Решение № 2742 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Купенова, чрез процесуалния й представител адв. Койкова, против Решение 97 от 06.01.2023г., постановно по дело 1872 по описа за 2020г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата на Т. Купенова срещу ревизионен акт Р-22002219000770-091-001/07.10.2019г. и ревизионен акт П-22221719182109-003-001/24.10.2019г. за поправка на ревизионен акт, издадени от орган по приходите, в частите потвърдени с Решение 4 от 03.01.2020г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с който допълнително за установени задължения за годишен данък за 2011г.- 14 439 лева главница и 10 638, 39 лева лихва за забава; за 2012г.- 17 711 лева главница и 11233, 05 лихва за забава; за 2013г.- 15 377 лева главница и 8 109, 46 лева лихва за забава. Наведените в жалбата възражения са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че фактическите констатации, изложени в ревизонния акт са обосновани и в съответствие с доказателствения материал. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. В условията на алтернативност е отправено искане за връщане делото за разглеждане от друг състав, поради липсата на детайлен анализ на събраните доказателства. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Сторено е възражение за прекомерност за претендираните от ответника по касация разноски. Ответникът- директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, представляван от гл. юрк. Николова, в съдебно заседание, проведено на 14.02.2024г., дава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на ревизионен акт Р-22002219000770-091-001/07.10.2019г. и ревизионен акт П-22221719182109-003-001/24.10.2019г. за поправка на ревизионен акт, издадени от орган по приходите, в частите потвърдени с Решение 4 от 03.01.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП- София, с който допълнително за установени задължения за годишен данък за 2011г.- 14 439 лева главница и 10 638, 39 лева лихва за забава; за 2012г.- 17 711 лева главница и 11233, 05 лихва за забава; за 2013г.- 15 377 лева главница и 8 109, 46 лева лихва за забава. От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител под идентификационен номер 5412019095 и притежава регистрация по ЗДДС от 10.07.2008г. В хода на ревизията, след извършен анализ на декларираната обработваема земя, приходните органи са констатирали, че земеделският производител е отчитал разходи за обработка на всички притежавани земи, като от изготвената справка за 2011г., 2012г. и 2013г. е видно, че значителна част от площите не са били използвани за продукция. След преглед на представената от задълженото лице в отговор на искането на ревизиращия орган справка за засята площ, разходи за обработка на почвата, за семената, е установено, че същата не обхваща всички разходи и е непълна. Не са ангажирани и доказателства за производството на рапица за 2011г. или унищожаването на реколтата, поради което приходният орган е формирал извод, че разходите не са съпоставими с приходите и следователно с тези разходи в размер на 97 735, 63 лева, следа да се увеличи счетоводния финансов резултат на основание чл. 77, ал.1 ЗКПО. Установено е, че за 2012г. и 2013г.- за обработката на земеделски площи земеделският производител е извършил разходи, срещу които обаче не е отчел приходи от реализиция на произведена продукция и не е осчетоводено незавършено производство. Видно от изготвената справка за 2012г. 54 % от обработената земя е дала реколта и 46 % от земята е обработена, без да е реализирана продукция. Ревизиращите са констатирали нарушение на принципа за съпоставимост на извършените разходи с получените приходи (чл. 4, ал.1, т.4 ЗСч. /отм/). в следствие на което са преобразували в увеличение счетоводния финансов резултата за 2012г. с 140 181 лева и за 2013г.- с 68 287, 27 лева. Съдът е изложил мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, подписан с валиден КЕП, и съдържащ всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 120 ДОПК. При тази фактическа обстановка решаващият състав е приел, че процесният ревизионен акт е законосъобразен. Обосновал е решаващият извод, че за периода 01.01.2011г.-31.12.2013г. част от разходите за стоки и услуги не са донесли приходи, тъй като през отчетния период не са възникнали приходи, свързани с тези разходи, поради което процесните разходи не могат да бъдат признати за данъчни цели. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Неоснователно е възражението за допуснати процесуални нарушения, носещи белега същественост, при постановяване на съдебния акт. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обоснован е потвърденият от съда увеличен счетоводен финансов резултат за 2011г. със сумата от 97 935, 63 лева, представляваща разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Противно на твърденията в жалбата сумата от 77 301, 94 лева е осчетоводена в сметка 601, т.е за текущи разходи за годината. Предвид спецификата на земеделското производство разходите за семена се извършват предходната година, но се влагат в производство следващата година, в резултат на което е намален счетоводният резултат за 2011г. Правилно данъчните органи са извършили преобразуване с тази сума като са увеличили счетоводния резултат, с което са елиминирали изкривяване на резултата. В хода на ревизионното производство е установено, че през 2011г. са отчетени разходи за производство на рапица, за които обаче задълженото лице не е ангажирало нито доказателства за произведена и продадена продукция на рапица, нито документи, удостоверяващи унищожаването на реколтата. Предвид обстоятелството, че разпоредбите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, приложение намират общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му/чл. 170, ал. 1 от АПК§ 2 от ДР на ДОПК. Горното налага извод, че след като не са ангажирани доказателства от страна на задълженото лице, удостоверяващи сторените разходи, които да бъдат признати за данъчни цели, приходните органи обосновано са констатирали, че извършените разходи не са съпоставими с получени приходи, поради което е нарушен основният принцип по чл. 4, ал.1, т.4 от ЗСч (отм.)- разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразят във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от направените разходи, а приходите да се отразят за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Следва да бъдат споделени и аргументите на съда, че обосновано и мотивирано приходните органи са преобразували в увеличение счетоводните финансови резултати на основание чл.77, ал.1 от ЗКПО и за 2012г. и 2013г., след като са признали разходи, съответстващи на процентното съотношение между обработваемите площи, от които са получени добиви, съотнесено към общата площ. Решаващият състав е преповторил констатациите на ревизиращите органи, като е приел, че видно от изготвената справка от 54 % обработваема земя е получена реколта, като останалата 46 % от нея е обработена, без да е получена реколта. Срещу сторените разходи няма отчетени приходи, няма непроизведена продукция и незавършено производство, което е в противовес с принципа на съпоставимост. Налице за предпоставките за прилагане на чл. 77, ал.1 ЗКПО за преобразуване в увеличение на счетоводните резултати. Неоснователно е оплакването на касатора за това, че решаващият състав не е кредитирал експертното заключение в частта, в която вещото лице е посочило, че видно от отчетите за приходите и разходите за периода 2011г.- 2013г. не са налице осчетоводени разходи за стоки и услуги, които не са свързани с отчетен приход за съответния отчетен период. Този отговор обаче е в противоречие с изложеното в констативната част на заключението по първи въпрос, според което пред 2011г. не са отчетени реализирани приходи. Също така е в несъответствие с разясненията, дадени от вещото лице в проведеното на 06.10.2022г. съдебно заседание, в което е заявил, че за 2011г. приход от продажба на продукция не е осъществен, но било налице увеличение на запасите от продукция. В заключението е посочено, че освен собствени земи, в дейността на земеделския производител са обработвани и наети земи, чиито размери не могат да бъдат определени по счетоводни данни. Последното обосновава извод, че не става ясно как вещото лице е извело извод, че разходите съответстват на приходите. Разпоредбата на чл. 202 ГПК не вменява на съда задължение за възприемане на заключението на вещото лице, а то следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото, което в случая е изпълнено от решаващия състав. Претендираното юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК на л. 28, в размер на 6 926, 24 лева не се явява прекомерено, предвид обема на процесуалните усилия и фактическата и правна сложност на делото, като минималното възнаграждение, изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредбата 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 6850 лева. В този смисъл възражението за прекомерност е неоснователно и на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултското възнаграждение в поискания размер. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Постъпила е и частна жалба от Т. Купенова, чрез процесуалния представител адв. Койкова, против Определение 5018 от 12.06.2023г., постановено по дело 1872 по описа за 2020г. на Административен съд-София-град, с което е допълнено Решение 97 от 06.01.2023г., постановно по дело 1873 по описа за 2020г. на Административен съд-София-град, като Т. Купенова е осъдена да заплати в полза на НАП, сумата от 2 855, 3 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, представляван от гл. юрк. Николова, в съдебно заседание, проведено на 14.02.2024г., дава становище за неоснователност на частната касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната частна жалба е допустима, но неоснователна. Производството е по реда на ДОПК и с предмет на оспорване ревизионен акт. Съгласно нормата на чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С решението е отхвърлена жалбата на Т. Купенова срещу ревизионен акт Р-22002219000770-091-001/07.10.2019г. и ревизионен акт П-22221719182109-003-001/24.10.2019г. за поправка на ревизионен акт, издадени от орган по приходите, в частите потвърдени с Решение 4 от 03.01.2020г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с който допълнително за установени задължения за годишен данък за 2011г.- 14 439 лева главница и 10 638, 39 лева лихва за забава; за 2012г.- 17 711 лева главница и 11233, 05 лихва за забава; за 2013г.- 15 377 лева главница и 8 109, 46 лева лихва за забава. Обосновано решаващият състав е допълнил горното решение, в частта му за разноските, като е формирал извод, че материалният интерес по спора е в размер на 77 507, 90 лева, като определеното съгласно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредбата 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията й преди изменението в бр. 88/4.11.2022 г. на Държавен вестник, е в размер на 2 855, 23 лева. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на така постановеното определение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,