Решение № 69 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7976/2017 г.

Решение № 69 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7976/2017 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. Илиев, против решение № 573 от 03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 157/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, 4 състав, с което е отменена негова заповед № РД-400 от 30.12.2016 г., в частта, с която на "Братоев 64" ЕООД, гр. Каварна, като титуляр на издадено (безсрочно) разрешително за извършване на стопански риболов, на основание чл. 18д, ал. 1 и ал. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), във вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година (Регламента) за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (Наредба № 3/19.02.2013 г.) са присъдени пет точки за риболовен кораб "Гъливер" с външна маркировка КВ 5562, поради наличие на тежко нарушение по смисъла на чл. 3, параграф 1, б. "и" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 г., а именно: "вземане на борда и разтоварване на маломерна риба в нарушение на действащото законодателство" (осъществен административнонаказателен състав по чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗРА, с влязло в сила Наказателно постановление (НП) с цитиран номер).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Наведени са и доводи за недопустимост на решението - касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК.

Подадена е и частна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. Илиев, против определение № 787 от 10.05.2017 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която ИАРА е осъдена да заплати 850 лева разноски по делото, като е отхвърлено искането за намаляване на сумата от 800 лева, заплатена за адвокатски хонорар.

Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната и частна жалби - "Братоев 64" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. "Кап. Димитър Добрев" № 14, вх. А, ет. 1, ап. 1, представлявано от Б. Братоев, чрез пълномощника си адв. Димитър Димитров, оспорва касационната и частна жалби в писмени отговори, в които са развити подробни съображения за правилността на постановените съдебни актове. Претендира разноски за касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби.

Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и след като прецени доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната и частна жалби са подадени от надлежна страна, против подлежащи на оспорване съдебни актове, които са неблагоприятни за нея, както и в рамките на преклузивните срокове по чл. 211, съответно чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

По касационната жалба:

Предмет на оспорване пред АС - Бургас е заповед на изпълнителния директор на ИАРА, само в цитираната част по т. 1 от същата.

Тук е мястото да се отбележи, че против точка 2 от същата заповед е образувано отделно производство, което е висящо пред Административен съд - Добрич - адм. дело № 158/2017 г. по описа на съда, което е спряно с протоколно определение от 03.05.2017 г., до приключване с влязло в сила решение на производството по адм. дело № 157/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, решението по което е предмет на настоящото касационно производство. Определението за спиране е влязло в сила, като е потвърдено с определение № 11123 от 25.09.2017 г., постановено по адм. дело № 6745/32017 г. по описа на Върховния административен съд. Разделянето на производството и компетентността на Административен съд - Добрич да се произнесе по т. 2 от същата заповед са извън предмета на настоящия спор.

Съдът е постановил оспореното съдебно решение, след като е събрал относимите за спора доказателства, обсъдил ги е и вярно и точно е установил фактите по спора.

По делото е установено от представените удостоверения и специално разрешително, че дружеството "Братоев 64" ЕООД, притежава разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав, с капитан или друго физическо лице, извършващо риболов от името и за сметка на титуляра - Б. Братоев, с риболовен кораб "Гъливер" с външна маркировка КВ 5562, със срок на действие до 31.12.2016 г. Дружеството притежава и право да извършва стопански риболов на калкан в Черно море през 2016 г. или до изчерпване на определената индивидуална квота от 474 кг.

На 04.04.2016 г. е издадено наказателно постановление № 02-08, с което за нарушение по чл. 38, ал. 1 и чл. 75, ал. 1 от ЗРА на Б. Братоев е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв., като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на държавата са отнети 27. 600 кг риба - калкан, като също така е постановено Б. Братоев да заплати и обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 315 лв. Санкцията е наложена на Братоев затова, че на 23.03.2016 г., в 16. 10 часа в гр. Каварна на рибарското пристанище, при разтоварване на риболовен кораб КВ 5562 и прехвърляне на риба в автомобил с посочена регистрация, е установено наличие на маломерна риба от вида "калкан", в описаното количество и размери.

Наказателното постановление не е оспорено и е влязло в сила на 14.04.2016 г.

С докладна записка на заместник-изпълнителния директор на ИАРА, изпълнителният директор е уведомен за влязлото в сила НП и му е предложено на дружеството "Братоев 64" ЕООД, в качеството на титуляр на разрешително за извършване на стопански риболов за риболовен кораб "Гъливер", да бъдат присъдени пет точки, съгласно чл. 18д, ал. 1 от ЗРА, във вр. с чл. 3, ал. 1 и 3 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г., като в предложението е посочено, че извършеното тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, б. "а" от Регламента е доказано чрез влязлото в сила наказателно постановление, което е и предпоставка за присъждане на точки на кораба и на титуляра на разрешителното за извършване на стопански риболов.

С оспорената заповед № РД-400 от 30.12.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 8 и 17 от Устройствения правилник на ИАРА, чл. 3, ал. 2 и 14 от Наредба № 3/19.02.2013 г. е наредено:

1. Поради наличието на установено с издадено наказателно постановление извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, б. "а", във вр. с чл. 3, параграф 2 и параграф 1, б. "и" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.0.2008 г., за извършването на което тежко нарушение, съгласно чл. 18д, ал. 1 и ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗРА и на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/19.02.2013 г. на дружеството "Братоев"64" ЕООД като титуляр на издадено разрешително за извършване на стопански риболов, на основание цитираните текстове от ЗРА и Наредба № 3 от 19.02.2013 г. да бъдат присъдени 5 (пет) точки за риболовен кораб "Гъливер" с външна маркировка КВ 5562, съобразно предвиденото в точка № 5 от приложението към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г., поради извършване на тежко нарушение по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008, изразяващо се във "вземане на борда и разтоварване на маломерна риба и нарушение на действащото законодателство" и

1. на същите основания на лицето Б. Братоев като капитан на риболовен кораб "Гъливер" да бъдат присъдени 5 (пет) точки на капитана на риболовен кораб "Гъливер", съобразно предвиденото в точка 5 от приложението към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г., поради извършване на тежко нарушение по смисъла на Регламента, изразяващо се във "вземане на борда и разтоварване на маломерна риба и нарушение на действащото законодателство".

Както се посочи предмет на оспорване е само точка 1 от заповедта.

При така установените факти от правна страна, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 3, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за всяко от нарушенията по смисъла на чл. 42, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 със заповед на изпълнителния директор на ИАРА или упълномощено от него длъжностно лице на притежателят на разрешителното за стопански риболов се присъждат съответния брой точки, съгласно приложението за съответното нарушение.

Съдът е приел, че заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа предвидените от законодателя реквизити по чл. 59, ал. 1 от АПК, като е мотивирана - съдържа посочване на фактическото и правно основание за издаването й.

Първоинстанционният съд е анализирал приложимите и посочени като правно основание за издаване на заповедта норми и е приел, че съгласно чл. 18д, ал. 2 от ЗРА при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, б. "а" от на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 се прилага точкова система за нарушенията, въз основа на която титулярът на разрешителното получава определен брой точки за съответния риболовен кораб, като начинът на прилагане на точковата система е определен с Наредба № 3 от 19.02.2013 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същата за всяко от нарушенията по смисъла на чл. 42, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008, притежателят на разрешителното за стопански риболов получава съответен брой точки, посочени в приложението.

Нормата на чл. 42, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008, посочва кои дейности са тежки нарушения за целите на Регламента, като съгласно б. "а", това са дейностите за които се смята, че са ННН риболов (незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов, съгласно легалната дефиниция на чл. 2, параграф 1, т. 1 и т. 2 от Регламента), преценен по посочените в чл. 3 критерии, съответно тези по смисъла на чл. 2 от Регламента. От своя страна чл. 3, ал. 1 от Регламента предвижда, че риболовен кораб извършва ННН риболов, ако се докаже, че в нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района, в който се извършват дейностите, риболовният кораб е извършвал, посочените в букви от "а" до "л" дейности. В т. "и" е предвидено, че ННН риболов е и ако корабът е взел на борда, трансбордирал или разтоварил маломерна риба в нарушение на действащото законодателство. Съдът е отчел, че съгласно чл. 92, параграф 2 от Регламента когато е извършено тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството от физическо лице или отговорността затова пада върху юридическо лице, притежателят на лицензия за риболов получава съответния брой точки за това нарушение. Съгласно чл. 47 от Регламента, юридическите лица се подвеждат под отговорност за тежки нарушения, когато нарушенията са извършени в тяхна полза от физическо лице, което е действало индивидуално или като част от орган на юридическото лице и което заема решаваща позиция в юридическото лице по силата на: а) правомощия да предсатвлява юридическото лице; или б) право да взема решения от името на юридическото лице; или в) право да упражнява контрол в рамките на юридическото лице. Юридическото лице може да бъде подведено под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на физическото лице е създало възможност за извършване на тежко нарушение в полза на юридическото лице, от физическото лице, което му е подчинено. Съдът е извел правния извод, че нормата на чл. 47 от Регламента е приложима в случая, тъй като като последица от натрупването или надвишаването на определен брой точки за извършени тежки нарушения, съгласно чл. 5 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г., може да бъде отнето разрешителното за стопански риболов, което представлява съпътстваща санкция по смисъла на чл. 45 от Регламент (ЕО) № 1005/2008. Именно с оглед нормата на чл. 47, параграф 2 от Регламента, текстът на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г. предвижда, че за извършено тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството и на капитана на риболовния кораб се определят същия брой точки, определени за притежателя на разрешителното за стопански риболов. Следва изводът, че за да бъде ангажирана, чрез присъждане на точки, отговорността на юридическото лице - титуляр на разрешението, следва да бъде доказано извършването на тежко нарушение в негова полза или от някое от лицата, посочени в параграф 1 на чл. 47 или от физическо лице, което е подчинено на такова лице. Според националното законодателство, подчиненото лице е капитана на кораба. В случая, в оспорената заповед е прието, че отговорността на дружеството следва да бъде ангажирана за извършено тежко нарушение, установено с влязлото в сила НП, за "вземане на борда и разтоварване на маломерна риба в нарушение на действащото законодателство", който извод съдът е счел за незаконосъобразен. Това е така, тъй като видно от НП, санкцията е наложена на Б. Братоев, за това че: "на 23.03.2016 г. в 16. 00 часа в гр. Каварна на рибарското пристанище, при разтоварване на риболовен кораб КВ 5562 и прехвърляне на риба в автомобил с рег. [рег. номер на МПС] е констатирано наличие на маломерна риба от вида "калкан". От така описаната обстоятелствена част не може да се направи извод, с извършването на кое конкретно действие е осъществен състава на чл. 75, ал. 1 от ЗРА, но тъй като НП е влязло в сила, следва да бъде прието за доказано, че нарушението се изразява в ловене, пренасяне, превозване или продаване, каквито са изпълнителните деяния по чл. 75, ал. 1 от ЗРА, на маломерна риба от вида калкан.

Съдът е посочил, че тези изпълнителни деяния не доказват тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, б. "а", във вр. с чл. 3, параграф 1, б. "и" от Регламент (ЕО) № 1005/2008, тъй като в б. "и" е предвидено "вземане на борда, трансбордиране или разтоварване на маломерна риба в нарушение на действащото законодателство", т. е. НП не доказва извършеното тежко нарушение, за което са присъдени точките.

Освен това, съдът е приел, че НП не установява и санкционираното лице да е действало в качеството на капитан на кораб. Съдът е посочил, че в НП е описано, че нарушението е установено "при разтоварването на риболовен кораб КВ 5562", към който момент Братоев е бил капитан на този риболовен кораб, съответно може да се предположи, че е действал в качеството си на капитан, но прилагане на санкция не може да бъде обосновано с предположение. На последно място, липсват доказателства за вземане на борда на маломерна риба. По тези съображения, съдът е приел, че издадената заповед е незаконосъобразна и я е отменил в оспорената част. С оглед изхода на делото е присъдил разноски в полза на жалбоподателя, в размер на 850 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 800 лв., заплатен адвокатски хонорар. Отхвърлено е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото незначително надвишава минимално предвидения размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На първо място неоснователни са възраженията, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Възражението се обосновава с две обстоятелства, първото от които е, че Административен съд - Бургас не е компетентен да се произнесе по подадената пред него жалба, тъй като седалището и адресът на управление на дружеството - жалбоподател са в гр. Каварна, поради което на основание чл. 133, ал. 1 и ал. 2, във вр. с § 1, т. 1а от АПК, съдът е следвало да изпрати жалбата на компетентния съд, на основание чл. 135 от АПК.

Възражението е неоснователно.

Ответникът по жалбата и настоящ касатор е направил изрично възражение за местна неподсъдност в първото по делото заседание, но същото правилно като резултат е отхвърлено от съда, макар и не по изложените от него мотиви, че оспореният акт е издаден от изпълнителния директор на ИАРА, която е със седалище в гр. Бургас.

Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящ адрес или седалището на жалбоподателя. Съгласно ал. 2 на същият текст делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал административния акт, в два случая, по този по т. 2 е кагато администрацията на органа, издал оспорения акт, няма териториална структура.

Съгласно § 1, т. 1а от Допълнителните разпоредби (ДР) на АПК, териториална структура на администрацията е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган.

В случая, съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на ИАРА (УП на ИАРА), агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието и храните, със седалище Бургас, с четири териториални звена. Съгласно чл. 6, ал. 4 от УП на ИАРА специализираната администрация осигурява осъществяването на основните функции на агенцията и е организирана в посочените дирекции, в това число Главна дирекция "Рибарство и контрол", която съгласно чл. 14, ал. 1 от УП има четири териториални звена, със статут на отдели, по т. 1 отдел "Рибарство и контрол - Черно море" със седалище Бургас и с териториален обхват областите Бургас, Варна и Добрич.

Следва изводът, че е налице териториална структура по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК, във вр. с § 1, т. 1а от ДР на АПК, със седалище Бургас, в чиито район на действие попада и област Добрич, където е седалището на дружеството жалбоподател - гр. Каварна, област Добрич, т. е. компетентен по правилата за местна подсъдност да се произнесе е Административен съд - Бургас и решението му е валидно и допустимо.

Не е налице недопустимост на решението и поради произнасяне по недопустима жалба, обоснована с липсата на посочена в закон възможност за оспорване на издадения индивидуален административен акт.

Оспорената заповед е индивидуален административен акт, с който са засегнати права и законни интереси на оспорващото я дружество.

Вярно е, посоченото във възражението на касатора, че както в нормата на чл. 18д от ЗРА, така и в относимата към производството по присъждане на точки за извършено тежко нарушение по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 Наредба № 3 от 19.02.2013 г. не е изрично предвидено издаваните актове за санкциониране на притежателите на разрешително за стопански риболов да подлежат на обжалване по съдебен ред. В цитираните нормативните актове обаче няма и изрично изключване от съдебен контрол на този вид заповеди. По силата на общата клауза за обжалваемост – чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Заповедта подлежи на обжалване, защото обжалването й не е изключено изрично с някоя от разпоредбите на ЗРА или Наредба № 3 от 19.02.2013 г., която освен това не е и закон, а е подзаконов нормативен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е допустима и се е произнесъл, като обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на постановеното решение. Съдът е съобразил всички събрани по делото доказателства, като изводите му от фактическа и правна страна са съобразени със същите. В касационната жалба възражението е неконкретизирано, а при извършената служебна проверка не се констатира соченото нарушение.

Следва да бъде отхвърлено като неоснователно и възражението, че съдът е извършил недопустим косвен контрол по отношение НП № 02-08 от 04.04.2016 г, с което за нарушение по чл. 38, ал. 1 и чл. 75, ал. 1 от ЗРА на Б. Братоев е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв., на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на държавата са отнети 27. 600 кг риба - калкан и е постановено същият да заплати и обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 315 лв.

Съдът е коментирал НП в контекста на установяване на изпълнителното деяние, с оглед преценката налице ли е извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, б. "а", във вр. с чл. 3, параграф 1, б. "и" от Регламент (ЕО) № 1005/2008. Съдът изрично е посочил, че НП е влязло в сила, като е зачел действието на този правораздавателен акт. В тази връзка е посочил, че приема за установено, че Б. Братоев е ловил или пренасял, или превозвал, или продавал маломерна риба от вида калкан, каквито са посочените в нормата изпълнителни деяния.

Съгласно чл. 38 от ЗРА се забранява уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от закона, по-малки от минимално допустимите, като при установяване на ловене, пренасяне, превозване и продаване на риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите, в нарушение на чл. 38, ал. 1, на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА се налага административно наказние глоба в посочените граници.

С оглед така описаните изпълнителни деяния, съдът е приел, че не е налице тежко нарушение, такова каквото е посочено в чл. 3, параграф 1, б. "и" от Регламента, съгласно които текст за риболовен кораб се смята, че извършва ННН риболовни дейности, ако се докаже, че в нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района, в който са извършени дейностите, риболовният кораб е взел на борда, трансбордирал или разтоварил маломерна риба в нарушение на действащото законодателство.

Разтоварването на маломерна риба е посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление, но същото касае физическото лице Б. Братоев, като не е посочено, че е действал като капитан на кораба, от който е извършено разтоварването или като представляващ дружеството, титуляр на разрешението за стопански риболов или негов собственик.

В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че Братоев е имал качеството на субект по чл. 47, параграф 1 от Регламента. Съгласно чл. 47 от Регламента - "Отговорност на юридическите лица", параграф 1, юридическите лица се подвеждат под отговорност за тежки нарушения, когато нарушенията са извършени в тяхна полза от физическо лице, което е действало индивидуално или като част от орган на юридическото лице, и което заема решаваща позиция в юридическото лице по силата на: а) правомощия да представлява юридическото лице; или б) право да взема решения от името на юридическото лице; или в) право да упражнява контрол в рамките на юридическото лице. Братоев е действал индивидуално, но липсва изискуемата в кумулация връзка на действията му като лице, заемащо позиция в юридическото лице, като негов представляващ като капитан, като имащ право да взема решения от името на юридическото лице, или да упражнява контрол в рамките му, като негов собственик. Нито едно от тези качества не са посочени в наказателното постановление.

В качеството си на капитан на кораб или като физическо лице, извършващо риболова от името и за сметка на титуляра на разрешителното за стопански риболов, същият несъмнено е субект по смисъла на чл. 47, параграф 1 от Регламента, съответно би бил и нарушител, като лице нарушило, действащото законодателство, предпоставка за ангажиране и на отговорността на юридическото лице. В случая обаче НП е издадено в качеството му на физическо лице. Ето защо са правно издържани изводите на съда, че не е налице основание за присъждане на точки на юридическото лице. Не е налице неправилно приложение на материалния закон, както се твърди в жалбата. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не променят направените от първоинстанционният съд изводи, като по делото не е имало спор, че Братоев е капитан на риболовен кораб с външна маркировка КВ 5562.

Следва да се добави, че както в докладната записка на заместник-изпълнителния директор на ИАРА, въз основа на която е издаден оспорения акт, така и в самата заповед липсва обсъждане и мотиви защо извършеното нарушение се смята за тежко по смисъла на чл. 42 от Регламента. Съгласно разпоредбата на чл. 42 от Регламента, тежки нарушения са изброените в букви "а", "б" и "в" дейности, като б. "а" касае дейностите, за които се смята, че представляват ННН риболов. Член 3, параграф 1 от Регламента сочи тези дейности, извършвани от риболовен кораб, но съгласно параграф 2, същите се определят за тежки нарушения по смисъла на чл. 42, в зависимост от тежестта на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на държавата - членка, като се вземат предвид критерии като нанесена щета, нейната стойност, степента на нарушението и неговата повторяемост. Аналогично в чл. 42, параграф 2 от Регламента е предвидено, че тежкият характер на нарушението се определя от компетентния орган на съответната държава-членка, като се отчитат критериите, посочени в чл. 3, параграф 2. В случая, в докладната записка е посочен само броя и количеството на разтоварената риба - 21 броя маломерни риби, с общо тегло 27. 600 кг, но липсва обсъждане, с оглед критериите по параграф 2чл. 3, параграф 2 дали нарушението е тежко по смисъла на чл. 42 от Регламента.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По частната жалба:

С оспореното определение, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, съдът е отхвърлил молбата на ответника, с която е поискано изменение на постановеното решение, в частта за разноските, като се намали като прекомерна присъдената сума за адвокатско възнаграждение от 800 лева.

Постановеното определение е правилно.

Делото е с правна сложност, като пълномощникът на жалбоподателя е осъществил защита в пълен обем - изготвяне на жалба, процесуално представителство, изготвяне на писмена защита. Действително заплатената сума надвишава минималния размер от 500 лева, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), но размерът от 800 лева не е прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото, като съдът е извършил правилна преценка.

Ответникът по касация претендира присъждане на разноски за касационното производство, но такива не са доказани, поради което не следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение