Решение № 117 от 9.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 774/2009 г.

Решение № 117 от 9.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 774/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по искане от осъдения Х. П. Г. за възобновяване на нохд № 51/2009 г. по описа на Районен съд - Монтана, отмяна на постановената по него присъда от 3.06.2009 г. и прекратяване на наказателното производство. В искането са посочени основанията за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Допуснато е нарушение на закона, защото съобразно правилата на чл. 79, ал. 1, т. 2 и чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК наказателното преследване на осъдения за деянието предмет на обвинението е изключено по давност. Съдът не е съобразил тези обстоятелства и е постановил осъдителната си присъда, вместо на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НК да прекрати образуваното наказателно производство, поради което неговият съдебен акт подлежи на отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела. Пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него основания. Прокурорът даде подробно мотивирано заключение, че искането е основателно и следва да се уважи. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Дознание № 642/1998 г. по описа на РПУ-Монтана е образувано с постановление от 16.06.1998 г. срещу Н. П. Н. от гр. В. за извършено от него на 05.06.1998 г. в гр. Б. престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. На 19.06.1998 г. Николов е привлечен като обвиняем за това престъпление и е проведен негов разпит, при който той разказал за участието в кражбата и на Х. П. Г.. Със заключително постановление от 07.08.1998 г. разследващият орган е изразил мнение за спиране на дознанието до издирването на Г. и привличането му като обвиняем. С постановление от 12.08.1998 г. на прокурор при РП-Монтана, на основание чл. 239 от НПК (отм.) наказателното производство е спряно, а на 18.06.2008 г. с друго постановление на Районния прокурор наказателното производство по дознанието по отношение на Н. П. Н. е възобновено. На 30.12.2008 г. Х. П. Г. е бил редовно призован да се яви на 06.01.2009 г. в РУ-Монтана за извършване на процесуално-следствени действия по дознание № 642/1998 г. На 06.01.2009 г. Х. П. Г. е бил привлечен като обвиняем за извършено на 05.06.1998 г. в землището на гр. Б., обл. Монтана, при условията на повторност и в съучастие като съизвършител с Н. П. Н. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, с предмет два кражбата два коня на обща стойност 2483.20 лв., собственост на К. М. Г. и Н. К. М. На същата дата е проведен негов разпит и са му предявени материалите по разследването. Наказателното дело от общ характер № 51/2009 г. по описа на РС-Монтана е образувано по внесен обвинителен акт срещу Н. П. Н. и Х. П. Г. за извършено от тях на 05.06.1998 г. престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК - за Н., във вр. чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, а Г. във вр. чл. 195, ал. 1, т. 7 НК. В съдебната фаза пред първата инстанция производството се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие - глава ХХVII, чл. 370 - чл. 374 НПК. Съдът е разяснил правата на осъдените по чл. 371 НПК и ги е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като последвало съгласие на осъдените производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направените от тях самопризнания в досъдебната фаза на процеса се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата. На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. В съответствие с установените и признати от подсъдимите факти и обстоятелства съдът е квалифицирал извършеното от Г. като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във. вр. чл. 26, ал. 1 НК. На посоченото правно основание наказанието му е определено при задължителните при тази процедура условия на чл. 55 НК, а именно по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - шест месеца лишаване от свобода, което е постановено, той да изтърпи ефективно. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода по влезлите в сила присъди по нохд № 396/1994 г. и нохд № 5/1996 г. и двете на РС-Враца. На основание чл. 68, ал. 1 НК това общо наказание съдът е привел в изпълнение и постановил то да бъде изтърпяно отделно от наказанието по нохд № 51/2009 г. на РС-Монтана при първоначален "Общ" режим. Присъдата не е обжалвана или протестирана и влязла в сила след изтичане на 15-дневния срок за обжалването й. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт. От данните по делото е видно, че с влязла в сила на 22.02.1997 г. присъда по нохд № 396/1994 г. на РС-Враца Х. Г. е признат за виновен в извършено на 19.07.1992 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, като е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С влязла в сила на 30.05.1997 г. присъда по нохд № 5/1996 г. на РС-Враца Г. е признат за виновен в извършено на 01.12.1994 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, като е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението е отложено за срок от три години. Деянието предмет на обвинението по влязлата в сила присъда по искането за възобновяване е извършено на 05.06.1998 г., т. е. в определения изпитателен срок по нохд № 396/1994 г. и № 5/1996 г. Възражението на подсъдимия за погасяване на наказателното преследване, поради изтичане на предвидената в закона давност е основателно. За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК се предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода. При този размер на наказанието, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК давността, погасяваща наказателното преследване, е десет години, считано от деня, в който престъплението е довършено. В случая, това е 05.06.1998 г., когато според обвинението деянието е извършено, т. е. ако не е прекъсвана или спирана, тя е изтекла в края на 05.06.2008 г. Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, и за конкретно извършено от него престъпление. Не всяко действие на надлежните органи е годно за започване на наказателно преследване. Само действията им, с които лицето се привлича в качеството на обвиняем или срещу него се възбужда предварително производство за конкретно деяние, са годни да прекъснат давността на наказателното преследване, а такива по дознанието до 06.01.2009 г. спрямо Г. не са налице. В конкретния случай органите на досъдебното производство незаконосъобразно са привлекли Г. към наказателна отговорност и са му предявили обвинение за деяние, преследването на което е погасено по давност, съобразно чл. 79, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК. При това положение съдът е следвало да установи, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и като не е сторил това, самият той е приложил неправилно закона. Присъдата е незаконосъобразна и в частта, с която на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение общото наказание от една година и два месеца лишаване от свобода по влезлите в сила присъди по нохд № 396/1994 г. и нохд № 5/1996 г. и двете на РС-Враца и е определено то да бъде изтърпяно от Г. при първоначален "Общ" режим. Това е така, тъй като присъдите по нохд № 396/1994 г. и нохд № 5/1996 г. са влезли в сила съответно - на 22.02.1997 г. и на 30.05.1997 г., като по първата от тях е наложено наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, а по втората - една година лишаване от свобода, т. е. под три години лишаване от свобода по всяка от тях. Дори и да не са налице предпоставките за приложение на чл. 79, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК спрямо деянието предмет на присъдата по нохд № 51/2009 г. по описа на РС-Монтана, наказанията по тези присъди, не подлежат на изпълнение, тъй като през 2004 г. е изтекъл абсолютният давностен срок по чл. 82, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 4 от НК. Поради това, искането на осъдения за възобновяване на нохд № 51/2009 г. по описа на Районен съд-Монтана и отмяна на постановената по него присъда от 03.06.2009 г., и прекратяване на наказателното производство се явява основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд на РБ, III н. о.