Решение № 8436 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4701/2010 г.

Решение № 8436 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4701/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от СД "Братя Бееви", гр. Костенец, чрез пълномощника му - адв. Йотова, срещу Решение № 10/21.12.2009 г. постановено по адм. дело № 7/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началника на РДНСК - Пазарджик, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - гл. архитект на община - Велинград, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд-Пазарджик е Заповед № 28/23.07.2004 г. на началника на РДНСК-Пазарджик, издадена на основание чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, с която е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 147/05.07.2004 г. на гл. архитект на община Велинград, на името на възложителите Община Велинград и СД "Братя Бееви", гр. Костенец. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата на СД "Братя Бееви" срещу нея. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, издадените разрешения за строеж могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересованото лице в срока по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК, в 7-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Визираният в разпоредбата срок за обжалване е преклузивен, както за заинтересованите лица, така и за органите на ДНСК, от което следва, че пропускането му погасява правото на обжалване, за първата категория субекти, респ. погасява правото на отмяна от органите на ДНСК . В случая оспорения акт е издаден от орган на ДНСК, на основание втората от алтернативно предвидените хипотези в чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, при служебно извършена проверка, но след изтичане на преклузивния 7-дневен срок за произнасяне. Това е видно от приложените към делото: писмо изх. № 008-03-134/08.07.2004 г. на вр. и. д. гл. архитект на община-Велинград до РДНСК-Пазарджик и известие-обратна разписка-обр. 243 на "Български пощи"АД, до РДНСК-Пазарджик за това писмо, с дата на получаване-12.07.2004 г. Тази дата съвпада с тази, посочена в оспорената заповед, като дата на уведомяване за процесното РС. От изложеното следва, че 7-дневния срок за служебно произнасяне по законосъобразността на процесното РС № 147/2004 г. от РДНСК - Пазарджик е в сила до 19.07.2004 г. След тази дата РДНСК - Пазарджик не е имал правото на отмяна, въпреки констатираната незаконосъобразност, поради изтичането на преклузивния срок и влизането в сила на РС. Оспорената заповед е издадена след този срок, на 23.07.2004 г., при наличието на влязло в сила разрешение за строеж. Съгласно чл. 156, ал. 1, изр. последно от ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. Оспорената заповед, като противоречаща на тази разпоредба, се явява материално незаконосъобразна. Съдът неправилно не е констатирал тази незаконосъобразност, поради което решението му се явява неправилно, поради противоречие с материалния закон - чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. Обжалваното решение е неправилно и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е следвало да извърши проверка на оспорения акт на основанията по чл. 146 от АПК, въз основа на фактическите и правни основания, послужили на органа за издаване на заповедта. Съдът няма правото да подменя тези основания, като добавя свои такива, в подкрепа на издадения административен акт, защото органът не ги е имал предвид при издаването му. Така съдът е добавил "свои мотиви" в подкрепа на заповедта, свързани с факта на отмяната на ПУП-а, въз основа на който е издадено РС, без да има право. Неоснователни са другите касационните оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с приложението на чл. 139, ал. 1 от АПК - за отлагана на делото в с. з. на 7.12.2009 г. и чл. 171, ал. 2 от АПК - за назначаване на експертиза. И по двете искания, касаещи посочените разпоредби, съдът е изложил убедителни съображения, които настоящата инстанция намира за правилни. Предвид изложеното обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което оспорената заповед на началника на РДНСК-Пазарджик бъде отменена, като незаконосъобразна. Съобразно този резултат основателно е искането на касатора за присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция, в размер на 325 лева общо, от които 300 лева адвокатски хонорар и 25 лева държавна такса. Искането за присъждане на разноските пред първата инстанция е неоснователно, поради липса на данни, че са поискани своевременно, до приключване на устните състезания в първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,