Решение № 14627 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2017 г.

Решение № 14627 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по оспорване, подадено от Ц. В. Ф. срещу Заповед № 8121К-5184/21.12.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушения на материалноправни разпоредби - отменителни основания съгласно чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което иска да бъде отменена. Съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С обжалваната Заповед № 8121К-5184/21.12.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на Ц. В. Ф. - разузнавач I степен в сектор "Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" на отдел "Криминална полиция" при ГДНП-МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с Министерство на вътрешните работи (МВР). В оспорената заповед е посочено, че се издава за това, че "в периода от 07.12.2015 г. до 09.12.2015 г. в гр. С., заедно с Г. С. Г., служител на ДАНС и Б. С. Р., е участвал в проведени срещи с М. Х. А. (гражданин на Ирак), при които се е представил за служител на ГДБОП. При среща на 07.12.2015 г. инспектор Ф. е отправил заплахи към М. А., че ако не работи с тях ще го върнат в Б. в затвора. На срещата на 09.12.2015 г. е присъствал при отправено искане от Г. към М. А. да им даде в четиринадесет дневен срок сумата от 30 000 евро, което ако не изпълни, документите му са "изгорели" при шефа им и ще го върнат обратно в Б.. " Тази описана в оспорената заповед фактическа обстановка е възприета от министъра на вътрешните работи като едно деяние, което е установено според него от "приобщените по реда на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 39, ал. 1 от АПК към дисциплинарното производство материали от досъдебно производство № 59/2015 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура - свидетелски показания на М. А., потвърдени и допълнени с показанията на П. К., Л. Т., Г. С. и протоколи от извършено разпознаване." Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че установеното от него деяние представлява виновно нарушение на т. 15, 19, 20, 30 и 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а като е станало достояние на органите на досъдебното производство, на Специализирания наказателен съд и на широк кръг от граждани е уронил престижа на службата т. е. извършил е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което се явява тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Няма спор, че Ц. Ф. е служител на МВР като последната заеманата от него длъжност е разузнавач I степен в сектор "Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" на отдел "Криминална полиция" при ГДНП-МВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-313/29.01.2016 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е разпоредено извършване на дисциплинарно производство във връзка с постъпили данни в предложение рег. № 3286р-2398/18.01.2016 г., че Ц. Ф. е задържан под стража въз основа на постановление на Специализираната прокуратура и е привлечен като обвиняем за това, че е участвал в организирана престъпна група с цел да набави за себе си и други две лица имотна облага в размер на 30000 евро заедно са принудили М. Х. А. чрез заплаха да му причинят имотна вреда, но не са настъпили предвидените последици по независещи от него причини - престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, във връзка с чл. 18, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Посочено е че тези действия са станали достояние на служители на прокуратурата, следствието и обществено достояние чрез публикации в медиите, поради което е уронен престижа на службата и представлява поведение несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Със същата заповед е определен дисциплинарноразследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство и да запознае служителя с образуваното производство и неговите права, като ако установи и други нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР те също да бъдат разследвани и квалифицирани, съобразно събраните доказателства, след което да се изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. С покана рег. № 7618/25.02.2016 г., връчена на същата дата, Ц. Ф. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и възможността да даде писмени обяснения. С обяснения рег. № 8174/29.02.2016 г. Ц. Ф. е заявил, че не желае да дава други обяснения по случая, защото има образувано наказателно производство и "всички...говореници" биха могли да повлияят върху неговия ход. С. З. № 8121К/29.03.2016 г., № 8121К-2152/07.06.2016 г. и № 8121К-2769/26.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи е удължаван срока за провеждане на дисциплинарното производство. С. З. № 8121К-2523/30.06.2016 г. и Заповед № 8121К-3701/16.