проведено интервю и са представени справки относно сигурността на страната по произход. В молбата за закрила жалбоподателят е изложил бежанската си история, от която става ясно, че причината за търсената закрила е от личен характер. Чужденецът е пристигнал нелегално в Република България през месец август 2009 г., придружаван от своя баща . Молбата за закрила по реда на ЗУБ е подадена едва на 18.11.2009 г. Искането за закрила е мотивирано със страх за живота и сигурността, произтичащ от отправено спрямо него заплаха за живота му от физическо лице - съпруг на жена, с която неговият баща имал извънбрачна връзка. Твърди се, че бащата на молителя се уплашил и отишъл да живее при приятел, а съпругът се заканил, че ако не го намери, ще убие неговия син. В интервюто пред орган на ДАБ е заявил, че не членува в политически партии, не се занимава с политическа дейност, не е арестуван или осъждан по политически причини. Със становище от 27.01.2010 г. на младши експерт в РПЦ - Баня е предложено на кандидата да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. С обжалваното решение. председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и поради липса на условия по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложени са съображения, че жалбоподателят не е бил преследван и същият няма основания да се страхува от преследване в страната си по произход. Освен това административният орган е формулирал извода, че изявленията на жалбоподателя са недостоверни, тъй като другите членове от семейството на молителя, продължават да живеят в Иран, без оплакване за получени заплахи за живота и сигурността им. Въпреки извършеното интервю, административният орган е нарушил административнопроизводствените правила, не е събрал доказателства относно сигурността на страната по произход - Иран, съдържащи данни за ситуацията в същата, обществено политическата обстановка и спазването на човешките права и не е изпълнил вмененото с нормата на чл. 75, ал. 2 задължение да обсъди в решението да обсъди всички факти, свързани с държавата по произход. Предвид нарушението на административнопроизводствените правила представлява основание за отмяна на решението на председателя на ДАБ на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила, след събиране и обсъждане на доказателства относно ситуацията в страната по произход. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение