Решение № 8267 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14171/2010 г.

Решение № 8267 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14171/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по касационна жалба на кмета на Столична община, подадена чрез упълномощен адв. Д. Павлова, против решение от 18.07.2009 г., постановено от Софийски градски съд, Административна колегия, III "З" състав по адм. д. № 2308/2004 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдебното решение е необосновано и недопустимо. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба, подадена от лица без правен интерес и при наличие на спор за материално право. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение изцяло като неправилно и недопустимо. Ответникът - Васил Димитров Василев от гр. София оспорва касационната жалба с писмен отговор, подаден чрез упълномощен адв. Милетиева и лично в съдебно заседание, както и чрез упълномощен адв. Николов, който представя писмена защита и пледира за отхвърляне на касационната жалба и за присъждане на направените разноски по делото. Заинтересованата страна - Горка Константинова Чкорева от гр. София изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение. Заинтересованите страни - Антоанета Стоилкова Златева, Стефан Стоилков Тодоринов, Петър Димитров Илчев, Николина Димитрова Илчева, Веселин Александров Георгиев, Петранка Александрова Владимирова, Гергина Петрова Гатева, Надежда Младенова Илчева, Цветанка Николова Петрова, Юлия Николова Василева, Георги Тасков Божков, Симеон Иванов Герганов и Симеон Иванов Герганов не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото е верен крайният извод за нищожност на процесната заповед на заместник - кмета на Столична община поради липса на правомощия за издаването й. Изменен е позитивен по съдържание акт, който не подлежи на обжалване от адресатите досежно предоставените права и същият е изпълнен от тях по отношение на вмененото им задължение за възстановяване на обезщетението. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение от 18.07.2009 г. е прогласена нищожността на заповед № РД-43-21 от 15.06.2004 г. на зам.-кмета на Столична община, постановена по заявление на наследниците на Спас Митков Караджов, подадено от Васил Димитров Василев, с която на основание мотивирано предложение на комисия, назначена със заповед № РД-09-2402/9.12.2003 г. на кмета на СО, е отменено отчуждаването по реда на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. върху част от имот пл. № 4221 - стар от стари квартали 6, 7 и 8 в м. "НПЗ Изток" - м. "Къро", собственост на Васил Димитров Василев, отчужден със заповед на Председателя на ИК на СНС № 47 по регулация от 20.03.1952 г. и е възстановена собствеността върху 5/64 ид. части от свободната площ от имота около 8800 кв. м, съгласно приложена скица - неразделна част от заповедта. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че заповед № РД-43-863/5.09.1994 г. за реституция на процесния имот не е обжалвана пред съда и е влязла в сила, поради което е стабилен административен акт и той може да бъде изменен само при условията на чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.), който е приложимият административен акт към датата на издаването на оспорената заповед. С оглед на това в мотивите на атакуваното съдебно решение е преценено, че не е налице нито една от предпоставките, при които е допустимо издаване на нова заповед на основание чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.) Съдът е обсъдил и приложението на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗАП (отм.) и е счел, че в случая тази норма не е приложима, защото от предходната влязла в сила заповед от 1994 г. са придобити права от адресатите й, които са върнали полученото обезщетение за отчуждения имот. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Софийският градски съд правилно е установил нищожност на оспорения административния акт на две самостоятелни основания. Първото от тях е поради липса на материална компетентност на издателя на заповедта - зам.-кмета Герджиков, който по силата на заповед № РД-15-1447/11.05.2004 г. е определен от кмета на СО да го замества в негово отсъствие и да изпълнява всичките му функции. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че не са представени доказателства за отсъствие на кмета на СО към датата на издаване на процесната заповед. Доказателства в този смисъл не са ангажирани и в хода на касационното производство, поради което Върховният административен съд счита, че не е оборен извода на Софийски градски съд за нищожност на оспорената заповед, която е издадена при липса на компетентност. Второто основание за нищожност, надлежно установено в мотивите на атакуваното съдебно решение също е налице - съдът точно е констатирал, че реституционната заповед от 1994 г. е влязла в сила и е произвела правно действие - тя е изпълнена съобразно нормата на чл. 6, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., тъй като полученото обезщетение е върнато в срока по чл. 2 от чл. 6 на горепосочения закон от страна на реституираните собственици с платежно нареждане № 2054/35 от 3.11.1994 г. Първоинстанционният съд е извел обосновано заключение, че влязъл в сила административен акт, който не е обжалван пред съда е допустимо да се измени или отмени само при условията, визирани в чл. 32, ал. 1 или ал. 2 от ЗАП (отм.), които обаче не са осъществени в настоящата хипотеза. Релевираното касационно основание за неправилно прилагане на материалния закон и твърденията за валидност и законосъобразност на процесния административен акт са развивани и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил в мотивите на решението. Вярно е преценено, че административният орган не е сезиран за изменение на заповедта с молба от заинтересовано лице или с предложение от прокурор и липсват материалноправните предпоставки за издаване по смисъла на чл. 231 от ГПК (отм.), който е субсидиарно приложим в случая, както и са изтекли процесуалните срокове за отмяна на влязъл в сила административен акт. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на съдебното решение, защото по този въпрос се е произнесъл Върховният административен съд с окончателно определение № 9620 от 19.11.2004 г. по адм. д. № 9897/2004 г., с което е отменено прекратително определение на СГС и е прието, че за жалбоподателя Васил Димитров Василев е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес да оспорва заповед № РД-43-21 от 15.06.2004 г. на зам.- кмета на Столична община. Доколкото в касационната жалба се твърди наличие на материалноправен спор, той следва да се реши между заинтересованите лица от съда по реда на общия исков процес, а не по административен ред от кмета на общината с издаване на процесната заповед. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК касаторът следва да заплати на Васил Димитров Василев направените от него разноски за един адвокат в настоящата касационна инстанция в размер на 1000 лв. - внесено адвокатско възнаграждение по приложен договор за защита и съдействие с пълномощно серия А № 0186856. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,