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи е изменен състава на дисциплинарноразследващия орган, а с втората и отново е удължен срока за провеждане дисциплинарното производство до 28.11.2016 г. С протоколи от 11.10.2016 г. новите членове на дисциплинарно-разследващия орган се запознават с проведеното до този момент, материалите по преписката и са изразяват съгласие с извършените процесуални действия. Дисциплинарноразследващият орган изготвя обобщена справка рег. № 3286р-41684/15.10.2016 г., в която са възпроизведени всички процесуални действия по образуваното досъдебно наказателно производство и издадените в дисциплинарното производство заповеди на министъра на вътрешните работи. В обобщената справка е посочено, че в "досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели М. А., П. К., Л. Т. и Г. С.. Показанията на всички свидетели са в подкрепа единствено на тезата за виновността на Ц. В. Ф.. Същият е бил разпознат и при проведените процесуално-следствени действия: разпознаване по досъдебното производство". Посочено е също така, че всички материали от досъдебното производство са приобщени към дисциплинарното, но липсва тяхното обсъждане. Липсват и констатации какви факти се приемат за установени въз основа на тези доказателства. Тази липса не се компенсира дори ако се приеме, че цитираното изречение не е просто обобщено описание на свидетелките показания, а собствен извод на дисциплинарно-разследващия орган доколкото от него не става ясно "тезата за виновността" по отношение на какво установено в дисциплинарното производство деяние се отнася. Изводите, формулирани в обобщената справка, са само относно приетото за безспорно доказано обстоятелството, че "действията на инспектор Ц. Ф. са станали достояние на служители на прокуратурата, следствието и обществото..., с което е уронен престижа на службата като деянието му е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР." В изводната част на обобщената справка също липсва собствен анализ на доказателствата и какви конкретни деяния са приети за установени за извършени от служителя, е посочено, че "От материалите по досъдебното производство срещу Ц. В. Ф. разследващите органи са преценили, че има достатъчно доказателства за вината му, въз основа на което същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл. 18, ал. 1 от НК". След този израз отново е описано по какъв начин е станало публично известно задържането на служителя и че това представлява деяние уронващо престижа на службата и е несъвместимо с конкретни етични правила, но не и конкретно кое деяние е прието от дисциплинарно-разследващия орган за извършено. Направена е правна квалификация на "извършеното деяние" и е направено предложение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. На 26.10.2016 г. Ц. Ф. е запознат с обобщената справка и възможността да даде обяснения или възражения. Във възражение № 3286р-42182/28.10.2016 г. държавният служител е заявил, че винаги е спазвал Етичния кодекс, а не е съгласен с предложението за налагане на наказание "уволнение", защото с това се нарушава презумцията за невиновност и разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР преди влизане в сила на осъдителна присъда. Становище рег. № 3286р-43666/07.11.2016 г. относно резултата от проведеното дисциплинарно разследване не се различава от обобщената справка като съдържание включително и относно приетите за установени от дисциплинарноразследващия орган конкретни "виновни действия" с описание на време и начин на извършване от Ц. Ф.. Описанието е само за наличието на образувано наказателно производство и за какво е привлечен като обвиняем служителя на МВР. Видно от поставените печати върху обобщената справка, становището, обясненията и възражението на Ц. Ф. министърът на вътрешните работи се е запознал с тях на 20.12.2016 г. Като писмени доказателства по делото са приети и писмени доказателства, представляващи част от дисциплинарната преписка, а именно: кадрова справка рег. № 3186р-19607/20.05.2016 г., постановление за привличане на обвиняем, протоколи за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетел М. Х. А. пред съдия и от следовател, протоколи за разпит от следовател на свидетелите П. К., Г. С., Л. Т., протоколи за разпознаване на лица по снимки, протоколи от съдебни заседания, провеждани относно мерки за неотклонение на Ц. Ф. и още две лица, както и копие от публикация в сайта "Правен свят" от 07.01.2016 г. Тези доказателства са описани като съществуващи (дори като приобщени) в обобщената справка и становището, но не са обсъждани от дисциплинарноразследващият и дисциплинарнонаказващият орган, не е посочено какви конкретни факти и обстоятелства от значение за дисциплинарната отговорност на Ц. Ф. са приети за установени въз основа на тях. С оглед обстоятелството, че предмет на настоящото производство е законосъобразността на оспорена заповед за налагане на дисциплинарно наказание, настоящият съдебен състав намира, че извън предмета на доказване са фактите, които подлежат на установяване и доказване в наказателното производство и не са установени самостоятелно в дисциплинарното производство. По изложените съображение тези писмени доказателства следва да бъдат преценявани само от тази гледна точка и въз основа на тях да се приеме, че те са съставени по надлежния процесуален ред (НПК), приобщени са в дисциплинарното производство, но не са анализирани и обсъдени от органите на дисциплинарното производство в тяхната цялост. На практика са използвани за установяване само привличането на Ц. Ф. като обвиняем, неговото задържане и публичното разпространение на тези два факта. Настоящият съдебен състав също приема за установено от тези доказателства, че Ц. Ф. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление и му е взета мярка за неотклонение задържане под стража, чието изпълнение е станало публично известно. Други конкретни факти дисциплинарно разследващият орган не е приел за установено, а в оспорената заповед вместо точно описание на извършеното дисциплинарно нарушение е възпроизведена фактическата обстановка, която е предмет на разследване и установяване в наказателното производство. Липсва ясно и недвусмислена на конкретно "деяние" или "действия" (използвани са и двата израза), което е извършено/и на точно определено място, време и по какъв начин от Ц. Ф.. Липсата на индивидуализация е допълнителна пречка за свързване на свидетелските показания с предмета на доказване и проверка тяхната достоверност, което и не е извършено от дисциплинарноразследващия орган и дисциплинарнонаказващия орган. Допълнително в съдебното производство са приети и копия от страници на книгата за пропусквателния режим в сградата на ГДНП-МВР, според които на 12.07.2016 г., 28.07.2016 г., 04.10.2016 г. и 27.10.2016 г. Ц. Ф. като посетител е отишъл при Т. Т. ОКП-08 28531. Като основание за посещението са посочени "обяснение" и "посетител". Т. Т. е несменяемият чл. на дисциплинарноразследващия орган. На 28.07.2016 г. 04.10.2016 г. на Ц. Ф. са връчвани документи от дисциплинарната преписка, такива са му връчени и на 11.07.2016 г. и 26.10.2016 г., но според същите писмени доказателства на тези дати не са отразени срещи между Т. Т. и Ц. Ф.. При така събраните доказателства и установените въз основа на тях факти, настоящият съдебен състав намира следното: На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган. О. З. № 8121К-5184/21.12.2016 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, е компетентен да налага за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. Ц. Ф. е държавен служител на изпълнителска длъжност, а наложеното му наказание-уволнение е предвидено в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство. Дисциплинарното производство е започнало със заповед № 8121К-313/29.01.2016 г., издадена от компетентен по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи, както и е приключило в предвидените от закона срокове. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две година от извършването му. В конкретния случай според описанието в обстоятелствената част на оспорената заповед, независимо от липсата на точност относно времето и мястото и характера на извършените действия/деяние, е посочен период на събитията 07.12.2015 г. - 09.12.2015 г. Министърът на вътрешните работи се е запознал с обобщената справка и становището на 20.12.2016 г. т. е. на тази дата може да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, а оспорената заповед е издадена на 21.12.2016 г., от което следва, че при всички случаи са спазени сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. Продължаването на дисциплинарното производство и промяната в състава на дисциплинарноразследващия орган са съобщавани срещу подпис своевременно на дисциплинарноразследваното лице. Разминаването в две от датите, на които той се е срещнал с чл. на дисциплинарноразследващия орган не са отразяват на този извод, доколкото при приемането на другите писмени доказателства по делото, представляващи част от административната преписка, Ц. Ф. не е оспорил истинността на документите, върху които е посочено, че е поставен неговия подпис и датите на връчването им. Допълнително следва да се посочи, че констатираното несъответствие между фактите, установени с преки доказателства и фактите, установени с косвени доказателства, е несъществено и не обуславя извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила дори и при неправилно датиране на връчването, то самото не е оспорено и не е налице нарушение на правото на защита на служителя. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно основното оплакване в жалбата за допуснато нарушение на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР като абсолютно основание за отмяна на оспорваната заповед. От събраните писмени доказателства се установява също така, че формално е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания в МВР както от гледна точка на спазване на процесуалните срокове, така и от гледна точка механизмите за осигуряване реално право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище и да бъде изслушан от дисциплинарнонаказващия орган преди да му бъде наложено наказанието. В оспорената заповед е записано, че Ц. Ф. е отказал да даде обяснения като е цитирано неговото обяснение от 29.02.2016 г., което по своето съдържание е точно в този смисъл. В заповедта е цитирано и писменото възражение от 28.10.2016 г. По делото липсват доказателства за други обяснения от Ц. Ф. в периода м. февруари - м. март 2016 г., които в нарушение на процесуалните правила да не са съобразени при издаване на оспорената заповед. Обясненията от 29.02.2016 г. са адресирани до министъра на вътрешните работи и от тяхната неръкописна част е ясно, че Ц. Ф. ги е дал по повод образуваното дисциплинарно производство. Възражението от 28.10.2016 г. не е адресирано, но с оглед хронологията на останалите процесуални действия е възможно да се приеме, че е по повод поканата от 26.10.2016 г. Без значение е дали тази покана му е връчена на 26.10.2016 г. или на 27.10.2016 г., доколкото възражението е от 28.10.2016 г. Като се вземе предвид и това, че министърът на вътрешните работи на 20.12.2016 г. се е запознал изрично с възражението от 28.10.2016 г., се налага извод, че то представлява и е възприето от всички като обяснение по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Следователно не е основателно и оплакването в жалбата за допуснати нарушения на дисциплинарната процедура, но е основателно твърдението за допуснато нарушение на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, което се е отразило и върху установяване на дисциплинарното нарушение, за което е наложено оспореното дисциплинарно наказание. Дисциплинарноразследващият орган не е извършил никакви действия по доказване на дисциплинарното нарушение, а само е цитирал приобщените доказателства от досъдебното наказателно дело. Не е извършен собствен анализ на свидетелските показания и разпознаване по снимков материал, по никакъв начин не е посочено в обобщената справка и становището какви факти се приемат за установени от тези доказателства, събрани по надлежния процесуален ред в друго производство. Допустимото от закона приобщаване към доказателствата в дисциплинарното производство не замества необходимостта от обсъждането им и формиране на собствени фактически установявания и правни изводи. Липсата на описание на приетата за установена фактическа обстановка от дисциплинарноразследващия орган се е отразила и върху съдържанието на оспорената заповед, което не отговаря на изискванията чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При описание на дисциплинарното нарушение дисциплинарноразследващият орган е използвал преразказ на извършените процесуални действия от органите на досъдебното производство по образуваното наказателно дело и възпроизвеждане на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Липсва въобще описание на конкретно деяние - действие или бездействие, за което е прието, че представлява е нарушение на описаните етичните норми. Единствено по отношение публичното оповестяване на задържането на служителя е посочено от кое доказателство се установява, а по отношение на другите факти дори е налице разминаване и са използвани различни изрази и спрежения (деяние/действия). В оспорената заповед като установени са посочени фактите, които в обобщената справка и становището са цитирани като предмет на разследване в досъдебното наказателно производство. На практика в проведеното срещу Ц. Ф. дисциплинарно производство не са събирани доказателства, с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата по извършено дисциплинарно нарушение, а са приобщени само доказателствата за извършено престъпление, които не са обсъдени и анализирани от гледна точка дисциплинарната отговорност на служителя. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В този смисъл нарушението на служебната дисциплина не е задължително да представлява престъпление, но дори и да е така, двете производства - наказателното и дисциплинарното се развиват независимо едно от друго. Поради автономността на производствата, установяването на релевантните за всяко от тях факти следва да стане в съответното производство и при собствен анализ на всички доказателства, независимо по кой процесуален ред са събрани. Следва да се има предвид, че задържането на служителя като мярка на процесуална принуда и образуваното срещу него досъдебно наказателно производство сами по себе си не са укоримо поведение, а основанието за тях може да бъде такова. В случая укоримото поведение на жалбоподателя според дисциплинарнонаказващия орган се основава на факта, че е провел/присъствал на две срещи с М. А. и му е оправил заплаха, че "ако не работи с тях ще го върнат в Б. в затвора", а след това е присъствал на отправено искане за даване на парична сума. В конкретния казус обаче описаните действия и бездействие не са конкретизирани, за да е възможно с тях да се приеме, че се извършва нарушение на задължението на държавния служител: да съобразява законността на действията си, които възнамерява да предприеме (т. 15 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР), да пази доброто име на институцията, която представлява (т. 19), да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си (т. 20), оказва помощ на всяко лице в опасност, като в зависимост от възможностите си съдейства за предотвратяване или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, защитава от посегателства личността, личната и обществената собственост и защитава гражданите и имуществото им при пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации (т. 30) и не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване (т. 83). Изводът за нарушение на правила от Кодекса за поведение на държавните служители в МВР на практика е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на деянието, за което е бил задържан и срещу него е било образувано досъдебно наказателно производство. Всъщност в образуваното и проведено срещу служителя дисциплинарно производство не са били извършени каквито и да било действия по изясняване на фактите и обстоятелствата по вмененото на служителя дисциплинарно нарушение, а само са приобщени събраните в наказателното производство доказателства без да бъдат обсъдени и от тях да се приеме за извършено индивидуализирано дисциплинарно нарушение. На практика като фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание са посочени същите обстоятелства, които са повод за образуване на наказателното производство и привличането на Ц. Ф. като обвиняем и не е направено разграничение при какви обстоятелства и по какъв начин са извършени отделните описани със съставите на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР, за е налице извършено нарушението