Решение № 2239 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13890/2008 г.

Решение № 2239 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13890/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 76, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Търговище против Решение № 57/19.09.08 г., постановено по адм. д. № 75/2008 г. на Административен съд гр. Търговище, с което е отменена Заповед № РД-09-274/2.06.08 г. на едноличния административен орган - касационен жалбоподател, в частта й, в която за нарушения по чл. 238, ал. 1, т. 2, б. "а" и по чл. 238, ал. 1, т. 1, б. "а" от НРД/06 г. на ЕТ "Д-р Мариана Генова-ИПСМП" гр. Омуртаг, са наложени финансови неустойки от по 90 лв. за всяко от тях. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на относимите норми от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 година (НРД-2006 г.) Твърди, че от гледна точка на процесуалния закон, неправилно първоинстанционният съд е отказал допускането на свидетел за изясняване на обстоятелства, свързани с нарушението по т. II от оспорената Заповед № РД-09-274/2.06.08 г., което е осуетило установяването на действителните факти по него и е легнало в основата на неправилния решаващ извод за неустановеност на това нарушение. Поради това счита, че АС гр. Търговище е постановил неправилно решение в обжалваната част, като моли за неговата отмяна и отхвърляне на първоначалната жалба по отношение на т. I от заповедта, а по отношение на оспорването по т. II от нея - за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът по касация - ЕТ "Д-р Мариана Генова - Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ" гр. Омуртаг, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното обжалване по отношение на първата част от жалбата и становище за отхвърлянето й в останалата част. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество неоснователна. За да отмени оспорения административен акт в производство по АПК, във връзка с чл. 76 ЗЗО, Административният съд гр. Търговище е приел, че по отношение на санкционираното нарушение по т. I от заповедта касаторът е нарушил административнопроизводствените правила, което нарушение е съществено - отменително основание по чл. 146 т. 3 АПК. По отношение на нарушението по т. II от заповедта - съдът е приел, че то не е установено с предвидените в АПК, респ. чл. 224 ал. III НРД/06 г. доказателства и поради това не подлежи на санкциониране. Приел е още за основателни възраженията на ответника по касация, че финансовият протокол, послужил като основание за издаване на оспорения ИАА в тази му част, е съставен от длъжностно лице (финансов инспектор), което е нямало компетентност, съобразно чл. 73, ал. 1 ЗЗО, да проверява и установява нарушения на изискванията за добра медицинска практика, каквото именно е процесното. Това е опорочило основата на оспорения акт и е самостоятелно основание за неговата отмяна в тази част. Настоящият касационен състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение съобразно релевираните с касационната жалба отменителни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на атакувания съдебен акт, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения: Със Заповед № РД 09-187/23.04.2008 г. директорът на РЗОК гр. Търговище е разпоредил финансова проверка на ответната лекарска практика, като е възложил извършването й на Ил. Петрова-гл. инспектор, финансов контрольор при РЗОК-Търговище. В 11.05ч. на 23.04.08 г. е посетена Амбулаторията за специализирана медицинска помощ и нейният изпълнител (д-р М. Генова) не се е намирал в лекарския кабинет. Това обстоятелство е удостоверено с подписа на медицинската сестра в лекарския кабинет и свидетеля Белколев. В 11.35ч. заповедта за разпоредената проверка е връчена на д-р Генова и действията по нейното извършване са осъществени с личното й участие. Проверен е спешен шкаф, за който е установено, че се ползва от три отделни медицински практики и е констатирана липса на лекарство от първа необходимост, съгласно чл. 7 т. 5 от ИД, във връзка с т. 65.5 от Решение № РД-УС 04-127/27.12.07 г. на УС на НЗОК и Приложение № 13 към него, за което съобразно изискването на чл. 224 ал. III НРД/06 г. е съставен Съвместен протокол (Образец 10). Последният е предвиден като форма за доказване на лимитативно изброените в нормата отрицателни факти - липса на документи; непопълнени реквизити в иначе налични документи и липса на изискуема апаратура и оборудване. За така установените нарушения по изпълнението на индивидуалния договор № 25-0070/1.02.08 г., е съставен Финансов протокол № 152/25.04.08 г., който не е оспорен по реда на чл. 242 НРД - 2006 г. пред Арбитражна комисия (чл. 246 и сл. НРД - 2006 г.) Въз основа на констатациите, обективирани в този ФП директорът на РЗОК гр. Търговище е издал процесната Заповед № РД 09-274/2.06.08 г., с която е приел за извършени всички описани в него нарушения и е наложил съответните за тях санкции, съобразно НРД - 2006 г. и ИД № 25- 007/1.02.08 г. Тази заповед е оспорена пред АС гр. Търговище по реда на АПК, във връзка с чл. 76 ЗЗО и е постановен обжалвания резултат за двете нарушения: по чл. 238 ал. I т. 2 б. "а" НРД - 2006 г. -"при неспазване графика за обслужване на пациентите" и по чл. 238 ал. I т. 1 б. "а" НРД - 2006 г. - "при нарушаване на поетите задължения за налична, функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване". При така установените факти по делото правилно първоинстанционният съд е изградил извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на индивидуалния административен акт в първата му част, тъй като в нарушение на изискването на нормата на чл. 35 АПК, едноличният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая - причините за отсъствието на лекаря от 10.40ч. до 11.35ч. на 23.04.2008 г. Още на по-голямо основание това е било задължително, предвид санкциониращия характер на оспорената заповед. Информацията, дадена от медицинската сестра в кабинета, че д-р Генова е в съда, не е ясна и конкретна, тъй като не съдържа данни по какви причини е в съда - лични или по съображения, бранещи по-силно защитен обществен интерес от този, за който е санкционирана. В съдебното производство, с Удостоверение № 69/11.07.08 г., издадено от РС гр. Омуртаг по НЧД№ 69/08 г., се установява, че д-р М. Генова е била задължена да участва като лекар-психиатър, призован в съдебно производство за принудителното лечение на психично болен гражданин по реда на чл. 158 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ). За отклоняването на този ангажимент, тя не е разполагала с регламентиран правен способ. Нещо повече, била е задължена на по-силно основание от чл. 10 ал. I от ИД с РЗОК, да участва в съдебното заседание, тъй като съгласно чл. 158 ал. IV ЗЗ участието на психиатър в производството пред РС гр. Омуртаг е задължително. Това е предпоставка за хода изобщо на делото, защото според нормата на чл. 159 ал. IV ЗЗ, ако не се установи, след изслушване на психиатър, наличие на психично разстройство на лицето, съдът прекратява делото, с произтичащите от това последици за предложеното за принудително лечение лице и за обществото. Несъстоятелни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба, че след като удостоверението на РС гр. Омуртаг е издадено на 11.07.08 г., а не в срок от 5 работни дни отпреди отсъствието следва, че РЗОК не е уведомена за него и е нарушен чл. 10 ал. VII, вр. с ал. VI от ИД. В случая не става въпрос за "временно отсъствие" по разума на чл. 10 ал. VI от ИД или за "промяна на графика" по смисъла на чл. 101 НРД - 2006 г., които хипотези задължават ответника да уведоми в съответните срокове РЗОК, а за отсъствие от кабинета в продължение на по-малко от един час в рамките на обявеното време за работа с пациенти, като медицинската сестра е била там и ако е имало посещение от пациенти, ги е уведомявала за наложилото се кратковременно отсъствие на лекаря специалист. Тези именно обстоятелства е бил длъжен да изясни, прецени и обсъди в оспорената заповед директора на РЗОК гр. Търговище. Като не го е направил, е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което с оглед разпоредбата на чл. 146 т. 3 АПК, обосновава отмяна на издадената от него заповед в тази й част, до какъвто правилен извод е стигнал първоинстанционният съд. Относно констатираното с ФП № 152/25.04.08 г. нарушение на чл. 7 т. 5 от ИД, установено със Съвместен протокол по чл. 224 ал. III НРД - 2006 г., изводите на АС гр. Търговище се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Този съвместен протокол, е въведен от правната норма като задължителна форма за доказване на обстоятелствата по чл. 224 ал. III НРД - 2006 г. Представеният такъв по делото удостоверява, че проверка е била извършена единствено на спешен шкаф, който се ползва от три отделни медицински практики, за две от които, липсващото лекарство от първа необходимост, не е било задължително. От съдържанието му следва, че не е извършвана проверка на лекарската чанта на изпълнителя на СИМП, което мотивира заключение, че процесното нарушение не е извършено или поне не е установено да е извършено. Това е така, защото видно от Приложение № 13 към Решение № РД-УС 04-127/27.12.07 г. на УС на НЗОК изрично е разписано, че "позициите с лекарства от първа необходимост не са задължителни поотделно за лекарската чанта и шкафа". Ето защо, контрольорът е носел задължението да провери както шкафа, така и чантата на ответника, след което е било обосновано да се гради извод за нарушение, съставомерно по чл. 238 ал. I т. 1 б. "а" НРД - 2006 г., респ. чл. 7 т. 5 ИД. В тази връзка е неоснователно позоваването в касационната жалба на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от АС, който не е разпитал като свидетел по делото фин. контрольор на РЗОК, извършил процесната проверка, за горното обстоятелство. Попълването на съдържанието на съвместния протокол с други, неустановени писмено факти, при изрично заявеното несъгласие на д-р М. Генова в съдебно заседание на 9.09.08 г. по делото) л. 102, е било недопустимо и правилно съдът е отклонил искането на настоящия жалбоподател, с което не е нарушил закона) чл. 164 ал. II ГПК, във връзка с чл. 144 АПК . Законосъобразен е и извода на съда, че финансовият инспектор не е бил компетентен да извършва проверката и да установява липса на лекарство от първа необходимост, тъй като в тази й част, тя не е свързана с финансовата отчетност по аргумент от чл. 73 ал. I ЗЗО, а със спазването на правилата за добрата медицинска практика. Макар и тази констатация да не е оспорвана пред Арбитражната комисия, ФП в тази му част не може да бъде основание за издаване на оспорената Заповед за налагане на санкцията по чл. 238 ал. I т. 1 б. "а" от НРД - 2006 г., тъй като е съставен от некомпетентно лице. В този смисъл е трайната практика на ВАС, VI-то отделение) Вж. Р № 11845/27.11.07 г. по адм. д. № 6958/07 г. Преценени в съвкупност горните основания, обосновават извод за отмяна на Заповед № РД 09-274/2.06.08 г. на директора на РЗОК гр. Търговище в частта й на т. II, до какъвто правилен извод е стигнал административния съд. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че решението на АС гр. Търговище, в обжалваните му части, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение