Решение № 10635 от 8.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14398/2013 г.

Решение № 10635 от 8.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14398/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на БКС - Надежда АД, гр. София, чрез пълномощника му адв. Димитър Балкански против решение № 4841 от 15.07.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 10794/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 231010059/25.05.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 1617/17.09.2011 г. на директора на дирекция ОУИ гр. София. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред АССГ ревизионен акт, на БКС - Надежда АД са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказ на правото на данъчен кредит, по фактури, издадени от "ВХ Комерс" ЕООД, "Кинго" ЕООД и "Оксалис" ЕООД. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и в съответствие с материалния закон, тъй като по делото не се установява реалното извършване на процесните доставки на стоки и услуги. Решението е правилно по своя краен резултат. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила свързани със събирането на доказателствата, са неоснователни. По делото няма спор, че процесната ревизия е повторна във връзка с решение № 1047/19.07.2010 г. на директора на дирекция ОУИ, град София, с което преписката в частта относно спорните доставки е върната с указания за извършване на нови насрещни проверки на преките доставчици. Видно от процесуалните действия, отразени в протокола от първото по делото съдебно заседание, проведено на 28.02.2012 г. доказателствено искане за събиране на доказателства от ревизионната преписка, събрани при предходната ревизия не е направено от страна на касатора. Искане в тази връзка не се съдържа и в представената в същото съдебно заседание писмена молба, поради което твърдението, че съдът е отказал събирането на относими писмени доказателства, е неоснователно. Видно от мотивите на решение № 1047/19.07.2010 г., въз основа на което е образувано ревизионното производство, приключило с оспорения ревизионен акт, в хода на предходната ревизия не са събрани доказателства от издателите на спорните фактури, тъй като дружествата - доставчици не са открити на адресите за кореспонденция. Доказателствата, относими, към осъществяване на процесните доставки от "ВХ Комерс" ЕООД, "Кинго" ЕООД и "Оксалис" ЕООД, са представени от ревизираното лице в производството по чл. 152 и сл. от ДОПК пред директора на дирекция ОУИ гр. София, с жалба вх. № 53-04-114/4.03.2010 г. и допълнението към нея от 13.05.2010 г. по опис. В този смисъл са и твърденията на касатора в първоинстанционното производство видно от молба от 23.01.2013 г. (л. 221 от делото). Доказателствата, относно доставчиците, представени при административното обжалване на предходния ревизионен акт, въз основа на които е работило и вещото лице по ССЕ, са представени в съдебното производство по адм. д. № 10794/11 с молба от 28.01.2013 г. в заверен от страната препис и са обсъдени от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. Поради това несъбирането на същите документи като част от административната преписка по предходната ревизия, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Принципно основателно е възражението на касатора срещу мотивите, изложени в обжалваното решение относно непредставянето на събраните по делото писмените доказателства от доставчиците, в оригинал. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 183 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис, се изключва от доказателствата по делото. В случая видно от процесуалните действия на страните по адм. д. 10794/2011 г., документите, касаещи изпълнението на доставките от процесните доставчици, са представени в съдебното производство с молба от 28.01.2013 г., в заверен препис от дружеството - касатор и са приети като доказателства по делото. От ответната страна не е направено искане за представяне на оригинали съгласно чл. 183 от ГПК. Не е оспорена и тяхната истинност по реда на чл. 193 от ГПК. Ето защо неправилно по принцип съдът се е позовал в мотивите си на липсата на представени оригинали. Въпреки това, видно от мотивите на решението, така събраните писмени доказателства са обсъдени във връзка с реалността на доставките от "ВХ Комерс" ЕООД, "Кинго" ЕООД и "Оксалис" ЕООД, поради което констатацията за липса на оригинали, не е повлияла на фактическите установявания и правните изводи при постановяване на обжалваното решение относно материалните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по спорните фактури. Доводите за допуснато нарушение на процесуалните правила, чрез несъбирането на доказателства от предходната ревизия относно действителния обем на получените от БКС - Надежда АД доставки и нуждата от наемане на външни изпълнители, също са неоснователни. Преди всичко тези доказателства са представени допълнително в съдебното производство с молба от 23.01.2013 г. (л. 221 от делото) и са надлежно приобщени към доказателствения материал по делото с протоколно определение от същата дата. Освен това обстоятелството относно действителния обем на получените от ревизираното лице доставки е неотносимо към предмета на спора, който касае наличието на доставки на услуги и стоки по спорните фактури като основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68 от ЗДДС. Следва да се допълни, че принципно неправилно съдът се е позовал на стойността на фактурираната от "ВХ Комерс" ЕООД транспортна услуга и е обсъждал съотношението й спрямо стойността на притежавания от ревизираното лице автопарк и възможностите му да осъществява превоз на битум със собствени транспортни средства. Това обстоятелство е ирелевантно за основния спор по делото относно извършването на транспортна услуга от издателя на спорната фактура. Поради това допуснатото нарушение не следва да се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Останалите доводи за неправилност на решението също са неоснователни. При постановяването му не са допуснати нарушения по тълкуването и прилагането на материалния закон и необоснованост. Правилно съдът се е позовал на решението по дело С-285/11 и е определил както основните материалноправни условия за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, така и предмета на доказване. Настоящият състав споделя извода, че възникването на правото на данъчен кредит, предполага преди всичко установяване действителното осъществяване на доставките на стоки и услуги и че съобразно националните процесуални правила, този факт подлежи на доказване от ревизираното лице, което претендира правото на приспадане. По доставките с предмет транспортни услуги с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 11 200 лева по фактура № 258/25.06.2008 г. издадена от "ВХ Комерс" ЕООД и в размер на 15705.05 лева по фактури № 77/30.10.2007 г. и № 308/30.11.2007 г. издадени от "Кинго" ЕООД. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е правилно е приел, че от представените при насрещната проверка на доставчика "ВХ Комерс" ЕООД документи - договор за превоз на стоки от 14.05.2008 г., сключен между "БКС - Надежда" АД и прекия доставчик, договор от 1.06.2008 г., сключен от "ВХ Комерс" ЕООД с Валери Мирчов Атанасов за превоз на стоки с товарен автомобил Камаз 5511 и договор за наем на същия автомобил, пътни листи за превоз на битум с посочения автомобил и шофьор, обсъдени във връзка с данните за нает склад и общи работници по граждански договори и заключението на ССЕ не се установява извършване на транспортната услуга, поради което за ревизираното лице не са налице условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9 от същия закон за признаване на правото на данъчен кредит. По аналогични съображения е отхвърлена жалбата и по отношение на отказът на правото на приспадане в размер на 15705.05 лева по доставки на транспортни услуги от "Кинго" ЕООД, документирани с фактури № 77/30.10.2007 г. и № 308/30.11.2007 г. При новата ревизия този доставчик не е открит на адреса за кореспонденция, поради което съдът е основал решението си на представените от ревизираното лице доказателства в съдебното производството във връзка със заключението на ССЕ и констатациите в издадения на прекия доставчик ревизионен акт за процесните периоди. Изводът за недоказано реалното извършване на транспортни услуги и материална законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактурите издадени от "Кинго" ЕООД следва да бъде споделен, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Представените по делото пътни листи по никакъв начин не удостоверяват, че се касае до превоз на битум по посочените маршрути в изпълнение на договора, сключен с ревизираното дружество. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че транспортните услуги по фактурите, издадени от "Кинго" ЕООД се отнасят до превоз на стока, предмет на доставки от "ВДФ Билд" ЕООД, правото на данъчен кредит за които е признато при отмяната на предходния ревизионен акт. Това твърдение не намира опора в доказателствата по делото - по делото липсват данни за връзка между стоката, предмет на превоз и стоката, предмет на сочените доставки, както и такива за изпращача и получателя на товара. По доставките на дизелово гориво, съдът е приел за установено, че между "Оксалис" ЕООД и "БКС - Надежда" АД са сключени два договора за консигнация съответно от 9.07.2007 г. и от 6.03.2008 г. В хода и на повторната ревизия прекият доставчик не е открит. Фактите относно изпълнението на доставките съдът е установил въз основа на представените от касатора писмени доказателства, които са обсъдени във връзка със заключението /основно и допълнително/ на вещото лице. Предвид уговорения от страните предмет на договорите, а именно, че предоставеното дизелово гориво на консигнация е за собствено ползване от консигнатора - "БКС - Надежда" АД и с оглед счетоводното отчитане на горивото, при касатора, като разход за материали за собствено производство, правилно съдът е осъждал наличието на доставка с оглед доказателствата за прехвърляне на правото на собственост върху стоката, в хипотезата на чл. 6, ал. 1 във връзка чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, а не в приложимата за консигнационния договор хипотеза по чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС във връзка с фактическото предоставяне на стоката. Крайният извод в обжалваното решение, че не се установява доставката на гориво съответства на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ и следва да бъде споделен. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит са доказани. Действително между страните са подписани приемо - предавателни протоколи за предаване на фактурираните количества гориво, но липсват категорични доказателства за доставката на горивото от склада на Оксалис ЕООД в с. Оман до базата на "БКС - Надежда" АД. Видно от договорите, транспортирането на стоките е задължение на ревизираното лице. Представените пред решаващия орган пътни листи, въз основа на които е изготвено основното заключение на ССЕ не могат да бъдат свързани с доставките по съответните фактури. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по тези доставки. Товарителниците, на които се основават оплакванията в касационната жалба противно на твърденията на касатора, са представени за първи път в съдебното производство с молбата от 28.01.2013 г. Видно от описа на доказателствата, съставен от дружеството в жалбата до директора на дирекция ОУИ във връзка с предходния ревизионен акт и допълнението към нея - представени са само пътни листи. Твърденията за съществуването на товарителници не са релевирани и в жалбата до съда срещу оспорения в настоящото производство ревизионен акт. Такива документи не се представени и на вещото лице във връзка с изготвяне на заключението по ССЕ в първоинстанционното производство. При това положение, така представените частни документи, които са съставени от ревизираното лице и съдържат изгодни за него обстоятелства, не могат да служат като доказателство, удостоверяващо превоз на процесните стоки по маршрута, посочен в съответния пътен лист. Ето защо крайният извод на съда за материална законосъобразност на ревизионния акт и в тази част следва да бъде споделен. По тези съображения, решението като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. Искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касация не следва да се уважава въпреки изхода от спора, тъй като с първоинстанционното решение на администрацията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден от чл. 161, ал. 1 от ДОПК размер и повторно такова не се дължи. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,