на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата, което представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание. Осъществяването на конкретен състав от Наказателния кодекс, което представлява основание за ангажиране на наказателната отговорност по НК се доказва с влязла в сила присъда и е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В случая наказанието е наложено на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР без да са установени и доказани в дисциплинарното производство други факти освен образуването на наказателно производство, повдигането на обвинение и задържането на служителя като мярка за неотклонение, което е станало публично достояние. С оглед изричния текст на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната практика на МВР възприе за стандарт разглеждането и приключването на дисциплинарните производства независимо от образуването за същите фактически основания на наказателно производство. Разпоредбите на чл. 195, ал. 3 и 4 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР не намират приложение в повечето от дисциплинарните производства, доколкото те се развиват и приключват преди наказателните дела. Тази административна практика е в синхрон и с установената съдебна практика за липса на преюдициалност на наказателното производство спрямо спора относно законосъобразността на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания (определение № 9501/18.07.2017 г., постановено по адм. д. 6854/2017 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав и мн. др.). От друга страна с оглед безспорното обстоятелство, че установяването на виновното извършване на изпълнителното деяние, представляващо състав на престъпление, е от компетентността на наказателния съд и по тях той се произнася с присъда, съдебната практика в административното правораздаване налага постановяването на оправдателна присъда като основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения, с които е отхвърлена жалба против заповед за налагане на дисциплинарно наказание при същата фактическа обстановка (решение № 10927/18.09.2017 г., постановено по адм. д. 11337/2015 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав и мн. др.). Тези съображения са важни според настоящия съдебен състав за определяне предмета на доказване и ограничаването му само до събиране на доказателства и обсъждане на тези от тях, които установяват фактите, които са били предмет на обсъждане и доказване в дисциплинарното производство, но не и тези, които са предмет на наказателното производство и представляват фактически състав на престъпление. От доказателствата по делото не се установява точно кога, по какъв конкретен начин и при какви обстоятелства Ц. Ф. не е съобразил законността на действията си, които възнамерява да предприеме; не е пазил доброто име на институцията, която представлява; не е насърчавал хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и не е оказвал помощ на всяко лице в опасност, като в зависимост от възможностите си съдейства за предотвратяване или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, защитава от посегателства личността, личната и обществената собственост и защитава гражданите и имуществото им при пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации; прикривал е доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като не е предприел необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Конкретни действия на държавния служител, които да покриват така описаните нарушение на етичните правила в оспорената заповед липсват, а и не са доказани в дисциплинарното производство, поради което не е доказано и извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на етични правилата за поведение на служителите в МВР, което уронва престижа на службата. Според чл. 201, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Видно от съдържанието на оспорената заповед, което е обсъдено подробно при фактическите установявания по делото, в нея не са посочени всички обстоятелства, които са част от хипотезата на приложената норма. По изложените вече съображения настоящият съдебен състав намира, че описанието на нарушението, направено в оспорената заповед, не отговаря на изискванията на закона и това представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, предвидено в специалния ЗМВР. Допуснатите нарушения в конкретния случай са съществени, доколкото обуславят, че доказаните действия не покрива изцяло белезите на доказано дисциплинарно нарушение въобще, доколкото е доказано само уронването на престижа на службата, но това обстоятелство (публичното разпространяване на задържането на служителя с мярка за неотклонение) не е по волята на служителя, респективно не е възможно да му бъде вменено в отговорност, съгласно непротиворечиво установената съдебна практика. По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснати нарушения на изискването за форма и противоречие на материалния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира оспорването за основателно, а атакуваната заповед следва да бъде отменена поради наличие на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК като не са установява нарушение на целта на закона. По водене на делото жалбоподателят е направил разноски в размер на 630 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат възстановени от бюджета на МВР. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, пето отделение