Решение № 14982 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2009 г.

Решение № 14982 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2009 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Меткор-Инженеринг" ЕООД със седалище в гр. Димитровград, ул. "Хр. Г. Данов" 6-Б-7, представлявано от управителя Ангел Димитров Папазов, чрез адв. Магдалена Колева, против Решение № 622 от 12.05.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1799 по описа на съда за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 260800100/29.05.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково, потвърден с Решение № 514/15.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 5 614, 94 лв. по фактури на "Нефтекс груп" ЕООД гр. София с предмет гориво за данъчни периоди през 2004 и 2005 г. и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на представени ревизионни актове на прекия доставчик, за периоди по ЗДДС, съвпадащи с процесните, които заместват неосъществената проверка в счетоводството на доставчика поради неоткриването му на декларирания данъчен адрес. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 7 ЗДДС (отм.) тъй като жалбоподателят е представил непредставените от доставчика доказателства. Необосновано съдът приел, че липсата на доказателства за транспорт на процесното гориво със специализирано транспортно средство обосновава липса на доставки. Още с възражението към ревизионния доклад било изяснено, че става дума за покупки "на дребно" от стационарен обект - бензиностанция в гр. Хасково. Съдът в нарушение на Протокол № 1 към Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи потвърдил санкциониране на добросъвестен получател по доставките заради неизрядно поведение на прекия му доставчик. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима и неоснователна. Спорът е за правото на данъчен кредит в данъчни периоди през 2004 и 2005 г. по 36 бр. фактури на "Нефтекс груп" ЕООД с. Малорад с предмет гориво. При ревизията представител на доставчика не е открит на декларирания данъчен адрес. С протокол за насрещна проверка на доставчика от 21.03.2008 г. не е установено отразяване на процесните фактури в справки декларации и дневници за продажби. Това не се установява и от представените извлечения от дневници за продажби за някои от процесните периоди на доставчика. С протокола за насрещна проверка на доставчика са констатирани задължения към бюджета в особено големи размери. По делото от първоинстанционния съд е прието без оспорване заключение на вещо лице, което е посетило адреса за кореспонденция на прекия доставчик в с. Малорад община Борован, но не е проверило доказателства относно начисляването на ДДС от страна на доставчика поради не представянето на : данъчни фактури, хронологични извлечения на сметките свързани с начисляване на ДДС вкл. счетоводна сметка 4532 "ДДС по продажби", справки-декларации и дневници за продажби за съответните месеци, документи за плащане по фактурите, документи за наети работници, документи за собствени или наети обекти, документи за предходни доставчици, оборотни ведомости и главна книга. В съдебното производство е представен и нотариален акт от 05.10.2004 г., от който се вижда, че фирмата-пряк доставчик е собственик на бензиностанция на пътя Димитровград-Хасково. При тези факти съдът е приел, че реалността на доставките и начисляването на ДДС от страна на прекия доставчик не са доказани, поради което правото на данъчен кредит е отказано правилно. Решението е обосновано на събраните по делото доказателства. Приетата по делото експертиза е потвърдила констатациите на РА за липса на доказателства за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) от страна на прекия доставчик при неоткриване на представляващо доставчика лице на адреса за кореспонденция. Липсата на тези доказателства не може да бъде попълнена с представените ревизионни актове на прекия доставчик, в които няма конкретизация на фактурите, по които лицето е изпълнител. Твърденията на ревизираното лице, че продажбите на гориво са станали на посочения по-горе стационарен обект също не са доказани за доставките през м. 07, 08 и 09.2004 г., както обосновано е съобразил и първоинстанционният съд. Оплакването за нарушаване на разпоредби на Протокол № 1 към ЕКПЧОС не е основателно, поради фактите по делото, че прекият доставчик не е начислил ДДС по процесните доставки и признаването на данъчен кредит на получателя по тях би било в противоречие с механизма на данъка върху добавената стойност и принципа на данъчен неутралитет, защото би довело до обедняване на бюджета. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение