Решение № 517 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11662/2015 г.

Решение № 517 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11662/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Й. Ж. И. от гр. С., чрез процесуален представител адв. Динкова, срещу заповед рег. № 8121К - 2873/25.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, предложение първо вр. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят навежда доводи за материална незаконосъобразност, неспазване на формата и процедурата при издаване на заповедта, несъответствие с целта на закона. Иска отмяна на заповедта. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в писмени бележки и в хода на устните състезания оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, V отделение, като взе предвид, че заповедта е връчена на 27.08.2015 г., а жалбата до съда е пратена чрез министъра на вътрешните работи на 9.08.2015 г., намира жалбата за допустима, като подадена в 14 -дневния срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване е заповед № 8121К-2873/25.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 1, предложение първо и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че в хода на дисциплинарното производство е доказано, че с протоколно определение от 17.02.2014 г. на НОХД № 1640/2013 г. на Специализиран наказателен съд, ХI състав, е постигнато споразумение относно извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 2 от НК вр. с чл. 234, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 от НК на Р. Б.. С писмо с вх. № 328600-4286/13.07.2015 г. Специализираният наказателен съд на Р. Б. е изпратил в ГДНП - МВР протокол от 17.02.2014 г. по НОХД № 1640/2013 г. по описа на СпНС, 11-ти състав за постигнатото споразумение, с което жалбоподателят е осъден за извършено умишлено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 във чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 от Наказателния кодекс, на "лишаване от свобода" за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК на Р. България, изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от пет години. С писмо рег. № 4566/16.07.2015 г. комисар при ГД "Национална полиция" на МВР е уведомил директора на Дирекция "Човешки ресурси" МВР за постъпилото на 13.07.2015 г. в ГД НП писмо с протоколно определение на Специализирания наказателен съд на РБ, като приложил и копие от документа- л. 38 от преписката. Дисциплинарното производство е започнало по предложение на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР до министъра на вътрешните работи № 3286р-5883/27.07.2015 г. -л. 15 от адм. преписка. В предложението е посочено, че Й. Ж. И. е държавен служител в МВР от 2005 г., като е назначен на длъжност "разузнавач I степен" в 02 сектор "Селско стопанство, търговия и туризъм" на направление "Икономическа полиция" към ДНСП, а в периода 2006 - 2013 г. е заемал длъжности разузнавач VI, V и IV степен в същия сектор на отдел "Икономическа полиция" към ГДНП. С решение № 21/8.04.2015 г. по адм. дело № С-62/2014 г., Върховен административен съд отменя заповед № К-5615/21.05.2013 г., на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР жалбоподателят е уволнен дисциплинарно за незаконно разпространение на акцизни стоки без бандерол, за което е образувано досъдебно производство, с което е уронил престижа на службата. Съдът приема, че дисциплинарното нарушение е недоказано, а административният орган не е изложил мотиви с какви свои действия извън тези осъществяващи състав на престъпление по НК уронва престижа на службата. С решение № 32/18.06.2015 г. по адм. дело № С-21/2015 г., Върховен административен съд, петчленен състав оставя в сила решение № 21/8.04.2015 г. по адм. дело № С-62/2014 г. на Върховен административен съд, V отд. На 25.06.2015 г. (л. 29) и 7.08.2016 г. (л. 12) жалбоподателят Й. Ж. И. е подал последователно две уведомления до министъра на вътрешните работи, с които е изразил желание служебното правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР поради "неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен" . С покана рег. № 8121р-29456/28.07.2015 г. от министър на вътрешните работи - л. 11, по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е поискал от служителя писмени обяснения за нарушение на служебната дисциплина, вида на предложеното наказание и правната квалификация чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 1, пр. I от ЗМВР във връзка с влязлото в сила споразумение в протокол от 17.02.2014 г. на Специализиран наказателен съд на Р. Б. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК във вр. с чл. 234, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 от НК. Поканата е връчена срещу подпис на 6.08.2015 г. В уведомлението от 7.08.2015 г. жалбоподателят посочва, че депозирането на обяснения относно наличието на влязъл в сила съдебен акт с последиците му по чл. 383 от НПК, е правноирелевантен въпрос, тъй като влязлата в сила присъда е задължителна за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани и поддържа изцяло вече депозираните от негова страна писмени обяснения с рег. № У-35755 от 27.03.2013 г., № У-13715 от 6.02.2013 г., както и възражение рег. № У-44733 от 19.04.2013 г., по повод на предходното дисциплинарно производство завършило с отменената заповед рег. № К-1041 от 6.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Посочил е, че на 24.06.2015 г. вече е поискал прекратяване на служебно правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР поради неявяване на служителя на длъжност, на която е възстановен. По делото е приложено предложение рег. № 3286р- 3917/10.07.2015 г. на директор на ГД "Национална полиция" до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР поради нежеланието на служителя да бъде възстановен на предишната или друга равностойна длъжност, за което е подал писмено заявление от 25.06.2015 г. Оспорената заповед за прекратяване на служебно правоотношение на основание дисциплинарно уволнение е издадена на 25.08.2015 г. От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган министър на вътрешните работи, предвид разпоредбата на чл. 227 вр. с чл. 158 от ЗМВР. Спазена е писмена форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като в заповедта са посочени правни и фактически основания за издаването й, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено дисциплинарно нарушение, правното основание и наказанието, което се налага. Спазени са административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР по предложение от 27.07.2015 г. след получаване на 13.07.2015 г. в ГД НП на писмо от 13.07.2015 г. на Специализирания наказателен съд на РБ за приключило със споразумение с Й. Ж. И. за извършено престъпление от общ характер. Няма издадена заповед на министъра за започване на дисциплинарното производство, предвид чл. 208 от ЗМВР. В дисциплинарното производство са събрани доказателства за наличието на споразумение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 във вр. с чл. 234, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 от НК за продажба на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. При спазване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, служителят е поканен да даде обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, но жалбоподателят е посочил, че поддържа дадени през 2013 г. обяснения. Заповедта за уволнение е издадена в двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР Заповедта е материално законосъобразна. В хипотезата на тежко нарушение на служебната дисциплина, административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Такова тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осъждане за умишлено престъпление от общ характер, в случая по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК във вр. с чл. 234, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, за което е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три години. Правният спор по делото е дали министърът на вътрешните работи може да уволни дисциплинарно служител, след като същият вече е поискал прекратяване на служебно правоотношение на друго правно основание, в случая по чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав приема, че с отмяната на предходната заповед за дисциплинарно уволнение № К-5615/21.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи с влязъл на 18.06.2015 г. съдебен акт, се възстановява служебното правоотношение на уволнение служител. При отказ на служителя да заеме длъжността, след изтичане на 14-дневен срок от влизане в сила на съдебно решение за отмяна на заповед за уволнение, т. е. след 2.07.2015 г. в полза на работодателя е възникнало право да прекрати служебно правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, което не е обвързано със срок. При висящо и непрекратено служебно правоотношение, на 13.07.2015 г. са постъпили данни за влязло в сила споразумение, а служителят е осъден за извършено престъпление от общ характер. При наличие на данни за осъждане на служителя за умишлено престъпление от общ характер е налице хипотеза на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а министърът на вътрешните работи в условията на обвързана компетентност е длъжен да прекрати служебното правоотношение с дисциплинарно уволнение. Обжалваната заповед съответства на целта на закона, поради което не е налице превратно упражняване на власт. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.. Не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, V отделение